ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: ноември 2009

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

сряда, 25 ноември 2009 г.

Aurevoir ma cherie

Ако сега реша да те заплюя с гняв
или да те замеря с`съжаление,
не ще да бъда по-добра от теб.
По-скоро ще съм твое отражение,
така че ,ma cherie,aurevoir!
Дано намериш...не каквото търсиш.
Обърна ли страна за нов шамар,
навярно с още сто ще ме разтърсиш.
Не съм дете,за да стоя и да търпя.
Защо да храня егото ти тлъсто?
Какво приятелство-кажи ми-е това?
Представа нямаш колко е изкуствено.
Представа нямаш как боли душа,
разкъсана от злоба на „приятел”,
и нищо чудно,че си толкова сама....,
и нищо чудно,че си радостна за кратко...
Обичам те и по-добре да си вървя,
преди да се отровя от яда ти.
Не всичко във живота е с цена.
Приятелство не можеш да си купиш!!!

вторник, 24 ноември 2009 г.

Няма празници без тях

На празници понякога е тъжно,
защото липсват хора...,гласове...,
усмивките на баба и на кръстница
и татковото позамислено лице.

Представям си ги някъде зад мене
със чаша вино,с песен на уста,
с искрици гордост във душите им засмени
и обич колкото от тук до вечността.

Не ми се плаче,но очите ми се пълнят,
защото ги усещам в този ден,
защото въпреки пространството безмълвно,
аз знам,че те по празници са с мен.

И се надсмивам над тъгата си наивна,
над страховете,над живота и смъртта,
защото знам,че ако истински обичам
не ще си тръгнат мойте скъпи същества!

неделя, 15 ноември 2009 г.

Неделно откровение

В неделя смисълът се буди по обяд,
протяга мързеливо топли длани
и се усмихва на приветливия свят
с неподражаемото свое обаяние.

Обикновено се оглежда във небе,
приглажда две-три рошави съмнения,
а после с ентусиазма на дете
се втурва да рисува вдъхновения.

Обичам го!Обичам го такъв-
непретенциозен,тих,неделно-идиличен,
напомнящ ми на нежен морски бриз
играещ си в косата на момиче.

Целувам го...- по тишината,по деня,
по устните му-храст червени хризантеми,
а той отвръща засрамен: "Благодаря!!!
Благодаря,че ти си аз...и вярваш в мене !!!"

сряда, 11 ноември 2009 г.

И самотата ми умее да лети

Защо превърна любовта
в кристално цвете
и го закичи на ревера на страха?
Останаха протегнати ръцете ми,
да галят полъха от тази тишина,
която изхриптя след твойте стъпки-
звукът от счупено дойде от моето сърце...
....и всички носещи колони са пред срутване....

Поне си имам онзи малък къс небе,
в което да въздъхне самотата ми.
Не ми остави много цветове,
ала и сиви,още здрави са крилата ми.
Ще полетя!
Не се страхувам!
Вече не!