Полюции по първа пролет a.k.a Оскари по Канал 1

Прибирам се в къщи с вид на защитник на Мосул по първа пролет. Кротко се олюлявам в коридора и силно се надявам съпругата ми по-бързо да отключи вратата на апартамента за да се потопя под завивките и да сънувам как Харисън Форд извиква “And the winner is …. Martin Scorcese”.
27 часа си мечтая само и единствено за сън след като цялата предишна вечер будувах. Но не би.

Пускам телевизора и се сещам, че Канал 1 ще предава Оскарите за сънливите български зрители или просто за тези, които не се интересуват от кино или пък просто за ... целокупния български народ.

Какво виждам на екрана?.
Полюции по първа пролет.

Преди няколко години по затъмнение всички български горди притежатели на Тринитрон-и успяха сами да преценят дали техният телевизор е бляк-или-хай-бляк. Всички които ме познават знаят, че наистина си падам по качествена картина и звук, но “снощното оскаро-раздаване по Канал 1” направо ме разби. Имах чувството, че съм си купил жълт-трон.
Та да ги захващам един по един.

Не знам откъде бяха взели сигнала, но толкова “жълт цвет” на едно място не съм виждал от последните парламентарни избори. На този фон Никол Кидмън с иначе стилната си черна рокля и грим и русо излъчване изглеждаше като амазонка болна от жълтеница. Качеството на сигнала беше като от токущо ремастерирани стари ленти.

Подборката на наградите, които Канал 1 обикновено пуска, съдържа почти винаги големите отличия. Но не и този път. Страшно интересно е да не видиш Оскар-ът за главна мъжка роля, но да видиш Броуди да се разкарва със златната статуетка в ръка и да се присъединява към старите лауреати. Какво пък толкова, грешка при монтажа. Ами по тази логика можеше и Оскар за най-добър филм да пропуснат. Добре, че е в края на програмата.

Преводът обаче този път надмина себе си. Страхотия. Даже и иначе адски консервативните и безкрайни поддръжници на немския си език немци спряха да превеждат през последните 4-5 години. Но ние не. Всеки трябва да направи някой леф-ф-ф. Че и трима си бяха взели в студиото. Сакън да ни са уморът от толкоз превод. То всички други преводачи от английски “война превеждат”. Искам само едно да обясна на националната медия. Тази велика практика да се коментират десет вида неща (примерно спорт) я измислихме ние. Пък и какъв е проблемът – “Завършил съм хандбал във ВИФ. Щом е игра с топка, защо да не коментирам и футбол, баскетбол, волейбол и т.н. Пък и хандбалът се играе с ръце. Значи и бокс можем да включим в тази връзка, защото и той се играе с ръце. Пък и футболът се играе с крака, защо и лека атлетика да не коментирам. Другият начин е във връзка с хобито ми. Ама аз и скиор съм бил на времето. Защо да не коментирам и ски”. Та така се завърта кръговрата да се коментира нещо, което не се разбира. А и все още не съм виждал Алберто Томба да коментира футбол по Rai Uno или Бекенбауер и Ники Лауда да коментират биатлон по ARD или Елмар Библ да коментира вместо Оскари военните действия в Ирак.

Защо ли ви говоря всичко това?.
Снощи беше върхът.
Преводачите трудно разпознаваха “главните герои”, освен ако не са от последните 10 години. Стигна се до такива гафове легендата на 40-те Оливия де Хавиланд, носителка на два Оскара (участвала в “Отнесени от вихъра”), да бъде анонсирана като Оливия де Валиън. Явно на нашите коментатори им трябва текст като на караоке, та да нямат проблеми. Не ми се говори за кашлянето и бухукането в студиото. Да не би пясъчна буря да се бе извила над Сан Стефано?. Или химическа атака.

И стигам до най-атрактивния, а именно “специалистът” Грозев, който вече е и професор. По какво бе? Може би по кино. Ако е така сигурно другарят Грозев е първият професор по кино в света и кой е университетът, който може да си позволи такъв корифей. То Лий Страсбърг и Стела Адлър не станаха професори и никога не си помислиха да си сложат такава абревиатура, но при нас нямаш грижи, щото ти си знаеш и тебе ни те требе жокер. Другарят Грозев, явно опиянен от възможността да се появи след дълги години липса по националната медия, го отдаде на “стари заучени спомени” от ранга на “бих казал, че филмът е на много високо професионално равнище” (това другарю Грозев правенето на кино е отдавна работа, сиреч професия) или “парадоксалността в творчеството на Алмодовар” или “бих казал една заслужена награда” или дълбоки разсъждения на тема “колко велико е холивудското кино”.
Страхотно бе другарю!. Тебе не ти требе и да гледаш.

Още си спомням 80-те години, когато харчеше държавни пари до Кан, Берлин и Карлови Вари и обобщаваше фестивалите с типичните си фрази “както всяка година фестивалът в Кан не предложи нищо ново, а американските продукции не на бяха ниво. Особено впечатление в извънконкурсната програма направи съветският филм еди-койси”. А на цяла Бългаия й требеше жокер, а не акъл какво да не гледа.
Как така сега изведнъж много ти хареса Холивуд?.
Не искам да си спомням и как с трепет очаквах да свърши “десетминутката на Грозев” преди “Десета муза”, която беше като трактат по философия и опит да се обясни на нас простосмъртните, които не са ходили до Кан, за какво всъщност става дума във филмите на Куросава, Бергман или Бунюел.

Похвално е старанието на Канала да представя Оскарите само вечер след тяхното раздаване, ама другари и другарки един призив и от мен “пооправете звука и картината, вкарайте субтитри и изгонете търговците от храма”. Киното няма нужда от обяснение. Всеки си го разбира по свой начин. Другото е коментар, който не обвързва никого.
Както бяха и тези редове от моя милост, която не е професор по кино а прост фен или д.д.к на киното Carlos (за кратко Juanita по ирония на съдбата).

Carlos

OSCAR Time

Време е.
Измина още една филмова година.
Пак е последната неделя на месец март, когато традиционно светът затаява дъх в очакване на поредните късчета слава, които ще бъдат раздадени за втора поредна година в Кодак Тиатър.

На пръв поглед всичко изглежда нормално – изключителни мерки за сигурност, снайперисти, лимузини с тъмни стъкла, журналистическа суматоха. Но тази година и снайперистите и картите със секретен достъп са в повече, защото за целия останал свят е War Time, а не Oscar Time. Войната, която киното толкова много обича като изразно средство и възможност за спечелване на златната статуетка. Същата тази война, която ни донесе шедьоври от ранга на “Апокалипсис сега” и “Взвод”, “Война и мир” и “Животът е прекрасен”. Сега войната не е на бялото платно, а в неговия малък телевизионен вариант на мониторите на целия свят, който едва ли ще се заинтересува от Оскарите, така както те винаги са го заслужавали.

Заради войната първите съобщения са, че в случай на важни новини от Ирак същите ще вървят на телевизионните ни монитори. Пак заради нея Джордж Клуни и Уил Смит определено ще пропуснат събитието. Полански го пропуска поради проблеми със съдебните власти. Академията ще направи най-големия пропуск в историята си ако присъди Оскар на Боно, защото едва ли ирландецът ще изпълни негласната забрана да не се произнасят антивоенни речи. Най-нормалното нещо, което академията можеше да направи е да отмени събитието, но това не се е случвало в цялата история на наградите. Вярно, че са били забавяни или отлагани (при атентата срещу Рейгън), че са били арена на публични откази (Брандо през 1972), но като чели изходът бе събитието да бъде отложено.

Но не би. Когато си започнал война за 100 милиарда долара, не можеш да си позволиш да отложиш събитие, което иначе щеше да ти струва единствено ….75 милиона долара загуба.

Както и да е. Време е. 75 години стигат.

Червеният килим е разпънат, но тази година липсват традиционните интервюти, суета и показност, за сметка на охранителните камери и големи едри батковци с черни очила и слушалки в ушите. Малко приказки с Рене Зелуегър, Даян Лейн, Холи Бери, Джулиан Мур, половинчасово превю и толкоз.

Затова се пренасяме директно в Кодак Тиатър и неизменното интро на Стив Мартин, което не бе нищо особено, ……. а Оскар за най-добър филм се присъжда на “Чикаго”. Поне така ни съобщиха Кърк и Майкъл Дъглас. Часът е 07.00 и е време за работа.

Oscar тайм-ът свърши, паля колата и се отправям покрай солниците по пътя към Сарафово.

Welcome to the War Zone.
Loose Yourself.
Няма Майтап Еминем Е Носител На ОСКАР



А какво всъщност се случи през последните три часа и половина.

Акцентите на шоуто:

Сълзите на Крис Купър започнаха първи след като заслужено спечели приза за най-добра второстепенна мъжка роля и пое приза от Дженифър Конъли, както и призива за мир. Дали наистина актьорите са хора, които могат да бъдат инструктирани?.

Еднаквите като вид твърде-бременната Катрин Зета-Джоунс и не-бременната Куин Латифа изпълниха страхотна версия на “Move On”.
И започнаха сълзите на Катрин след като шотландецът Шон Конъри произнесе простичко първото име на родената в Суонзи съпруга на Майкъл Дъглас. Фамилията “Дъглас” вече има Оскар и по женска линия.

“Ако Фрида беше жива и беше тук, тя щеше да бъде на наша страна, против войната” - това бе изречено от испанеца Бернал от хита “Y Tu Mama Tambien” по повод на анонса на оригиналната песен на бразилската легенда Каетано Велосо “Burn It Blue”. Кой пуска европейци на американско шоу да им развалят празника.

Но бяха пропуснали в залата и Майкъл Мур, чиято 45-секундна реч беше определено политическа, обвинявайки Буш, че времето му е изтекло и че води войната по чисто фетишистки подбуди. Дюдюкания, ръкопляскания, Мур никога не е бил от лесните. Момент от който организаторите най-много са се опасявали.

Но не и от моменти като тези:

Ейдриън Броуди се нахвърли в прегръдките на Холи Бери и узакони една от най-големите подигравки в историята на киното (лично мнение), но и една от най-добрите речи по приемане на наградата Оскар в цялата й история (лично мнение). За втори път само в рамките на няколко години академията отличи роля на актьор, превъплътил се в пианист. Не станаха ли Оскар-ите твърде еднотипни?

“Ръсел Кроу ми каза, като се качиш там горе не плачи, а аз го правя” – така започна Никол Кидмън с така лелеяната златна статуетка в ръка. Останалото бяха сълзи и …. се надявам да го видите по Канал 1 на 24.03.2003 година някъде след новините.

И ето го моментът на вечерта – Мартин Скорсезе. Не, никога. Академията за разлика от всички други не обича Скорсезе. Носител на наградата за най-добър режисьор е Роман Полански.


Победителите:

При анимираните филми за голяма изненада спечели японския “Spirited Away” за сметка на “Ice Age”. Сценографията намери признанието на Джон Майри за “Чикаго”. Най-добър “шивач” на годината е Колин Атууд отново за “Чикаго”. Беатрис де Алба грабна приза при гримьорите за “Фрида”, от което най-доволна остана Салма Хайек. Успехът за “Фрида” е още по-значителен, ако приемем факта, че това е може би първият Оскар в тази категория, даден на филм с бюджет от 12 милиона долара, като се има предвид, че това е категорията на богатите студия. Оригиналната музика също бе спечелена от “Фрида” и Елиът Голдентал. Най-добър чуждоезичен филм е немският “Някъде в Африка”, като след повече от 20 години Оскар-ът се завръща в Германия. От това най-недоволна остана Салма Хайек, която очакваше да връчи наградата на мексиканската продукция “Грехът на отец Амаро”. Звуковите и визуалните ефекти бяха спечелени от “Властелинът на пръстените: Двете кули”, докато Оскар-ите за звук и монтаж спечели “Чикаго”. Най-добър пълнометражен документален филм е както всички очаквахме изследването на Майкъл Мур. Операторският приз отиде заслужено при Конрад Хол посмъртно. Оскар за цялостно творчество отиде при номинирания седем пъти Питър О’ Тул. Адаптираният сценарий бе спечелен от “Пианистът”, а оригиналният му събрат посети за втори път колекцията на Педро Алмодовар за “Говори с нея”.


А ето и наградите на WhyBG за вечерта:

Най-голям Селянин на годината: Дензъл Уошингтън, който беше толкова брадясъл, че все едно се връщаще от мисия в Басра.

Най-добър Женски Английски език на годината: Салма Хайек, чийто английски разбира единствено и само …. Едуард Нортън.

Най-добър Мъжки Английски език на годината: Арнолд Шварценегер. Ако някой успее да преведе израза Ceremony mit Taste, моля да заповяда.

Най-добри Мъжки и Женски Мечки на годината: Кати Бейтс и Куин Латифа, които щедро разливаха плът по екрана, както и президентът на Мирамакс Харви Уайнстийн.

Най-добре Изложени Предна и Задна Част на годината: Кой друг ако не Дженифър Лопес (хората посещават такива събития и заради нея).

Най-Неудобна Рокля на вечерта – тази на Никол Кидмън. Един съвет към “шивача”- “Като знаете, че ще трябва да държи Оскар в тази ръка, там ли се слагат презрамките бе аланкоолу”.


В крайна сметка:

Мечтаната вечер на “Чикаго” с 6 статуетки за сметка на “Часовете” и “Бандите на Ню Йорк”. Академията за пореден път предпочете по-лекото и по-захаросано произведение вместо сериозните творби. С фронт-рънър като “Мулен Руж” зад гърба си (но в значително по алтернативен вариант) “Чикаго” просто обра урожая на посятото от Баз Лурман през 2002 година. В тази връзка бих добавил едно изречение на авторитетното английско списание “Empire” – “Чикаго е добър филм, но 13 номинации за една адаптация на британски мюзикъл. Айде моля Ви се!”. Явно след последните няколко “разпръснати” години академията предпочете да си гласува на кило, както беше в миналото.

Освен мюзикъла доволни могат да бъдат “Пианистът”, “Фрида” и “Властелинът на пръстените: Двете кули”, докато “Часовете” и особено “Бандите на Ню Йорк” са победените на вечерта.

В крайна сметка това беше най-странната церемония на наградите “Оскар”, която съм гледал в целия ми активен целулоиден живот. Постна церемония с изключение на Броуди, академията щедро раздаде Оскари по време на война на средностатистически мюзикъл, главната мъжка роля се даде на военен филм пренебрегвайки страхотните изпълнения на Даниел Дей-Луис и Джак Никълсън, а в същото време бе отличен Еминем и се отдаде дължимото за минали периоди на Кидмън и О’ Тул, като и четирите актьорски Оскара посещават за първи път своите притежатели. Не мислите ли, че има нещо сбъркано, при положение, че няма филмов критик в света който да не харесва “Часовете” и “Бандите на Ню Йорк”?. Последният ще остане в историята като единственият филм с 10 номинации, но без нито една награда. Гениите никога не ги разбират.

Carlos

US Box Office: Финчър отново на линия

Дейвид Финчър ..... каквото и да кажа за него .... няма да е достатъчно. Обичам режисьори от неговия калибър. Америка няма изобилие от такива личности. В началото на новия век когато сапунките и тъпите екшъни на американската индустрия са заляли целия свят, филмите на Финчър са истинска светлинка в иначе сивата картина на филмовото изкуство зад океана.

Роден през 1962 година само за 10 години Финчър се превърна в може би най-оригиналния творец на новото поколение американски режисьори. Кой не си спомня няколко вече класически сцени от шедьоврите му.

Скокът на Сигърни Уивър в края на “Пришълецът 3” и подаващата се главичка на най-класическото хорор-създание в историята на киното. Пламъци, драматичен монтаж и “елиънче”-то, което си пробива път от тялото на Рипли?

Или онази страхотна гледка по средата на нищото, в която Брад Пит отваря изпратения му кашон от Кевин Спейси. Тъмните снимки и безпощадния дъжд по лицето на Пит.

Сюреалистичния пейзаж на Боен Клуб и беизразната физиономия на Едуард Нортън който гледа през прозореца очаквайки градът да избухне.

Или недоумението на Майкъл Дъглас в края на “Играта”, когато разбира за какво всъщност е ставало дума през последния час и половина (междувпрочем “Играта” ще се завърти и по Канал 1 в събота или в неделя – ако сте го пропуснали, не го правете пак. Адаш връзвай родата пред телевизора!!!).

А сега ни очаква поредната му режисьорска изява, която както вече загатнахме през миналата седмица ... абсолютно безапелационно прегази всички в Топ 10 на Америка и зае първото място с 30 милиона долара. Алтернативното мислене на Финчър през 2002 година се оказа и печелившо.

Какво ново в “Panic Room”? Why BG никога не си е поставял за цел да преразказва сценарии. Няма да го направими и този път. Интересната личност на борда на филма извън Финчър и Фостър е малко популярното име на сценариста на филма – Дейвид Коп. Обикновено сценаристите остават някъде в дъното на медийния шум ....... освен ако не се казват Дейвид Мамет или си спомняме за тях при раздаването на Оскарите. В други случаи или нищо или само трохите. В случая обаче нека Ви осветля за 38-годишния Коп, който стана известен в киното със сценариите си за няколко забележителни екшъна като “Сянката”, “Лошо влияние” и т.н, но получи славата си за “Пътят на Карлито” и съавторството на “Джурасик парк” и “Мисията невъзможна”. И преди да завърша с Финчър нека да спомена и любимият му филм - “Челюсти”. Друго си е Финчър да реши да те плаши .... дали пък той не е идеалният режисьор за всичко на Стивън Кинг?

Какво ново в чарта след “стаята” на Финчър?

Второто място продължава да се държи от “саблезъбите”, които вече надхвърлиха 110 милиона долара приходи. Адаш, давай да правим една компанийка и да се залавяме с детската машина за пари. Файда има, сам виждаш.

На трето място дебютира поредният филм със заглавието “Новобранецът” с режисьор Джан Лий Хенкок и с участието на Денис Куейд. Сценарият е ....... не, не, не. За тези филми обикновено казвам, че все аз съм набутан да пиша. Адаш, ти си сведущ по бейзболните уроци. Вземете поговорете със Заро, припомнете си правилата и драснете някой ред за следващия път ... Нищо, че филмът може и да е изпаднал от Топ 10.

Четвъртото място е за “Блейд 2”, който след здравото ентри намали парата и влезе в нормално русло.

Нататък стандартната скръб на филми от 7-8 седмици. “Красив ум” продължава да се инати, да прави пари и да си седи в долната половина на таблицата.

Carlos

BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част XI - Пио Лейва и Мануел “Пунтилита” Лисеа (Soneros De Verdad)

или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а

Стигнахме и до двамата сонеро-си, които цяла Куба никога не забравя. Троцки, човекът с неизменната пура, световният шампион на домино, най-интересната креатура с най-страшните костюми от цялото съзвездие на Buena Vista, – това са част от превъплъщенията на Пио Лейва.

Лейва е ветеран на кубинските сонеро-си. Единственият, който го бие на “набор” е другата легенда Компай Сегундо, с когото се познава от има-няма петдесетина години. Лейва присъства и неизменно във всички алтернативни турнета на Сегундо и винаги изпяват заедно емблематичната “Huma de Ajer”. Дълго и упорито се допитвах до всички мои приятели, които са “на ти” с испанския, за да получа превода на това парче, което двамата никога не пропускат да изпълнят. В много интервюта Лейва говори, че това е любимото му парче, което помни още от времето когато Куба бе раят на Батиста и Кастро даже и не си е представял, че ще ходи до Монкада или ще прави революция. Оказа се, че преводът е вид идиом в “кубинския испански” и означава нещо като “махмурлукът от снощи”.

За какво ли могат да пеят най-старите бардове на Куба, които на всичкото отгоре са живите монументи на кубинската традиционна школа.

Пио Лейва е роден през 1917 година в провинция Монрон така, че през тази година “нашият герой” ще празнува 85 лазарника. Първоначалната страст на Лейва обаче не е пеенето, а бонгос, на които той свири в оркестър “Siboney”. Няма да ви казвам, че това е оркестърът на родния град на Сегундо ... но на тези от Вас, които са чели първите десет части на сагата BUENA VISTA, този факт би трябвало вече да е известен.

През 40-те години Лейва започва да пее в дуети или триота и се премества в Камагей, където работи няколко години с братята Лисеа и оркестъра на Хуанито Блез. В началото на 50-те години Лейва преоткрива Хавана, а и градът преоткрива него. Само за 10 години Пио става най-известният солист на столицата и записва над 200 парчета с най-модните оркестри за времето. От тези години остава и неизменният му начин на живот – безкрайни партита, безкрайни шеги и майтапи и безкрайни пури. Рядко някой е виждал Пио Лейва без пура. В Хавана Пио Лейва пее и с оркестъра на легендата Бени Море. В тази част от живота му са и най-големите му хитове с песните “Mulata con Cola” (не е нужно да си особен лингвист за да си преведеш заглавието), “La Alegria del Montuno” и “Francicso Guabal”. Последната дава и нов прякор на Лейва – el guyabero.

Пио Лейва е безспорно една от златните фигури на “златната ера” на кубинската популярна музика. Списъкът с гиганти, с които Пио работи, се допълва и от Роберто Фаз и “Оркестра Арагон”. През 60-те години на миналия век “човекът с голямата пура” се подписва и под “Montuno Sibanicu” и “Los Pescadores de Varadero”. Последното парче описва тежкия живот на рибарите от Варадеро, който се състои от ... разходки в морето (с една дузина любопитни американки на борда), “лошият въздух и мръсотията” в най-големия кубински курорт, “вкиснатия ром” и т.н.........тежко, тежко се живее, нищо че цял свят е налетял Варадеро. Малко по-късно се появява и настолното парче “Pio Mentiroso”, което е един от върховете на традиционния son montuno. Певческият стил на Лейва се характеризира с изключителна енергия, емоционалност и артистизъм в коренна противоположност на този на Ферер. Може би и за това комбинацията Ферер, Лейва, Пунтилита и Хуан де Маркос Гонзалес в концертите от Карнеги Хол и Амстердам е толкова експлозивна. “El Cuarto de Tula” и“Candela” са едни от гвоздеите на програмата, а Лейва е в епицентъра на надпяването.

Появата на Лейва в BUENA VISTA-фамилията е поредният връх на организаторския талант на Хуан Де Маркос, който във всяко едно интервю не пропуска възможността да изкаже своята благодарност на всички, взели участие във второто прераждане на кубинската музика. Лейва участва в почти всички излезли от 1997 година насам албуми и турнета на всички свързани с BUENA VISTA. Едно турне обаче или по-точно една покана просто взриви европейския музикален свят за втори път след бомбата на BUENA VISTA. Но неизменно до Лейва е другото главно действащо лице – Мануел “Пунтилита” Лисеа.

Лека му пръст.

Той вече не е сред нас. Негово Величество Животът ни отне през 2000 година Пунтилита. В тази връзка излезе и In memoriam албумът на Egrem, наречен простrчко “Puntillita Homenje 1927-2000”. Човекът, който си беше харесал от първото американско турне прословутата барета “Кангол” (и която не сваляше от главата си в последните две години от своя живот) е роден в провинция Холгин. Прякорът “Пунтилита” той получава за шеметните си изпълнения на хита на Феликс Карденас “El Son de Puntillita”. В началото на кариерата си и той работи в Камагей с оркестъра на Гонзалес Алю, но от 1945 година се преселва в Хавана, където започва дългогодишното си сътрудничество с Хулио Куева. От средата на 60-те е и най-големият му хит “Bilongo”. Също като Лейва участва в почни всички изяви на BUENA VISTA-фамилията, включително и албумите на “Afro-Cuban All Stars”. Кой не помни страхотния разговор между Пунтилита и Пио Лейва от филма на Вендерс. “Пунтилита, ти може и да си по-голям певец от мен, но никога не можеш да ме биеш на домино. Защото аз съм шампионът, аз съм номер 1, аз съм уникалният. Дай да отидем да видим какво стана със записите” – казва Пио Лейва, прибира пуловете за доминото и премества догарящата пура в другата ръка. Двамата големи отиват да видят, ще излезе ли нещо от записите на Рай Куудър. Излезе и то какво?

Голямото предизвикателство на последните 10 години от живота на Пунтилита е обучението и свиренето с “младите лъвчета” на кубинската музикална сцена, в лицето на Гонзалес и Луис Франк. По покана на Франк, Пио Лейва и Пунтилита предвождат супер-турнето Soneros De Verdad, което направо разби немскоговорящата общност в средата на 2000 година. 35 концерта в Германия, пълни зали, възторжени отзиви в пресата, Лейва и Пунтилита с Луис Франк и немския продуцент Детлеф Енгелхарт повдигнаха на главата си Германия и иначе студената нация полудя по турнето им. От същата година излезе и едноименният албум Soneros De Verdad – A Buena Vista: Barrio De La Habana, който е едно от най-добрите неща, които съм слушал от издаването на оригиналната BUENA VISTA досега. Под същия надслов в края на 2001 година се появи и представянето на Пио Лейва.

Музиката и пеенето на Лейва и Пунтилита е неподражаемо, защото те наистина са уникални, не само като самороден талант, но и като истински ветерани на кубинския начин на живот и психология.

Крайно време е да си пусна CD-плейъра и да видя, абе какво точно стана с онези записи. С една дума – магия. Soneros De Verdad – Лейва и Пунтилита са тук и няма скоро да ме напуснат.

И накрая за феновете на тази дълга история ... разбира се текста на “El Cuarto de Tula”, написана от ветерана Серджо Саба.

En el barrio La Cachimba se ha foratado la corredera. Allá fueron los bomberos con sus companas, sus sirenas. Allá fueron los bomberos con sus companas, sus sirenas. Ay mama, qué pasó... Ay mama qué pasó? El cuarto de Tula, le cogió candela Se quedó dormida y no apagó la vela. Que llamen a Ibrahim Ferrer, que busquen los bomberos! Que yo creo que Tula lo que quiere es que le apaguen el fuego. Ay, par ahi viene Eliades, en tremenda corredera Viene a observar el cuarto de Tula que ha coigo candela. Carlo' y Marco' están mirando este fuego Si ahora no se apaga, se apaga luego. Puntillita ve y busca a Marco', pa' que busque al Sierra Maestra Que vengan para acá rapido que La Tula, mira cogió candela. Ey Marcos, coge pronto el cubito y no te quedé allá fuera. Llénalo de agua y ven a apagar el cuarto de Tula que ha cogido candela. Tula está encendida llama¡ a los bomberos Tu eres candela, afina los curelos! (dicho) Candela muchacho Se volvió loco. Barbarito. ¡Ay que interesante!

Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част ХІІ – Качао, Амадито Валдес, Мирабал и Барбарито Торес (Музикантите)

Carlos

US Box Office: Before & After

Рев, рев, рев ... (това е на SAG Awards). На Оскарите роклята беше друга, ревът - същият.

74-тата церемония по раздаването на наградите Оскар е вече история.

Два дни по-късно отново съм зад лап-топа за да си отговоря на въпросите, какво точно, защо и как се случи в неделната вечер в Kodak Theatre.

Истината е една – тази церемония определено ще остане в историята на седмото изкуство.

Двама афро-американци обраха Оскарите в актьорските категории. Както Why BG вече обяви, мъжката награда на Дензъл Уошингтън е първата такава от времето на Сидни Поатие. Още по-ярко това стана на фона на почетния Оскар за Поатие. В една и съща вечер най-класните черни актьори на Америка намериха призванието си. Уошингтън не пропусна да заяви, че върви плътно по стъпките на Сидни Поатие. Холи Бери пък удари всички в земята и не случайно Why BG в прогнозите си за Оскар-ите зададе въпроса “Кой може да развали вечерта на Кидмън?” и отговорът бе Холи Бери, независимо че в крайната прогноза предпочетохме Кидмън и Спейсек. Честно казано тази категория бе и най-отворената за цялата година. Кидмън и Спейсек спечелиха по един “Golden Globe”, докато Холи спечели “SAG Award” (Наградата на актьорската гилдия). Така че в нощта на 24 март все някоя от трите трябваше да спечели надмощие. И го направи Холи с първата си номинация и може би с първата си значима роля. В последната година американската преса повече се занимаваше с това колко хиляди долара струваше показването на циците й на голям екран и може би заради това ролята й в “Monster’s Ball” остана на по-заден план. Виртуозният рев на сцената се оказа също явление, което вече е било виждано, и то от самата Бери на раздаването на цитираните по-горе награди на Актьорската гилдия.

Не събудиха изненада и двете награди на Рон Хауърд за “най-добър филм” и “най-добър режисьор”. Хауърд спечели “DGA Award” (Наградата на режисьорската гилдия), и през годината загуби само веднъж от Робърт Олтмън при раздаването на златните глобуси.

“Мулен Руж” незаслужено остана извън голямата игра, но мюзикъл сред първите 5 в Америка не се беше появявал от времето на “Ах, този джаз”. Оскар-ите за костюми и сценография обаче си бяха абсолютно заслужени.

Същият коментар се отнася и за “Black Hawk Dawn”, който си взе своето в техническите категории за монтаж и звук, които определено нямаше при кого друг да отидат.

Големият губещ от всички категории, както правилно предрече Why BG (независимо от 13-те номинации) беше “Властелинът на пръстените”. Филмът определено бе като изгубеното овчарче на тази церемония. Четири Оскара в категории, които имат значение само за Джордж Лукас, са си пълен провал. Питър Джаксън и компания (не без участието на пресата) определено си бяха повярвали, че са направили страшно стойностен филм, но академията ги върна на земята.

Второстепенните роли отидоха закономерно в ръцете на Дженифър Конъли и Джим Броадбент (въпреки изключителната конкуренция в мъжката категория). Why BG определено не успя с прогнозата за Маккелън, но успя с прозрението, че ако има изненада при второстепенната мъжка роля, то това .... ще е Броадбент.

В КРАЙНА СМЕТКА, ЕДНА МНОГО ИНТЕРЕСНА ЦЕРЕМОНИЯ, ПРИЛИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ГОЛДБЪРГ ПРИ ЧЕТВЪРТОТО Й МОДЕРИРАНЕ, РАЗХВЪРЛЯНИ МЕЖДУ НЯКОЛКО ФИЛМА ОСКАРИ В ИНАЧЕ ТВЪРДЕ ПОСТНАТА ФИЛМОВА ГОДИНА.

Какво ни липсваше?
Липсваха номинации за “Човекът, който не беше тук” (страхотна режисура на братя Коен и представяне на Били Боб Торнтън и Франсис Макдормънд), “Мементо” (може би най-оригиналният сценарий на годината и убийствена роли на Гай Пиърс и Кари Ан Мос), “Призрачен свят” (Стив Бушеми трябваше задължително да прави компания на Броадбент, Войт, Кингсли, Маккелън и Хоук), но ..... в света на киното всеки има право на мнение ..... нали така Soft (по въпроса за сандвичите – не съм имал щастието да продавам, но през 1992 година продавах пастички, тригунки и сарълии на плажа в Черноморец и честно да ти кажа ударихме кьоравото с пазарните си прогнози за това къде и как най-много вървят по Черноморието, сутрин или следобед, преди плаж или след плаж).

Consumer & Serafim - благодаря за поддръжката. Оформяте се като двойката, която даже и да ме напсува ще ми е приятно да го чуя, щото ще имате аргументация.


Как гласуваха другите?

В IMDB положението е трагично. Феновете на този енциклопедичен сайт са познали единствено Дженифър Конъли, да не говорим, че според общите им прогнози “властелинът” трябваше да си замине с 12 статуетки. Ами то пещерния трол и балрог-ът да бяха докарали да ги носят, пак щяха да се озорят.


В заключение, Ви благодаря, че се забавлявахте (или поне дано да е било така) и ........ до нова среща на Кайлъшка гроздова (тая ракия накрая ще се вкисне) през март 2003.


Какво обаче се случи в уикенда преди и след Оскарите?
Имаме си нов любимец след “гринча”, “шрека” и “таласъма” и той се казва “Ice Age“, т.е за по-кратко “саблезъба”. Поредната анимирана история навлезе с гръм и трясък в американския чарт като за 10 дни достигна близо 90 милиона долара приходи. Историята няма нужда от преразказване - саблезъби, мамути, ледникови епохи .... неделя 10.00 в “Сердика” на детски филм с мама и татко. Изводът е, че американците продължават да водят децата си на кино през уикенда, и това е техния избор. В Оскаровия уикенд “Ice Age“ беше на път за втора поредна седмица да оглави Топ 10, но се появи “Блейд 2”, за който смятам, че е нужно да ви сведа малко допълнително информация. Сценарият пак не е кой знае какво. Уесли и една дружина хай-тек-командос вампири, наречени Bloodpack ще трябва да разчистят земята от друга раса вампири, наречени The Reapers, които са си поставили амбициозната задача да изтрият от лицето на земята както хората така и нормалните вампири (ама откъде ги изравят тези сценаристи????). Дотук нищо ново под слънцето. Все пак не отиваме да гледаме “Закуска при Тифани”, а вампирски веселби.

Голямото име, на което ще Ви обърна внимание .... (Адаш чети внимателно, поредното “отваряне” както при Сайзмор) е на режисьора Гилермо Дел Торо. Този мексикански младеж, роден през 1964 година, е определян от цялата световна филмова преса като младият Робърт Родригес на среща с Дейвид Финчър и Брайън Сингър. Мексиканецът проби в киното като гримьор на филми на ужаса и направи американския си дебют с “Мимикрия”. Спомняте ли си този нискобюджетен хорор с Мира Сорвино? Голямата му класика (силно непопулярна в България) е обаче излезлият през 2001 година El Espinazo Del Diablo (на пиратски копия в Интернет е известен като “Самотният дявол”). Филмът доби такава популярност сред алтернативните среди в Щатите, че много хора го сравниха с “Мементо”, “Пълен мрак” и “Отвори очите си”. Вампирските изпълнения от този филм бяха поверени на Едуардо Нориега, (алтернативните кино-маниаци го познават от “Жълтия фонтан” и “Отвори очите си” на Аменабар) и Мариса Паредес (позната от “Дневниците на един изнасилвач”, “Цветето на моята тайна” и “Всичко за майка ми” на Алмодовар и класиката “Животът е прекрасен” на Бенини и ......... Адаш спомняш ли си “най-забраненият филм до 16 години в историята на нашето социалистическо детство – “Кучето”). Стилът на Дел Торо, познат от дебютният му вампиризъм “Кронос”, се характеризира с бесен монтаж на границата между ужаса и екшъна и алтернативни залитания, характерни за лейтин-школата на Аменабар, Алмодовар или Сантесмасес. Следващата продукция на Дел Торо е история за черни магии, практикувани от нацистите в края на Втората световна война, която многозначително е наречена “Hellboy”.

В резултат на всичко това “Блейд 2” тръгна много силно с ентри от близо 34 милиона долара, изпреварвайки “саблезъбите”.

Какво ново надолу в класацията?
Продължава доброто представяне на поредния римейк на “Машината на времето” с Гай Пиърс и Джеръми Айрънс.

Военните филми, за които си говорихме миналият път, продължават доброто си представяне чрез единствения си останал участник в Топ 10 “We Were Soldiers”, който закръгли приходите на 62 милиона долара. Продължава да дреме между първите десет и “Красив ум”, а имайки предвид написаното по-горе сигурно ще поживурка поне още две седмици, като приходите ще достигнат най-малко 170 милиона долара.

Едно от приятните неща в Топ-а е присъствието на филмовата версия на компютърната класика “Resident Evil” с участието на женското дуо Мила Йовович и Мишел Родригез (която както винаги е много fast и много furious). Гърлите раздават фантастично правосъдие за първи път след кака Лара Крофт и Анджи Джоли под режисурата на Пол Андерсън, който е особено кадърен в подобен род екшън-веселби. Като казвам това имам предвид, че Андерсън режисира и първата “Смъртоносна битка”, изключително глуповатия (но пълен с яка пукотевица и патърдия) “Войник” на Кърт Ръсел и разбира се (всеки има поне по един добър филм) .............. загадка за всички ........”Кой фантастичен филм на Пол Андерсън, чието действие се развива през 2047 година, е с участието на Лари “матрицата” Фишбърн и Сам “джурасик” Нийл”?

Неприятното усещане в Топ-а е пълният провал за сега на “Showtime” с Де Ниро и Еди Мърфи. Де Ниро като че ли забрави как се правят сериозни филми и го е ударил или на комедии или на ченгеджийски роли или го убиват на 45-тата минута на “15 минути”. Какво да кажа за Мърфи? Доктор Дулитъл, Смахнатият професор ...... големите хитове май са прерогатив на миналото.

И накрая никога не забравайте филмите, които направиха киносалона едно по-добро място за живот – 20 години от появяването на “Извънземното” на Спилбърг и трето място в Топ 10. Магията се завърна.

P.S Не забравяйте, че от петък в Щатите тръгва и “Panic Room”, петият режисьорски филм на Дейвид Финчър с Джоди Фостър, Джаред Лето и Форест Уитакър. Някога финчър да ви е подвеждал – Пришълецът 3, Седем, Играта, Боен клуб, видеоколекциите на Мадона и Аеросмит. УУУУУУУУ-аааа-УУУУУ.

Carlos

The Oscar WEEK

19 март 2002 година 03.01 часа българско време
Оскарите са вече известни!
Няма майтап?
Преди една минута е завършил срока за предаване на пликовете с Антракс.
Шегичка?
Преди една минута е завършил срокът за предаване на пликовете с печелившите участници в 74-тата церемония за раздаване на наградите Оскар. Хората на Price Waterhouse Coopers вече са затворили пликовете в касата, в която до 24 март 2002 година имената на звездите ще останат анонимни.

До момента, в който поредната холивудска звезда ще се провикне “And The Oscar Goes To….”. С две думи, поредната съдба ще бъде пренебрегната, а на друга ще бъде сложено ново начало. Kodak Theatre – за първи път от хиляди години Оскари-те се завръщат у дома в Холивуд. Новопостроената зала на Kodak е в самото сърце на филмовата Мека, точно срещу хотел “Рузвелт”, където през 1928 година са раздадени първите награди в историята на киното. 650 футов килим, 400 души “викачи и клакьори” (вместо 4000 от миналата година – поради съображения за сигурност), 1500 полицаии, 3000 долара наем за лимузина, Упи Голдбърг за четвърти път зад микрофона. Има ли по-голям панаир на суетата.
Започваме!

25 март 2002 година 02.23 часа българско време.
Червеният килим очаква своите гости. 74-тата церемония вече е започнала. И Why BG отново е Live. И отново не спи. Защо?

Поради една единствена причина-за да си натърка самолюбието, за да си направи кефа и за да можете всички Вие, които ще посетите нашия сайт да видите и усетите онова другото впечатление. Впечатлението да си сам пред лап-топа посред нощ от една истинска любов към киното и магическия бял екран. Любовта на безумно влюбените в това изкуство, на тези които не могат без него. Всичко друго е просто фън и забавление. Благодарим Ви, че четете тези редове.

Червеният килим е отворен за всички.
Един от най-търпеливите върху Червения килим е режисьора на Мулен руж Баз Лърман. На въпроса дали се чувства нервен, независимо от осемте номинации на филма. В следващите двадесет години едва ли академията ще номинира друг мюзикъл за толкова много награди.

Идва ред на жените. Първата червена роза на червения килим е Кейт Уинслет. Едва ли на хоризонта е Титаник 2, но Уинслет очаква да спечели от третата си номинация. “Горда съм, че съм англичанка и съм номинирана за такъв малък филм като “В спалнята”.

02.45 часа българско време.
Кафето е заместило очакваното “смирновче”, но вечерта все още е млада. Пък и току що видях Холи Бери. Най-скъпите цици на Холивуд (за участието си в “Парола риба меч”) гордо разхождат рокля с неизяснен произход и се гордеят, че е първото афро-американско тяло, което може да добие Оскар в ръцете си. На близо е и бившата легенда (забележете казах “бившата”) Шарън Стоун, която изглежда не само бивша на години, но е и първата която развява американския флаг за вечерта: “Горда съм, че съм американка и се чувствам сигурна”. И аз, но нито съм американец, нито англичанин. Добре, че WTC не е НДК.

На хоризонта се появява и Уил Смит в познатото си майтапчийско настроение, опитвайки да покаже какво е научил от боксовите тренировки от “Али”. 17 килограма наднормено тегло за да изобрази живата легенда.

02.56 часа българско време
Сандра Бълок с червена роза в ръка обяснява, че това е първото и появяване на Оскари-те и очаква преди всичко традиционното парти на Vanity Fair.

03.00 часа българско време
Жените продължават да прииждат на тълпи.
Джулия Робъртс отново е повече от фантастична в поредната си черна рокля на Армани (миналата година щастливецът да прегърне Оскар-а бе Валентино). Хубавата Джулия е в страхотно настроение споделяйки, че времето на откриванията на супермаркети свърши и е крайно време да предаде короната на най-добра актриса. Мариса Томей си спомня времето от преди 10 години, а и кройката на роклята й изглежда същата. Междувременно вече бившите олимпийци от Солт Лейк Сити заявяват, че са избрали розовата рокля на Никол Кидмън за наследник на короната на Джулия.

03.12 часа българско време
Брадясал както винаги, Ръсел Кроу заявява, че не е приготвил речта си по приемането на втория си Оскар. Итън Хоук изглежда никак не на място до прелестната Ума Търман. Но знаете приказката за хубавите ябълки. Направо ми изкочиха циците… (грешка) очите … от пазухата на Ума!!! Независимо от това, че вече е завършил снимките за първия си режисьорски филм Дензъл Уошингтън изглежда твърде релаксиран, а жена му заявява, че нямат никакъв ритуал в нощта на Оскарите. За пети път номиниран и никакъв ритуал ….. освен молитвите. Бог си знае работата?

Короната за най-безполови същества на церемонията вече е ясна. От женска страна това е Дженифър Конъли, а от мъжка хомо-дружинката Илайджа Ууд и Шон Остин (хобитска му работа). Хората от Оклахома вече са определили Ръсел Кроу за техния фаворит за главната мъжка роля.
Кафето е на привършване.

03.23 часа българско време
6 минути преди началото на церемонията. Ето го и първото интервю с Рене Зелуегър и Никол Кидмън. Къде са мъжете на Холивуд. Рене не може да повярва, че е тук. Никол е без мъж? Жалко. Някой близо до мен заявява, че Никол все пак си е страшно парче. Камерън Диас с прическа тип “разплетена дамаджана” продължава явно модната линия на тази церемония за “цветни” рокли, но този път от Унгаро. В тарапаната се забелязва “обичайния заподозрян” на всяка церемония Самюъл Джаксън (както винаги в Шафт outfit), Дженифър Лопес (нищо по въпроса за дрехата – тази година пропусна да удари джакпота, но каква е тази прическа като на тьотка), Стинг и бившата порно-звезда Труди Стайлър …… и крайно време е за едно “малко”.
Церемонията е на път.
Колко е часът?

03.30 българско време.
Упи Голдбърг – това са твоите 10 минути слава.
Оркестърът на Джон Уйлямс вече свири първите заставки на вечерта. И оп!
Изненада!
Том Круз открива шоуто с думи посветени на Стенли Кубрик. Нали уж нямаше да идва за да не пречи на Никол. Кратката интродукция включва и момента, когато Круз е решил че иска да бъде актьор – 1980 и “Разяреният бик”. Продължението обаче е ясно. Откриваме Олимпийски игри. Спомени за септември 2001 година и смисълът от това да правим кино?. Прическата на Том – като на последния педераст. Изречението не е мое. И сладурчето ми в 03.35 българско време има своите моменти.

Но къде е Упи Голдбърг и какви са тези сценарии?
Обяснения от група американци на екрана, какво е за тях киното и живото в леко хумористичен вид. Американците са царе да се надсмиват над себе си и да правят пари от това. Фамилиарно звучи една зала с доходи колкото външния дълг на Южна Америка, Африка, Азия и България взети заедно да се залива от смях на собствените си глупости.

Упи Голдбърг бива свалена от тавана като мажоретка от Мулен Руж. Облечена като златен паун с цилиндър, тя не пропуска да нацелува Ръсел Кроу и да заяви с апломб, че това е “ВЕЧЕРТА”, че тя е оригиналният сексуален звяр и, че е получила мейл с откровението, че Фродо Бегинс е антисемит. Голямата потърпевша от задължителните първоначални бъзици е Марая Кери. Първата награда за вечерта се представя от Бенисио дел Торо. Оскарът за второстепенна женска роля е в ръцете на ……….. Дженифър Конъли. Часът е 03.45. Първият Оскар е вече факт. Малката Дороти от “Имало едно време в Америка” вече е голямото момиче със златна статуетка. “Красив ум” започна със жътвата. Поредното скучно откровение за любовта. Правилно Ви споделих, че титлата за “най-безполово същество” вече е нейна. Дикторите зад кулисите на 74-тата церемония за раздаване на наградите Оскар са легендите Глен Клоуз и Доналд Съдърланд.

03.53 часа българско време
Операторите на галата също са на моето мнение. Не пропускат да покажат “великолепието” на вечерта – Ума Търман. Уил Смит представя номинациите за най-добър монтаж. Една от най-любимите ми категории. Представете си световното кино без “хората с ножиците”. Няма друг човек, който може да ти опропасти филма така, както монтажиста. Най-техничният човек за годината е италианецът Пиетро Скалия за Black Hawk Down. Приемам поздравления. Най-добрите гримьори за годината са Питър Оуен и Ричард Тейлър за “Властелинът на пръстените” . Очаквано първо попадение в техническа категория за Толкиновата сага.

04.12 часа българско време
Бен Стилър и Оуен Уилсън – моделите от “Зулендър” представят Оскар-а за най-добри костюми. Един от първите пикове на вечерта. Бен Стилър, облечен като Гимли, дава на Уилсън наградата за най-добро бягане в “Behind Enemy Lines”. В същото време Стилър пуска и поредния си бъзик, че в екипа на Гимли се чувства като дете тролче, фен на Зи Зи Топ. Тук победителят би трябвало да бъде “Мулен руж” без никакво съмнение. Поне така си мисля докато гледах петминутката от реклами. И разбира се съм прав. Оскар-ът за най-добри костюми отива при “Мулен Руж” . Следват спомени на Упи Голдбърг за Ню Йорк и символ № 1 на града Уди Алън. Ставането на крака е неизбежно. Един от най-колоритните творци в историята на киното обяснява в характерния си алъновски стил, че в момента в който му се обаждат от академията изпада в паника. Дали не си искат Оскарите обратно? Дали не искат да ми връчат наградата “Ървинг Талбът” за цялостно творчество? (все пак е на 66 години). Започват каламбури за следващия филм на Алън от рода на “Следващият ми филм ще е за един фетишист….”. Цялата алъновска патърдия е за кратко документално филмче относно най-великите моменти от филмовата история, свързани с Ню Йорк, като започнем от “Кръстникът”, минем през “На брега”, кретениите на Фен № 1 на Ню Йорк Никс Спайк Лий, “Кучешки следобед”, “Треска в събота вечер”, “Тутси”, “Шафт”, “Кинг Конг”, “Когато Хари срещна Сали” и свършим Уди Алън. Поредната задявка на вечерта с американските проблеми. Джоди Фостър връчва Оскар за най-добър оператор на Андрю Лесни за “Властелинът на пръстените” . Определено незаслужена награда предвид очевидните проблеми на оператора с прекалено близките планове. Определено обаче заслужена награда предвид страхотните далечни планове на природата на Нова Зеландия. Втори Оскар за “властелина” в техническа категория. Дали това не е извинението на академията, че “властелина” няма да си тръгне с пълна торба от важните категории. В тази категория моят фаворит определено беше Доналд Макълпайн за визията му в “Мулен руж”.

04.33 часа българско време
Упи Голдбърг се появява облечена като примерна камериерка за да представи “Госфорд парк” като част от петте филма, номинирани за най-важната награда на вечерта. Хелънт Хънт и Самюъл Джаксън дават наградата за най-добър документален филм след картко ревю на Пенелъпи Сфиърис за смисъла на този вид кино през последните 60 години на фона на безсмъртното “Let It Be” на Битълс. Как ли се чувства Пол Маккартни в залата? И той чака Оскар все пак?

Камерън Диас връчва вторият Оскар на съпругата на Баз Лърман Катрин Мартин за тази вечер. Един от най-заслужените Оскари за всички времена. Сценографията за тази година е за “Мулен руж” . Едва ли някой ще добави нещо към тази истинска феерия от костюми.

04.55 часа българско време
Време за двубоят на вечерта между “Шрек” на Еди Мърфи и Майк Майърс срещу “таласъмите” на Бени Гудмън и Били Кристъл или “Уолт Дисни” срещу “Дриймуъркс”. Първият в историята на киното анимиран Оскар се присъжда разбира се на финансовото събитие на година 2001 “Шрек”. Цяла година академията се чудеше как да адмирира “зеления орк” и накрая реши, че трябва да му отвори самостоятелна категория. Колкото и да е странно първият анимиран Оскар не е притежание на Дисни. Само за шест години съществуване Спилбърг, Катценбърг и Гефън успяха да задминат Дисни.

Холи Бери връчка Оскар за най-добър звук на военните ритми на Black Hawk Down. Оскарът за звуков монтаж е за “Пърл Харбър” . То толкоз бомби, толкова торпеда, оставаше и Оскар да не се появи някъде изпод водата.
Тази вечер няма ли да има изненади?. До тук академията даде на всекиму заслуженото.

На път е обаче мъжкият Оскар за най-добра второстепенна роля и тук като че ли е времето за първия съпрайз. Ето я! Джим Броадбент за “Айрис” . Къде останаха легендите Маккелън, Войт и Кингсли? Академията обича да раздава парчета слава на актьори, които цял живот ще бъдат наистина второстепенни актьори, от които ще се интересуват само кинокритиците, а …. публиката ще продължи да гледа Круз, Уилис, Гибсън и другите. Броадбент прибра Оскара и пожела късмет на “Мулен руж”. Защо ли? Човекът с рижавите мустачки е именно той.

05.16 часа българско време
Упи Голдбърг обявява “Властелинът на пръстените” с огромното съжаление, че независимо от това, че е родом от югоизточната част на Средната земя, не е успяла да вземе участие във филма поради липсата в сценария на черен хобит. Следва десетминутка на акробатите от “Цирк дьо Солей”. С нещо подобно преди години тръгна и славата на Lord Of The Dance. Kodak Theatre се превръща в гигантски акробатичен трапец. 30 секунди по-късно “Властелинът на пръстените” печели третия си Оскар в техническа категория – визуални ефекти. Тази година ще е така, но през следващата Питър Джаксън и компания ще трябва да се сборят с Лукас и втората “матрица”. Mission Impossible.

Преди седмица говорихме в нашите Оскар прогнози, че ако спечели Дензъл Уошингтън ще е първият афро-американец след Сидни Поатие с наградата за главна мъжка роля. Същото се отнася и за Уил Смит. Академията явно ни е слушала с интерес и си е направила извода. Тази година наградата за цялостно творчество се присъжда именно на Сидни Поатие.

05.36 часа българско време
Джон Уйлямс представя своето медли на най-известните филмови мелодии в историята на киното, започвайки естествено със своя шедьовър от “Междузвездна война”. Трибютът включва велики композиции на Миклош Рожа, Морис Жар, Майк Хорнър, Джери Голдсмит, Бил Конти, Ранди Нюмън, Енио Мориконе и “Кръстникът” на Нино Рота. Едно от най-незабравимите изпълнения за вечерта. По-късно Уйлямс ще има възможност с двете си номинации за годината да се сбори за поредния си Оскар. Хю Грант и Сандра Бълок връчват Оскара за най-добра оригинална музика на Хауърд Шор за “Властелинът на пръстените” . Абе, кой ще ти остави оркестъра без диригент, “щото трябвало да взима награда”. А и Уйлямс си има достатъчно златни статуетки. Четвърти Оскар за “Властелинът”. Пряко сили му давам още един. Ако изобщо стигне дотам.

Дензъл Уошингтън връчва на своя идол Сидни Поатие почетния Оскар или така наречената “Ървинг Талбът” награда. 40 години след единствения до момента Оскар за афро-американеца (баща на 6 дъщери), академията отново се върна към едно от най-големите си съкровища. Къде щяха да бъдат Дензъл, Уил, Самюъл, Лари, Дон, Форест, Кюба или Винг Реймс, ако преди 53 години Поатие липсваше. Както всяка година всички в залата стават на крака. Само заради връчването на тази награда и сълзите в очите на Сидни Поатие, Джейда Пинкет, Мариса Томей, Джулия Робъртс, Джон Войт и Холи Бери тази церемония си заслужава.

06.10 часа българско време
Стинг, Пол Маккартни, Фейт Хил или Ения? Кой ще грабне Оскар-а за най-добра оригинална песен? Кой ще се присъедини към Фил Колинс, Елтън Джон, Боб Дилън и т.н. Честно казано парчето на Маккартни от “Vanilla Sky” и аз можех да го изпея и изсвиря, но едва ли ще ми пляскат колкото на Пол. То горкото (за парчето става дума) е толкова оригинално, че чак да ти прималее. И кой мислите връчи Оскар-а на Ранди Нюмън, ох на мама (помните ли?) Джени Джени Лопес. За мен лично петият винаги печели, особено ако парчето е от анимацията “Таласъми ООД”. Ранди си припомни и годините на Дисни от средата на 90-те, когато беше абониран за номинацията за този Оскар. А парчето беше изпълнено на живо от …. актьора Джон Гудмън. Джон донесе първи успех на Ранди Нюмън при неговата 16-та (!!!!) номинация.

06.30 часа българско време
Времето напредна и както ни предупреди и Упи Голдбърг церемонията ще е дълга. Навлизаме в най-сериозната й част, когато ще бъдат наградени “хората с писалките”, които обикновено в субтитрите наричат “сценаристи”. Най-оригиналният от тях е Джулиан Фелоус за “Госфорд парк”, докато адаптация на годината отиде в прегръдките на Акива Голдсмит за “Красив ум” . Наградите връчват Итън Хоук и олеле къде-гледах-на-червения-килим Гуинет Полтроу, която единодушно печели титлите “Worst Dressed” (така ги нарича списание “People”) и “Worst Make Up”, т.е на български казано “Селянка на годината” и “Вампир на годината”. Моля Ви не изтървайте повторението на церемонията, защото такава дрешка не се вижда често, даже и в магазините за дрехи втора ръка, а гримът е като за среща на випусниците на Дракула.
Следват сияйният Джон Траволта и повехналата Шарън Стоун, които просто ще узаконят тоталния френски хит “Амели”, като най-добър чуждоезичен филм на годината.
Нееееееееееееее!!
“Ничия земя” от Босна и Херцеговина. Балканската сага заслужи Оскар. Може би най-голямата изненада на вечерта.!!!!!
И започнаха спомените!

Кевин Спейси призовава за минута мълчание в памет на загиналите през септември. Колко години ще го правят американците?
И започна мемориала на починалите филмови легенди през 2001 година – Джак Лемън, Найджъл Хотърн, Уйлям Хана, Алая, Джордж Харисън и голямата легенда Антъни Куин, завършвайки с прочутата фраза от “Зорба гъркът” – “Ще живеем хиляда години”.

06.53 часа българско време
Упи Голдбърг обобщава, че към момента децата вече трябва да са наясно, че “хобитите” водят на “математиците” и “танцьорите” с 4 на 2. Следва гнусен майтап, че всичко в “Мулен руж” е постигнато без режисьор и … Баз Лърман не е съгласен. Но нищо. Навлизаме в най-интересната част. Но преди главната женска роля Барбра Стрейзънд прави трибют на русата икона на Америка Робърт Редфорд и му връчва другият почетен Оскар под звуците на музиката на “Ужилването”. И отново залата е на крака. И отново кратка реч на Редфорд, който откри за нас киноманите фестивалът в Сънденс преди 20 години.

07.10 часа българско време
Оскар за най-добра женска роля се присъжда на ……..
Oh My God, само това излиза от устата на Холи Бери. Три часа по-рано казах на Адаша, че колкото повече минава времето стигам до извода, че ще е тя. И започна големият рев. Страхотия. Страхотия, страхотия. Едва ли сте виждали жена, която трудно може да говори и да върже едно изречение. Миналата година Джулия се хилеше като ненормална. Тази година Холи реве. Какво да очакваме следващата година. Може би инфаркти? Тази категория плаче за забрана или да номинират само психически стабилни.

Афро-американка с Оскар за главна женска роля. Америка от утре няма да е същата. Още повече, че благодари два пъти на адвоката си. Давай, Дензъл, ти си наред!!

07.24 часа българско време
Оскар за най-добра мъжка роля се присъжда от Джулия Робъртс на Дензъл Уошингтън.
Е те това е нощта на афро-американците.
Какво ли няма на този свят, Господи!
Господ е велик, така казва в този момент Дензъл и продължава “Винаги ще те следвам, Сидни, винаги в твоите стъпки”, след което повдига Оскара към Поатие. Втори Оскар в кариерата на Уошингтън.

07.36 часа българско време
Мел Гибсън обявява, че най-добрият режисьор на годината е Рон Хауърд за “Красив ум” . Трето попадение за “математиците”. 6 минути по-късно 74-тата церемония е в своя апогей и Том Хенкс отваря заветния плик за 2002 година. And The Oscar Goes To ……………….. ”Красив ум” – най-добър филм на годината.
След 4 часа и 16 минути церемонията е към края си. Упи Голдбърг излиза с червено наметало, на което са изписани пожарната и полицията на Ню Йорк.
Време е за работа. Кафето свърши. “Малките” ги оставих за следващата година.
Анализите на това, което се случи очаквайте в следващото издание на US Box Office.
Чао

Carlos

The Oscars 2002 - Let’s Get This Party Started (или познайте с нас Оскарите) - част ІI

Най-добра главна женска роля

The Plot & The Buzz

Това ли е вечерта на Никол Кидмън?
Най-вероятно да. През миналата година Холивуд почете иконата Джулия Робъртс при първата й по-сериозна роля.
Кидмън обаче вече е била в състезанието на статуетките с “To Die For”. Би трябвало обстановката да й е позната. Според мен академията дълго се чуди, за “Moulin Rouge” ли да номинира Кидмън или за “The Others”. По всичко личи, че това би трябвало да е годината на Кидмън, която започна с голямата драма на раздялата с Том Круз и би следвало да завърши с триумф на 24 март.

Може ли някой да развали вечерта на Кидмън?
Холи Бери е първата афро-американка, която има шанс да грабне Оскар за главна женска роля за участието си в “Monster’s Ball”. Номинацията на Бери е абсолютно заслужена предвид кръстосването на шпагата с не кой да е, а с изключителния Били Боб Торнтън (отсъствието му от мъжката надпревара за ролята му в филма “Човекът, който не беше тук” на братя Коен е според мен най-голямата изненада при номинациите).

С поредната си номинация в първата петица е британката Джуди Денч за “Айрис”. Тази роля е от типа “точно в десятката на Оскара”. Писателка-интелектуалка болна от Алцхаймер – перфектно попадение за Оскар. Ще го бъде ли? Няма да я бъде и за Рене Зелуегър и нейната Бриджит Джоунс в иначе твърде приятната история за “широките гащи”. И стигам до истинската претендентка на Кидмън – Сиси Спейсек. Американката, която стана известна в средата на 70-те с “Кери”, се спряга от световната филмова критика за най-вероятен победител. Кой ще надделее в крайна сметка – изведнъж появилата се Сиси Спейсек, чията номинация може и да е последна в не особено успешната й филмова кариера или любимката на Америка и Австралия Никол Кидмън, която според мен лично надскочи себе си през последната година.

The Nominations:
Сиси Спейсек за “В спалнята”
Никол Кидмън за “Мулен руж”
Джуди Денч за “Айрис”
Холи Бери за “Monster’s Ball”
Рене Зелуегър за “Дневникът на Бриджит Джоунс”

The Oscars
Why BG прогноза: Сиси Спейсек (50% победител), Никол Кидмън (50% победител)


Най-добра второстепенна мъжка роля

The Plot & The Buzz
Йън Маккелън и останалите.
Тази категория изглежда абсолютно предрешена. Невъзможно е Lord Of the Rings при 13 номинации да не се спечели нито един Оскар от шестте главни категории. В тази връзка Йън Маккелън е единственият му шанс и едва ли академията ще пропусне актьора. Любимият ми Гандалф никога не би изглеждал по-добре на екрана и добре, че е изпълнението на Маккелън, за да спаси филма като цяло. Кандидатурата на Джим Броадбент за “Айрис” е много силна поради независимия характер на филма и психологическата драма между него и Денч. Почти всяка година в една от двете поддържащи категории има изненади, както беше през миналата година и Марша Гей Хейдън. Ако има изненада в тази категория, то тя ще е Броадбент.

Другите кандидати за слава са “класиците” Джон Войт и Бен Кингсли, които вече са виждали чичо Оскар от близо. Първият за “Завръщане у дома”, вторият за епиката “Ганди”. И двамата са изключително достойна компания и заслужават адмирации не само за ролите си в “Али” и “Sexy Beast”. Петото предложение на академията е Итън Хоук за “Тренировъчен ден”. Ако Уошингтън спечели в главната мъжка надпревара, Хоук няма никакъв шанс да дублира успеха му. Такова чудо в по-новата история на Оскарите няма.

The Nominations:
Итън Хоук за “Тренировъчен ден”
Йън Маккелън за ”Властелинът на пръстените”
Джим Броадбент за “Айрис”
Бен Кингсли за “Sexy Beast”
Джон Войт за “Али”

The Oscars
Why BG прогноза: Йън Маккелън (100% победител)


Най-добра второстепенна женска роля

The Plot & The Buzz
Петорката тук е поредната кръстословица за всички познавачи на киното. Много рядко се случва две актриси да бъдат номинирани за второстепенни роли за един и същ филм. Като имам предвид обаче кой е режисьорът на филма, ми е ясно, че Олтмън винаги запазва главната роля за себе си. Хелън Мирън и Маги Смит безспорно ще стискат палци една за друга. Шансовете им не са много големи, но както често повтарям все някъде трябва да има изненада. В това отношение Мариса Томей вече не може да се надява да бъде така наречения lucky winner. Тя вече е била в тази позиция, когато изненадващо за всички преди 10 години грабна същата статуетка за “Братовчед ми Вини”. Кейт Уинслет загуби преди години за “титаничните си усилия с Леонардо ди Каприо”. Сега интересното е, че ролята, за която е номинирана, всъщност представлява младежките години на Айрис. Джуди Денч и Кейт Уинслет – номинирани за един и същ филмов персонаж. Повече от необичайно, но и почти сигурно, че и двете ще загубят.

Така както съм го подкарал, то не останаха фаворити.

Моят фаворит за титлата е Дженифър Конъли. Малко от вас ще си спомнят, че това е малкото момиченце Дебора, което танцуваше сред чувалите, и което бе еротичният блян на младия Нуудълс през вече далечната 1984 година. По-късно тя беше и Сара в “лабиринт”-ът на Джим Хенсън. Годините обаче минават и от първата си номинация Конъли е на път да се окичи с Оскар-а. Още едно интересно съвпадение е, че тя участва заедно с Марша Гей Хейдън и в миналогодишния победител в тази категория “Полък”. Една година по-късно Конъли е на път да спечели същата категория.

The Nominations:

Дженифър Конъли за “Красив ум”
Хелън Мирън за ”Госфорд парк”
Кейт Уинслет за “Айрис”
Маги Смит за “Госфорд парк”
Мариса Томей за “В спалнята”

The Oscars

Why BG прогноза: Дженифър Конъли (90% победител), Хелън Мирън или Маги Смит (победител 10%)

Гласувайте
в анкетата на Why Bulgaria!!!

И загадка за загряване: Коя е филмовата класика от 1984 година с участието на родената през 1970 година Дженифър Конъли??????

Carlos

The Oscars 2002 - Let’s Get This Party Started (или познайте с нас Оскарите) - част І

“Дойде време за равносметка. И ако в нашето балканско царство пилците се броят на есен, то оттатък Голямата Вода мартенския урожай е над всичко или казано по американски let the countdown begin ………… “
С тези думи започнах първото в историята на Why BG представяне на Оскар-ите през миналата година.
Измина още една година, още 12 пъти скъсахме страниците на календара и пак съм тук и както многократно повтарях през годината пак съм си СЪЩИЯТ ДОСАДНИК.

За втори път ще се опитаме заедно да познаем имали ли почва то КИНОТО оттатък Голямата Вода, която от шест месеца вече не е “много оттатък”. Прозвуча Ви американско нали, като на откриване на олимпийски игри.

Отново съм затаил дъх и чеша ряпата какво да Ви напиша, какво да Ви препоръчам. Разбира се с една единствена цел - да не се набутам като познавач на седмото изкуство и здравомислещ по американски българин.

И пак стигам до миналогодишните си фрази: “Оскарите не са просто награди, а фестивал на киното, музиката, модата и шоубизнеса, всичко пречупено през призмата на Негово Величество Американският Долар. Те не могат да бъдат сравнени нито с наградите на Британската киноакадемия (BAFTA Orange Awards), нито с европейския им “Феликс”, нито с което и да отличие от вече безбройните кинофестивали. Нощта на тяхнато раздаване е най-големият панаир на суетата. Много по-голям от нощта на Грами-тата, или тази на American Music Awards. С две думи Супербойл, Плейоф за титлата в NBA, сбор от всички модни ревюта на Милано, Рим и Париж или простичко казано Вечерта на Великолепието”.

Ами айде да почваме с панаирите и залозите и ...... дано някой късметлия да изпие отлежалата гроздова през тази година и да не си я пием сами. А пък може, даже е най-добре заедно, за не вземе да изстине.

Оскар за Най-добър филм

The Plot & The Buzz
Категорията изглежда изключително отворена и недпридвидима. Имайки предвид, че това е последният Оскар, който ще бъде раздаден, то неизвестността е доста голяма. Номинирани са твърде разнопосочни филми с привкус на алтернативно кино с изключение на Lord Of the Rings. Може би това е първата година в историята на Оскарите, в която алтернативните филми заменят блокбъстърите в тази категория. Gosford Park на Робърт Олтман е фаворитът на критиците, като тук особените симпатии са споделени с A Beautiful Mind на Рон Хауърд. Двамата ще имат възможност да премерят силите си и в категорията “най-добър режисьор”. За двата филма вече говорихме при преставянето им в US Box-office. Голямата червена точка тук е за моя милост, която Ви обърна внимание на филма на Робърт Олтмън още с неговото появяване, независимо от скромните му финансови резултати. Голямата изненада за мен беше номинирането на Сънденс-кия герой In The Bedroom на режисьора Том Фийлд. Драмата проследява консервативните взаимоотношения на съвременната задънена Америка (щат Мейн – може да се каже и “на майната си” ако имате подръка и се вгледате в картата на Америка), където застаряваща двойка (местният доктор и шефката на училищния хор) очаква завръщането на своя син след първата му година в колежа. Той обаче е влюбен в по-възрастна млада майка, която на всичкото отгоре е с неизяснен семеен статус, а семейството и е познато в града. Тази алтерантивна история с участието на Сиси Спейсек, Мариса Томей и Том Уилкинсън се прие изключително радушно и на големия екран. Честно казано имам чувството, че пиша за “Американски прелести ІІ”. Американците явно си падат по такива филми. Петото предложение на академията е добре познатият ни бутафорен спектакъл на Баз Лърман Moulin Rouge. На пръв поглед комбинацията от тези пет филма изглежда твърде постна като филмова година. Но има и такива дни (в случая година), ще кажат някои.
Парите и амбицията на Lord Of the Rings срещу парите и качествените актьори на A Beautiful Mind срещу независимостта на Gosford Park и In The Bedroom срещу музикално-артистичния оргазъм на Moulin Rouge – така може да бъде определен този петобой. На първо четене независимите продукции изглеждат обречени в надпреварата с парите, но за мен най-обречена в тази компания е Толкиновата екранизация. Академията направи изключително лоша шега на Джаксън и компания, номинирайки творбата им в 13 категории. Не може да сравняваш Lord Of the Rings с “Отнесени от вихъра” или “Бен Хур”. Какво ни остана? A Beautiful Mind срещу Moulin Rouge. Сърцето ми говори за Кидмън-Макгрегър поради факта, че филми като Moulin Rouge се правят изключително рядко, но разумът и спомените ми навяват, че академията много обича историите за всякакви луди, умопобъркани и ексцентрични гении като този на Ръсел Кроу. Спомнете си “Рейнман”, “Амадеус” и т.н. Ако това обаче е вечерта на Никол Кидмън, то положението е ясно. В крайна сметка може и най-веселият на пръв поглед да спечели.

The Nominations:
“Госфорд парк”
“Властелинът на пръстените”
“В спалнята”
“Красив ум”
“Мулен руж”

The Oscars
Why BG прогноза: A Beautiful Mind (75% победител), Moulin Rouge (25% победител)


Оскар за Най-добър режисьор

The Plot & The Buzz
Най-яката категория безспорно! И най-трудната за прогнозиране.
Миналата година Стивън Содърбърг имаше преимуществото на двете номинации, които го изведоха до златната статуетка. Тази година групата на номинираните режисьори е изключително импозантна. Започвам с Питър Джаксън за Lord Of the Rings и Рон Хауърд за A Beautiful Mind. Другите кандидати за слава са Ридли Скот за Black Hawk Dawn, Робърт Олтмън за Gosford Park и Дейвид Линч за Mullholland Drive. Всеки един от петимата може да спечели, но най-малко вероятен победител е Питър Джаксън. Самото му присъствие сред номинираните предвид слабата му режисура на Толкин е успех за него, но кой знае какво е намислила академията. И “Титаник” не си заслужаваше коша със статуетки, но си ги получи. Според мен големите шансове за Ридли Скот и Дейвид Линч, който обра овациите на критиката за своя Mullholland Drive. Филмът, който бе замислен като минисериал, бе отритнат от холивудските телевизионни магнати и с кратки корекции Линч го направи истинско събитие на големия екран, а освен това отнесе и “палми” от Кан. Другият скрит фаворит е старото куче Робърт Олтмън и нищо чудно академията при шестата му номинация за Оскар най-после да отдаде дължимото на този уникален творец, подписал се под цяла плеяда “ненормални филми” като “Играчът”, “Прет-а-порте”, “Военно-полева болница”, “Канзас сити” или “Нешвил”. Дейвид Линч (с четвърта номинация) от своя страна уважава страшно режисьорският маниер на Олтмън и нееднократно го е определял за свой гуру. Излиза, че за първи път в тази категория са номинирани група “ненормалници”, които академията е крайно време да възнагради. Рон Хауърд от своя страна е много разностранен и достатъчно популярен с филми като “Аполо 13”, “Обратна тяга”, “Ед ТВ”, “Откуп”, “Вестникът”, “Уилоу” и нашия общ Why BG-любимец от лето господне 2001 мистър Гринч. Ако трябва да съм точен филмите на Хауърд винаги са се харчели твърде добре. В случай, че академията е избрала A Beautiful Mind за свой фаворит, то Хауърд ще спечели при всички случаи.

The Nominations:
Ридли Скот за “Black Hawk Dawn”
Дейвид Линч за Mullholland Drive
Питър Джаксън за “Властелинът на пръстените”
Робърт Олтмън за “Госфорд парк”
Рон Хауърд за “Красив ум”

The Oscars
Why BG прогноза: (ако изобщо това е прогноза от рода на 4-3-3) е Робърт Олтмън (40% победител), Дейвид Линч (30% победител) и Рон Хауърд (30% победител)


Най-добра главна мъжка роля

The Plot & The Buzz
Както ще казвам доста често през миналата година фаворитите бяха “обичайни заподозрени”. Големият въпрос в тази категория е, дали академията ще повтори случката с Том Хенкс. Преди години Хенкс дублира титлата си от от “Филаделфия” с Форест Гъмп. Дали гладиаторът ще бъде дублиран обаче от изперкалия лауреат на Нобелова награда от A Beautiful Mind. Шансовете са много големи. Още повече, както споделих по-горе, академията страшно си пада по подобни типажи. На Ръсел Кроу му хареса да бъде сред номинираните като се започне от “лос-анджелос-ките поверителни сблъсъци”, минем през “вътрешно-човешките сблъсъци” и накрая през “гладиаторските сблъсъци”. И докато през миналата година Кроу бе с огромни шансове и статуетката не подлежеше на съмнение, то през този сезон присъствието на Дензъл Уошингтън в Training Day е повод за размисъл. Уошингтън вече има Оскар за поддържаща роля за изключителния “Величие” от 1989 година. През 1992 година той бе пренебрегнат за ролята си на негърския водач Малкълм Х. Дали ролята на безмилостно ченге ще му донесе втори Оскар от четири номинации? Ако това се случи Уошингтън ще е едва второто ченге, получило Оскар след далечната 1971 година и страховития “Френска връзка” на Джийн Хекмън. Още един рекорд също ще остане в историята, тъй като Уошингтън ще е едва вторият чернокож актьор, който ще има в списъка си този Оскар след Сидни Поатие от 1963 година. Тази възможност съществува и за друг номиниран – Уил Смит за автобиографията на Али. Тази номинация обаче е повече проява на уважение към паркинсоновото чучело, което Америка безогледно експлоатира през последните години. Смит едва ли има някакви шансове. Другите две имена са на слабоизвестния Том Уилкинсън за In The Bedroom. Номинацията на актьора е истинска изненада и по-скоро за допълнение към основната битка, въпреки че ..... Уилкинсън вече е участвал в няколко филма, които достигнаха дори и до оскарови статуетки – “Време за мъже”, “Патриотът”, “Влюбеният Шекспир”, “В името на отца”. Петото име в тази надпревара е ..... Шон Пен, който в последните години просто ме разби като режисьор. Трите му режисьорски филма до момента са истинска находка за алтернативното кино. Какво представлява обаче Шон в I Am Sam? Сам Доусън има разсъдъка на 7-годишен. Отглеждайки своята дъщеря той установява, че след навършването на седмата си година, дъщеря му е значително умствено по-развита от него. В следствие на проблеми в училището тя му е отнета от компетентните органи. Започва съдебен процес, в който Сам Доусън иска да възвърне дъщеря си. Адвокатка на Сам Доусън е Рита Харисън, която в нормалния си живот носи името .... Мишел Пфайфър Дали няма да има реабилитация за “Dead Man Walking”? Нищо чудно, въпреки че не ми се вярва, но дръжте Шон Пен в аванс при гласуването.

The Nominations:
Шон Пен за “Аз съм Сам”
Уил Смит за “Али”
Том Уилкинсън “за В спалнята”
Дензъл Уошингтън за “Тренировъчен ден”
Ръсел Кроу за “Красив ум”

The Oscars
Why BG прогноза: Ръсел Кроу (50% победител), Дензъл Уошингтън (50% победител) .......... не ми останаха проценти за Шон Пен


В част ІІ очаквайте нашите прогнози за най-добра женска, най-добра второстепенна женска и най-добра второстепенна мъжка роли и цялостните ни прогнози за вечерта на 24 март.

Не се колебайте, гласувайте !!!! ...и...и...и. Не ми вярвайте на прогнозите.

Carlos

US Box Office: Военните филми – отново на мода

И шест месеца не изтраяха американците.
И пак започнаха с поредица от амбициозно-патриотични проекти за това колко “велик е американския войник”.
Едва ли същото може да се каже за разузнаването, но нейсе.
Какво всъщност се случи от последната ни среща?
Топ 10 беше окупиран и то съвсем заслужено от моя фаворит за най-добър режисьор Ридли Скот и неговия “Black Hawk Down”. За събитията от 1993 година в Могадишу се говори, че са били най-големият сухоземен въоръжен конфликт с участието на американски войници в периода между войната във Виетнам и войната в Афганистан. След унищожаването на два хеликоптера 123-ма американски войници са въвлечени в истински ад по улиците на столицата на революционна Сомалия. Сюжетът, който разбира се е based on a true story (Заре, Адаш – това не съм го измислил аз) започва с поредната американска политическа мания да са “солта и пипера” на всичко на тази планета и завършва с 19 убити американци, 73 ранени и .... стотици мъртви сомалийци. Няма да разсъждавам по темата, какъв точно го делат американците на майната си в Сомалия при определено един от легендарните главорези на Африка генерал Мохамед Фарах Айдид. Но те са peacemaker-ите на света, така че присъствието им е оправдано.
Стана ми много тъжно от този филм. Още повече, че само преди няколко месеца бях гледал много мъжкарския “Извънредни директиви” със Самюъл Джаксън и Томи Лий Джоунс. В това отношение “Black Hawk Down” също не отстъпва събирайки Юън Макгрегър и вече свикналия от “Пърл Харбър” на пушеци, експлозиви и дим Джош Хартнет. Искам обаче да ви заостря вниманието върху един изключително качествен актьор, който много често остава изолиран на заден план, но без който нито един чисто мъжки филм няма шанс – Том Сайзмор. Феновете на седмото изкуство могат да изредят поне десет филма, в които Сайзмор няма как да е останал незабелязан в присъствието на една дузина митове на киното, докато средностатистическият зрител винаги ще завършва с изречението “този съм го гледал някъде, много ми е познат”. Няма как да не сте го гледали – “Жега”, “Странни дни”, “Пърл Харбър”, “Червената планета”, “Спасяването на редник Райън”, “Родени убийци”, “Уайът Ърп”, “Истински романс”, “Пасажер 57”, “Точка на пресичане”, “Роден на 4 юли” и ........ страхотна биография за актьора от Мичиган , чиято единствена главна мъжка роля бе в хорора “Реликвата”.
Другото истинско попадение на “Black Hawk Down”, без да броим здравата режисура и операторските виждания е първото истинско появяване на австралиеца Ерик Бана. Гледайки филма, останах с впечатлението, че всички мъжки роли са второстепенни роли, а главната роля е оставена за .... войната.
При всички случаи “Black Hawk Down” се държа изключително успешно в Топ 10 оглавявяйки го за три седмици и оставайки в него над седем.

Не толкова успешно бе представянето на другата войнишка драма “Hart’s War” с участието на Брус Уилис. Тук обаче проблемите на филма дойдоха от изключително тъпо скроената история, която звучи толкова нереално, че ... чак иначе наивните американци не повярваха в нея. И как да повярват – студент по право бива пленен през Втората световна война и в немски концентрационен лагер му се налага да защитава черен затворник, като през същото това време полковник Уилис планува бягство и унищожаване на склада за муниции на противника. Айде стига бе .... То толкоз революционно, че чак нагарча. Резултатът – пълен провал в бокс-офиса.

Неуспехът за едни е успех за други.
И докато Брус Уилис се провали с “Hart’s War”, то Мел Гибсън забоде поредния си № 1 в чарта с “We Were Soldiers” на Рандъл Уолъс. Това е поредната военна драма за Виетнам и едва ли има нещо повече, което може да каже американското кино след “Ловецът на елени”, “Апокалипсис сега” или “Взвод”. Въпреки това филмът върви много добре и за две седмици събра около 40 милиона долара. Иначе историята е своеобразен “отрядът Чавдар срещу всички” или американският му еквивалент “Kill’ em All”. Накратко казано 400 храбри америкъни под ръководството на полковник Мур се отбраняват в Долината на смъртта от 2 000 ентусиазирани виетнамци.

Какво друго интересно на хоризонта през последния месец?
Американския зрител отвори смъртоносна рана в сърцето на най-големия си екшън герой бате Арни като издуха от чарта още на втората седмица последната му мачо-изтреби-всичко-живо изява “Collateral Damage”. Нищо, че дебютира на първото място филмът отлетя в забвение и доказа максимата, че единствено класиката “Терминатор” в третото му измерение или очакваното второ такова на “Истински лъжи” може да събуди филмовия труп Арнолд Шварценегер.

Голяма изненада бе големият провал на дългоочаквания “Rollerball” на умиращия трудно Джон Мактиърнън. Честно казано очаквах доста повече като доларово изражение.

Трудно върви и продължението на Ан Райс, наречено “Queen Of The Damned”, което трябваше да ни върне към успеха на “Интервю с вампира”. Филмът също дебютира на първото място, но бързо го освободи. Мястото му обаче в световната киноистория е сигурно най-малко защото това е последното появяване на трагично загиналата Алая.

На небосклона се появи и друг филмов труп Костнър с последната му психологическа драма “Dragonfly”. И какво от това.

“A Beautiful Mind” продължава да трупа пари, но за него ще си говорим най-късно в четвъртък, когато ще открием и нашата надпревара за Оскар 2002.

Какво остана?

“40 Days & 40 Nights” едва ли си заслужава коментара, пък и Джош Хартнет ще се появи за втори път в днешната ни среща.

За Бритни Спиърс и нейният дебют Why BG e достатъчно сериозна трибуна, но само ще го спомена като заглавие -“Crossroads”-с добавката, че тя отдавна е на кръстопът.

Това което обаче не бива да забравя е Дензъл Уошингтън с “John Q”. Дензъл според мен е на път да стане първият черен актьор с Оскар за главна мъжка роля и си мисля, че този филм трябваше да излезе пет месеца по-рано за да накара академията да се замисли около това, точно за коя му роля да го номинира. Филмът на Ник Касавитис е направил вече почти 60 милиона, които предвид ниския му бюджет са огромен успех. Историята е за Джон Куинси Арчибалд, който завзема на абордаж болницата след като разбира, че социалната осигуровка на болния му син не може да покрие животоспасяващата операция, карайки докторите да извършат трансплантацията. Много яка мъжка дружина – Уошингтън, Робърт Дювал, Джеймс Уудс и Рей Лиота. Браво !!!

И накрая – идат оскари, мале, мале. Дръжте се !! На 25 март ще ви досаждам яко, но поне ще разберете кой с кого е дошъл, и по-важното с кого и с какво си е отишъл.

Carlos

Как да направиш филм, който да ти донесе 13 номинации за Оскар и пак да се провалиш

Оскар за най-добър филм!!!! Абсурд, абсурд, абсурд ........Холивуд трябва да е превъртял (нещо в което съм сигурен). Няма такъв филм, който да започва с 10 минутно интро като на “Alien vs. Predator” и да завършва като “Титаник” във хомо-вариант с думите “Мордор, Сам Брендифук,...... Мордор”.

Какъв всъщност му е проблемът на “Lord Of The Rings”?
На пръв поглед проблем няма.
Фактите са по-велики от желанията и мечтите на феновете.
13 номинации за чичо Оскар. Колко са филмите в световната история, които са успявяли да попаднат на такъв гроздобер - “Титаник”, “Бен Хур”, “Отнесени от вихъра” (някой да попълни редичката). Преценете сами.
283 милиона долара печалба само в братската американска страна и общо 727 милиона долара по целия свят.

Какъв всъщност му е проблемът на “Lord Of The Rings”?
Пари като вестници. Най-популярната книга за три поколения читатели, включително Адаша, Пърси и останалите.

Е и какъв точно му е проблемът на “Lord Of The Rings”?
Няма да казвам, че това е най-очакваната трилогия в историята на киното заедно с “междузвездните” на Лукас. И какво от това. Моето лично очакване бе, че “Lord Of The Rings” просто ще размаже Потър като класика на среща с еднодневка.
Тц, Тц, Тц.!!!!!!!!!

Проблемите на “властелина” са големи, да не кажа предварително ясни. “Какво всъщност си решил да правиш?” – Това според мен е основният въпрос, който всеки дръзнал да екранизира велика книга, би трябвало да си зададе. В това отношение Лукас имаше голямото преимущество, че правеше нещо на прима виста, т.е без литературен първоизточник. Само заради желанието и смелостта да бръкне в коша на очакванията на поколенията, би следвало на Питър Джаксън да му издигнат паметник. И не съвсем. Тук е и проблемът на Джаксън, дали е дорасъл да се справи с Толкиновия първоизточник. Определено не, въпреки опита и похвалния ентуисиазъм.

От казаното дотук много хора ще допълнят, че въпреки това филмът е добър и е на светлинни години от недоразумението за Потър и магическата дружина. И ще са прави, защото “Lord Of The Rings” е един изключително амбициозен проект, на който обаче му липсва последния “kick”. Филмът е добър и въпреки това остави у мен зрителя горчиво чувство в устата. Горчивото чувство на нещо (което е недовършено), на нещо (което дразни без да има защо), на нещо (което е можело да бъде предвидено), на нещо ............ без начало, без край, без магията на Толкин.

Преди “Lord Of The Rings” Джаксън се беше прочул единствено с “Небесни създания” и толкова ....... и изведнъж ..... бам, ще екранизира Толкин. При това Джаксън успя да намери финансиране за 300 милиона долара и засне и трите филма за година и нещо. Та на Лукас му трябваха 9 години за трите “войни”, на Копола 18 години за трите “кръстника”. Тук проблемите определено започват, та даже и само от факта, че не може да заснемеш близо 8-часов материал и после да го монтираш 2 години и да не изгубиш нишката. Не съм чувал за осемчасов филм, заснет наведнъж.

И тук Джаксън сгреши.
Не може да поемеш осем часа Толкин на един дъх, така както можеш да го поемеш прелиствайки книгата за една или две нощи. Както споделих и по-горе, тук е разковничето на това, дали “Lord Of The Rings” е наистина добър филм или поредният мегаломански напън.

Голямата грешка на Джаксън се крие в това, че даже и след 178 минути първа част, не е ясно какъв жанр е точно филма. В определени моменти имаш чувството, че гледаш пасторална мелодрама, в други, че си зрител на първокласен холивудски екшън, трети ти навява спомени за клесически епичен филм от типа на “Бен Хур”, “Лорънс Арабски” или “Спартак”. И накрая всичко свършва, някак нелепо с прегърнатите Фродо и Сам в подножието на Мордор. Оставаш с впечатлението, че е нужен секуел или, че просто трябва да изчакаш още една година за да си дойде реда на “Двете кули”. Неизяснената концепция и честно казано слабата актьорска игра те въвличат във водовъртежа на неизяснените емоции. Филмът изглежда прекалено тъмен и липсата на светлина определено дразни възприятията. Въпреки това, точно dark-влиянието е в центъра и на може би най-добрата и най-разочароваща сцена във филма – битката в пещерите на Мория.

Казах слаба актьорска игра (с малки изключения). Някой беше написал на страниците на Why BG, че актьорите се разхождали като каубойци на екрана и си мисля, че това е изречение, което аз бих искал да напиша. Диалогът наистина виси във въздуха и не постига търсения ефект.

Илайджа Ууд не блести като Фродо, Шон Бийн като Боромир, да не говорим за едноминутните появявания на Кейт Бланшет и Лив Тайлър.

В какво обаче Джаксън е успял?
Операторската работа определено е на средно равнище с няколко особено запомнящи се сцени, но и с няколко определени провала най-вече със светлината в определени кадри, които приличат на бой на негри в тъмна нощ. Звукът обаче е перфектен и може би това е категорията където “властелина” определено ще си заслужи статуетката. Най-доброто нещо от филма се нарича сър Йън Маккелън, който блести като Гандалф (най-сигурният Оскар за филма). Още след първия един час ти се иска Гандалф да е повече в кадър, отколкото всеки друг от задругата. Перфектното изпълнение на Маккелън, който ще се нареди до такива магически величия като Оби Уон и Йода, е истинска наслада за очите, а звуковите ефекти от гласа на магьосника са най-добре пипнатото нещо от филма. Приятно впечатление оставя и иначе второстепенният актьор Виго Мортенсен в ролята на Арагорн, който определено е в час с мачо-излъчването си.

Какво да кажем за “дзверовете”, които фантазията на Толкин е създала. От “балрогът” до “урукай” Джаксън и неговата компания “WETA” са се опитали да бъдат на нивото на легендите, но както и при Потър (независимо, че тук ефектите са направо с класи над Потър), резултатът не е от най-добрите. Голямото страдание тук е гримът, който определено не струва. Дотук с техническите категории.

Въпреки това очаквайте с интерес играта на Why BG и разбира се първият exclusive-материал от нощта след Оскарите, който ще се появи в българското мрежово пространнство.

P.S Забравих за Ениа – добро попадение.

Carlos

Как да направим тъп филм за 900 милиона долара?

... и цели три номинации за Оскар!!!

Преди две седмици си седях в тъмната зала, докато около мен звучно се рупаха пуканки. Децата в киното, включая и малкият 5-годишен Потър на Адаша, искрено се забавляваха. Тъпанар от поредното дивно село се правеше на интелектуалец и поразвали настроението на компанията ни.
Само за кратко, мислех си аз?

Бях чел прекалено много, бях гледал прекалено много и очаквах “Хари Потър и философският камък” да е един от гвоздеите на този сезон, наред с Толкиновата армада. За разочарованието от нея, по-късно.

Очакванията ми бяха като на всеки средностатистически фен на Дж.К. Роулинг и книжките, които върнаха детското в много от нас.
Филмът започна и за мой ужас през следващите два часа и половина бях подложен на истинско мъчение. Трагедия е най-малката дума, която ми идва на ум, от това, което белият екран ми предложи. Трагедия на квадрат. Трагедия на n-та степен. Седях и си мислех, как може за два часа и половина да опропастиш цялата потърова магия.

Тук някъде вече феновете на филма сигурно заточват брадвите и писалките и в следващите 20 дни Why Bulgaria ще е страницата на световната конспирация.
Дълго се борих със себе си, как точно да изглежда този мой коментар по потър-въпроса и аз ли съм единственият анти-фен на филма.

Истината за мен е следната.
Как да направим един адски тъп филм, който за три месеца да спечели 900 милиона долара по широкия друм. Бате Йоко беше казал, нещо от рода на “направете и Вие и тогава ще си говорим”. Прав си, но това не ни пречи да го посерем от критика. И така, резултатите са налице, зелените банкноти също, а усещането в главата ми е като на поредния добре излъган американец от Уайоминг или Солт Лейк Сити.
Всички спечелиха и това е пределно ясно. От Кока Кола и разлепи шишенцето-малкият-иска-вълшебна-чаша, до Уорнър Брадърс, които чакат своя хит от “Матрицата” насам. От Дж.К. Роулинг, която от задръстена шотландка стана направо красавица и милионерка до Крис Кълъмбъс, който от най-тъпото си творение до сега, едва ли не ще придобие статута на страшен режисьор.
И само като си помисля, че същият този бездарник ще е режисьор и на втория филм, свят ми се завива.

Защо се стигна до този творчески провал при наличието на комерсиален успех?
Потър нямаше как да не бъде гледан при цялата медийна истерия и очакванията на публиката. В този смисъл Крис Кълъмбъс беше обречен да направи от историята хит. И въпреки, че се провали, филмът просто размаза конкурентите си по световните чартове.

Къде всъщност са проблемите на филма като филм?
1. Забравете за Крис Кълъмбъс.
Дж.К.Роулинг имала пълен поглед върху режисьорските идеи и абсолютно вето върху прочита на книгата. Ако това екранно творение е нейната визия за Потър, то явно аз съм чел или друга книга или тази шотландска женица повече не трябва да бъде допускана в близост до снимачната площадка. Както споменах преди три месеца Спилбърг се отказал да режисира още след първата среща с Дж.К.Роулинг. Добре, че го е направил, защото ако е трябвало да слуша съветите й, щеше да я хвърли в Темза. На първо, второ, трето, пето гледане тази история за мъгъли и магьосници направо си плаче за Стивън. Спомняте ли си какво направи от постното разказче за срещата на няколко деца с извънземното с големите очи. Не може един бездарен режисьор, който освен твърде елементарните “Сам в къщи” и “Мисис Даутфайър” не е правил нищо смислено в режисьорската си биография, изведнъж да уцели ваксата. На края на филма имах чувството, че или филмът няма режисьор или така-наречения-режисьор е проспал снимките.

2. Забравете за монтажистите, сценографите и оператора на филма.
По нескопосано сниман и монтиран филм рядко съм гледал. Два часа и половина се менят кадри без никаква визия и идея как са свързани по между си. Абсолютна трагедия. Ако тези хора се бяха явили с това си “постижение” на аматьорския независим Сънденс щяха единодушно да спечелят наградите за най-лоши снимки на година и най-нескопосан монтаж. Не ми се говори за снимките на Хогуърдс и околностите, триглавото куче и тролът. Трагедия в първи род.

3. Забравете за специалните ефекти.
Не знам какво е било чувството в главите на Лукас, Денис Мирън, Стан Уинстън и другите от Индъстриъл Лайт енд Маджик, ако изобщо са се набутали да гледат филма. Аз лично по-смешни специални ефекти не съм гледал през живота си. Такива специални ефекти Лукас правеше през 1977 при първата “междузвездна”. Някой не им ли каза на тези хора, някой не гледа ли скрийнга, какви “дървении” са заснели. В световната преса се прокрадна мнението, че този ефект бил търсен нарочно от създателите на филма и бил част от вижданията на Дж.К. Роулинг. Абе, аз колко път ще говоря, че тази жена може и да голяма писателка, но не бива да се допуска до снимачната площадка. Първият Потър определено държи първо място в моята класация за най-дървените блу скрийн снимки в историята на киното. Добре, че поне са изтрили конците и въжета от куидич-мача, защото смехът щеше да е още по-голям.

4. Забравете за тези актьори.
Единствените двама качествени актьори са разбира се Ричард Харис и Алън Рикмън. Първият вече се отказа от втори показ като Дъмбълдор. Положението на Харис поразително ми напомня на това на Алек Гинес като Оби-Уон Кеноби. Поколението на “войните” запомни Гинес като Оби Уон, но едва ли е гледало перфектните му роли в “Мостът на река Куай” или други филми от 50-те 60-те години. Дали и поколението на Потър няма да запомни Харис като Дъмбълдор.
За младите актьори, които са вече милионерчета, нямам думи. Проблемът обаче с липсата на актьорско присъствие е повече на Кълъмбъс отклокото техен.

5. Забравете за сценария.
Нищо от духа и магията на книгата не присъства във филма. Тук според мен нишката е изцяло изтървана. Лудориите в мистичното училище за магьосници просто липсват. Показаха ни поредица несвързани кадри, които буквално преповтарят книгата без никакво виждане на целия екип.

В заключение “Хари Потър и философският камък” е абсолютната Златна малина на годината.
Миналата година английските корифеи от списание “Total Film“ се допитаха до своите читатели с една уникална викторина под наслов “Най-лошият касов филм за всички времена”. Състезанието бе спечелено безапелационно от “Батман и Робин”. Ако викторината беше сега, щях да гласувам без да се замисля.

Аз свърших. Ринг свободен.

Carlos

US Box Office: Толкиниада

За Серафим и останалите, аз пак съм тук и пак съм същият досадник, когото или ще разпнете или ще похвалите. И от двете има файда, защото критиката и одата на радостта, борбата между доброто и злото са всъщност част от всеки един от нас, а от време на време и част от историята на киното.

Умишлено не писах повече от месец.
За какво да пиша? За Толкин ли? (това го бяхме вменили в задължение на Адаша преди половин година, но за любимите неща трудно се пише)
И какво да напиша за Толкин?

Какво повече да се напише за “Властелинът на пръстените” като филм?
Чакахме го с години. Направи го режисьор, от когото трудно можеше да се очаква такава епика. Ще мине границата от 300 милиона долара, което вече е филмова история. Епизоди 2 и 3 (да ме извинят и Толкин и Лукас-маниаците) ще излязат съответно през декември 2002 и 2003 година. Нямам намерение да Ви описвам, коментирам, критикувам или пиша интересни случки от филма. Всеки сам ще прецени доколко са успели Питър Джаксън, Илайджа, Лив, Виго и останалата гвардия. Това, че вече месец “Властелинът на пръстените” определя модата зад океана и в Европа не е тайна за никого и предположението, че това ще се случи бе като да познаеш, че Гонзо ще е № 1 в България.

За справка на маниаците януарският брой на английският Empire е с две корици за колекционери (една с хобити, една с войни) и съдържа цели .... 45 страници за филма и всичко около него. Струва си, прочетете го, ако имате възможност. Аз съм прекалено малък за Толкин. В случая предпочитам да чета.

През месеца на хобитите през киносалоните на Америка минаха и доста други качествени филми през иначе постната филмова година, като Vanilla Sky на Камерън Кроу и комбото Круз/Круз. Аз всъщност лош филм на Кроу не съм гледал като започна от “Джери Макгуайър” и завърша с “Почти известни”. Няма да ви казвам, че именно на тази сцена Круз/Круз решиха, че е крайно време да освободят Никол Кидмън от съпружеските задължения и да я направят по-добра актриса от когато и да било.

Филмът, както всички вече знаят, е римейк на дебютния “Отвори очите си” на Аменабар, за когото Адаша Ви говори преди месеци, който пък от своя страна по-същото време снимаше The Others с Никол Кидмън, продуциран от .... Том Круз, за който филм пък Кидмън получи маса номинации за Глобуси, Ню Йоркска и Лос Анджелоска критика и Аменабар с голям интерес очакваше да види своето отроче, ремиксирано по американски и .... пак с Пенелъпи Круз в главната роля.

Какво изречение стана само, а и какво ли е да се снимаш в един и същи филм говорейки на два различни езика ... ако изобщо английският на малката Круз си заслужава.

Предвид гореизложеното Vanilla Sky върви твърде добре и продължава да си битува в Топ 10 с общо сбор от 88 милиона долара. Компания на еднаквите фамилии (само на български) правят Камерън Диас и Кърт Ръсел тъй, че явно римейкът на независимите филми дава добри пари.

В Топ 10 продължава да стои и Oceans 11 със сбор от 160 милиона долара, но само подписът на Содърбърг е достатъчен за това. Последните две години явно са урожаят на този изключително уникален режисьор, като холивудските звезди ще се изтрепят да участват във филмите му. И както винаги малка изненада за маниаците – Содърбърг е замислил римейк на Сталкер на Тарковски.

Доста добре в чарта върви и алтернативата “A Beautiful Mind” на небезизвестния Рон Хауърд, разказващ историята на шизофреника носител на Нобелова Награда Джон Наш. След като разголи мишци и бицепси и си прибра Оскара за “Гладиатор” Ръсел Кроу се завърна към трудните си роли, които го направиха известен, от типа на “Insider” и “L.A Confidential”. Появиха се вече слухове, че Ръсел може и да бъде номиниран за това си превъплъщение, но няма ли да му станат много номинациите. За тях се беше наточил и Майкъл Ман с автобиографията на Али с Уил Смит, която обаче мина по екраните на Америка доста незабележимо, въпреки, че успехът беше повече от предначертан.

По интересното през последната седмица е присъствието в Топ 10 на два филма, които биха заинтересували само кино-маниаците и ..... Заро.

Първият от тях е Gosford Park на гения Робърт Олтмън, който до момента е спечелил ....... 6,6 милиона долара. Всеки филм на този истински аутсайдер на комерсията е повече от любопитен и Олтмън може да бъде сравнен по уникалност и развихрена визия само и единствено с Кубрик.

Вторият е със Заро-вата любимка и кралица на “насълзи-очичките-изтрий-ги-с-кърпичката-и-продължавай-да-гледаш-с-миловиден-поглед-в-камерата-а-зрителите-сами-ще-дойдат” Мег Райън. “Кейт и Леополд” върви достатъчно добре по екраните с близо 40 милиона долара приходи, а този път влюбеният в Мег Райън е Х-мена Хю Джакмън. Колко ли останаха тези, които не са се влюбвали в Мег? Или поне не наскоро. Режисьор на филма е Джеймс Манголд, който се прочу със сценария на “Girl Interrupted”.

Впрочем знаете ли, че (Заро, Адаш отпуснете парата .... не е загадка!!!) името на героя на Хю е Леополд Алексис Илайджа Уокър Гарет Томас Маундбатън. Абе кой кретен ги мисли тези любовници на Мег Райън, като простичко може да го преведе като Светлозар Петров. Какво му мислят толкова.

И накрая крайният резултат от тази седмица е 305, 1 на 228, 2 за Хари Потър. Би могло да се преведе и като резултат от отборното по крикет между Англия и Нова Зеландия.

И като капак за всички фенове и анти-фенове на US Box office рубриката ни един въпрос – Кой са Топ 10 филмите на 2001 година според Вас.

Пишете ни!

Carlos