ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

събота, 14 декември 2024 г.

сряда, 3 юни 2015 г.

Някога отдавна

Мълния тресна стария бук
и го превърна в пепел.
Спях, а смъртта изсече кръст.
Цвилеха ветровете.
Някаква болка - грозна, зла,
сграбчи свирепо сърцето ми.
После настана вселенски студ
и вкамени планетата.
Нищо зелено. Никакъв звук.
Нямаше крясък, ни огън.
Само безкрайния ужас, че тук
всичко е дело на хората...
Но не повярвах. Отворих очи
и го видях на двора -
стария бук - достолепен, жив
и посаден от хора!

вторник, 21 януари 2014 г.

Откровение 4

Януари вдъхновен е
и такава радост носи.
Всеки миг е откровение
с дъх на лотоси и рози.
В синьото на небесата
смърт и битие се сливат,
за да спомнят на душата,
че животът не умира.
Тази струйка златоносна
ще си стори път през мрака
и без думи и въпроси
времето си ще дочака.
Ще избухне в цветовете
на невиждана комета,
само за едно- да срещне
Любовта със теб Човеко!

понеделник, 20 януари 2014 г.

***

Този кръг е земен,
тленен и порочен.
Можеш да си вътре
или да прескочиш.
Да вървиш нататък
кротко и послушно
с маската на мнимо,
хладно равнодушие.
Ала да залъгваш
с доводи душата,
след като говорят
друго сетивата
си е чиста проба
страх и неведение.
Ако има обич
няма престъпление.
Ако има слънце
в нечия усмивка,
ако тя те сгрява
и те предизвиква
да подреждаш смело
мрачния си хаос
и да се разделяш
без тъга и жалост,
значи всяка крачка
в онзи кръг си струва,
щом живееш в радост
без да се преструваш!

Еквилибрист

Много е тънка чертата-
крачка в страни и пропадаш.
Нито да седнеш да чакаш,
нито страхливо да бягаш.
И без да искаш осъмваш
въжеиграч виртуозен.
С няколко скока се учиш
как от не може - да може.
Ставаш все по-самоуверен
в своите собствени битки.
Ако сърцето печели,
значи са Цезари всички-
разумът мъдро ще кимне,
вярата ще се усмихне,
опитът ще ръкопляска,
болката ще утихне.
Ала най-сладка победа
в този живот си остава
да прекосиш чужда бездна
без да очакваш награда.

Стават и такива грешки

Днес реших да бъда тъжна
като изоставен град.
Като стара селска къща
скрита в мрачен гъсталак.
Да разхождам паметта си
сред пустеещи поля.
Да разплача някой ручей.
Да избягам от света...
И да заваля внезапно-
да тъгувам с часове.
Да разръчкам стара рана,
да отворя нови две.
Да изгледам всички филми
с тъжен и нечестен край,
да се правя, че не чувам,
че не виждам и не знам,
ала планът ми не случи,
както бавно си вървях
по главата ме улучи
катеричка с жълъд як
и докато се усетя
цялата гора ехтеше.
А поуката е ясна-
бях със грешната нагласа!

***

Ако лъжеш- лъжеш себе си.
Ако нараниш- кървиш отвътре.
Ако триеш обич от живота си
няколко галактики ще рухнат.
Ако укоряваш - съдиш себе си.
Ако ли злословиш - сееш бури.
Ако се намесиш в чужди планове
без да те помолят - чакай сълзи.
Ако се обиждаш - храниш Егото.
Ако си нещастен - учиш трудно.
Ако се съмняваш- гониш светлото...
Ако оцелееш - ще е чудо.