Водопадът Полска Скакавица

Ждрелото на река Ерма

Много бях чувала за това място и отдавна се канех да го посетя.
Не само, че не бях очарована, но направо си бях разочарована. Някой някога е направил пътека, най-вероятно общината, която изобщо не се поддържа от години. То и без това не е добре измислена...
Вниманието ми не беше дръпнато от величествената природа и естествените форми на скалите, а от купищата боклуци - следи от развития туризъм тук.

Тъжна гледка... Ей в такива моменти позитивното ми отношение към хората бързо отлита.

Работя по безпристрастността си.

На гости

Несъмнено едно от най-приятните ми изживявания от изминалото лято беше гостуването при Томи. Малко предистория.

Бях решила някой ден да намина през неговата махала, да видя новата му къщурка и изобщо какви ги е забъркал. Проведохме няколко телефонни разговора да проуча обстановката и момента, но нали съм много заета да се губя и намирам, посещението все се отлагаше.
Една сутрин се събудих в 5.00 сутринта, в студена палатка на Рила, и хукнах навън да повръщам. Беше ми много зле...
Дали е било вследствие на крайна преумора и недоспиване от седмици, или пък от предния ден, в който бях решила да ставам красива и единственото, което ми хрумна беше да направя тен? Ходих цял ден по планината без шапка и се прибрах с приличен слънчев удар, като за малко не се пребих от върха на една скала.
Та, сутринта... След като се освестих, седнах да посрещна изгрева с качулка на глава, за да предпазя крехките си уши от острия вятър. Казах си: „Край, имам нужда от почивка“. Ама нали бях в отпуска и не ми се прибираше, образът на Томи все повече излизаше в съзнанието ми - усмихнат и приканващ. Мдаа, отивам му на гости.
След два дни слязох от Рила и право към влака за Земен. Томи имаше гости – един симпатичен англичанин, 30-годишен учител по история, много свеж. После се оказа, че срещата ми с него хич не е била от случайните, защото няколко негови изречения направиха пътуването ми до САЩ къде къде по-приятно.
Пристигнах, посрещнаха ме и се започна: разговори, кафе, дълги разходки, къпане в една изоставена ракиджийница, ходене на някакъв местен мач, вечери на свещи, изобщо - радост. Имах възможност и да готвя. Толкова обичам да бъркам манджи!
Къщата – прелестна! Стара, но жива, с олющена избеляла зелена боя на прозорците, с говорещи дебели стари греди, с една причудлива тераса, от която се разкрива умоспираща гледка. И голям двор за излежаване, за пускане на хвърчила и тичане. Влюбих се в мястото от пръв поглед.

Имах чувстото, че съм седмици там, а бяха минали само няколко дена. Трябваше да тръгвам. Сутринта на заминаването миришеше на първа есен. Слънцето се беше променило.

Томи ме изпрати заедно с една дъга. От трудните тръгвания...
После няколко влака, една нощувка до Балкана и отново в Бургас.

Рила!