ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

сряда, 11 ноември 2009 г.

И самотата ми умее да лети

Защо превърна любовта
в кристално цвете
и го закичи на ревера на страха?
Останаха протегнати ръцете ми,
да галят полъха от тази тишина,
която изхриптя след твойте стъпки-
звукът от счупено дойде от моето сърце...
....и всички носещи колони са пред срутване....

Поне си имам онзи малък къс небе,
в което да въздъхне самотата ми.
Не ми остави много цветове,
ала и сиви,още здрави са крилата ми.
Ще полетя!
Не се страхувам!
Вече не!