1 |
<!--#set var="PO_FILE" |
2 |
value='<a href="/philosophy/po/why-free.bg.po"> |
3 |
https://www.gnu.org/philosophy/po/why-free.bg.po</a>' |
4 |
--><!--#set var="ORIGINAL_FILE" value="/philosophy/why-free.html" |
5 |
--><!--#set var="DIFF_FILE" value="" |
6 |
--><!--#set var="OUTDATED_SINCE" value="2010-07-21" --> |
7 |
|
8 |
<!--#include virtual="/server/header.bg.html" --> |
9 |
<!-- Parent-Version: 1.77 --> |
10 |
|
11 |
<!-- This file is automatically generated by GNUnited Nations! --> |
12 |
<title>Защо софтуерът не трябва да има собственици - Проектът GNU - Фондация за |
13 |
свободен софтуер</title> |
14 |
|
15 |
<meta name="Keywords" content="GNU, GNU Project, FSF, Free Software, Free Software Foundation, Why Software |
16 |
Should Not Have Owners, ГНУ, Проектът GNU, ФСС, свободен софтуер, Фондация |
17 |
за свободен софтуер, Защо софтуерът не трябва да има собственици" /> |
18 |
|
19 |
<!--#include virtual="/philosophy/po/why-free.translist" --> |
20 |
<!--#include virtual="/server/banner.bg.html" --> |
21 |
<!--#include virtual="/server/outdated.bg.html" --> |
22 |
<h2>Защо софтуерът не трябва да има собственици</h2> |
23 |
|
24 |
<p>от <a href="http://www.stallman.org/"><strong>Ричард Столман</strong></a></p> |
25 |
|
26 |
<p> |
27 |
Цифровите информационни технологии допринасят за света, като правят по-лесно |
28 |
копирането и промяната на информация. Компютрите предричат да направят това |
29 |
по-лесно за всички нас.</p> |
30 |
|
31 |
<p> |
32 |
Не всеки иска да е по-лесно. Системата на авторското право дава на |
33 |
софтуерните програми „собственици“, повечето от които целят да възпрат |
34 |
потенциалната полза на софтуера от останалата част от обществото. Те искат |
35 |
да са единствените, които да могат да копират и променят софтуера, който |
36 |
ползваме.</p> |
37 |
|
38 |
<p> |
39 |
Системата на авторското право се е зародила с печатарството — технология за |
40 |
масово производство на копия. Авторското право е пасвало добре на тази |
41 |
технология, защото е ограничавало само масовите производители на копия. То |
42 |
не е отнемало свободата от читателите на книги. Обикновен читател, който не |
43 |
е притежавал печатарска преса, би могъл да копира книги само с химикалка и |
44 |
мастило, и неколцина читатели са били съдени за това.</p> |
45 |
|
46 |
<p> |
47 |
Цифровата технология е по-гъвкава от печатарската преса: когато информацията |
48 |
е в цифрова форма, може лесно да се направи копие и да се сподели с |
49 |
останалите. Тази ѝ гъвкавост я прави несъвместима със система като |
50 |
авторското право. Това е и причината за непрекъснато нарастващите |
51 |
отвратителни и драконови мерки, които се използват в наши дни за насилствено |
52 |
прилагане на авторското право върху софтуера. Помислете върху тези практики |
53 |
на Асоциацията на издателите на софтуер (Software Publishers Association — |
54 |
SPA):</p> |
55 |
|
56 |
<ul> |
57 |
<li>Масова пропаганда, че е грешно да не се подчиняваш на собствениците, за да |
58 |
помогнеш на приятеля си.</li> |
59 |
|
60 |
<li>Търсене и насърчаване на доносници, които да докладват за колегите си.</li> |
61 |
|
62 |
<li>Хайки (с подкрепата на полицията) на офиси и училища, при които се казва на |
63 |
хората, че трябва да докажат невинността си за незаконно копиране.</li> |
64 |
|
65 |
<li>Съдебно преследване (от правителството на САЩ, по настояване на АИС) на хора |
66 |
като Дейвид ЛаМакия от <abbr title="Масачузетски институт за |
67 |
технологии">МИТ</abbr>, не за копиране на софтуер (той не е обвиняван за |
68 |
копиране изобщо), а само за оставянето на средства за копиране без пазач и |
69 |
провал при упражняване на цензура при използването им.</li> |
70 |
</ul> |
71 |
|
72 |
<p> |
73 |
Всичките четири практики напомнят онези, използвани в бившия Съветски съюз, |
74 |
когато всяка копирна машина е имала пазач, който да предотвратява забранено |
75 |
копиране, и хората е трябвало да копират информацията тайно и да я предават |
76 |
от ръка на ръка като самиздат. Разбира се, има и разлика: мотивът за |
77 |
контрол върху информацията в Съветския съюз е бил политически; в САЩ мотивът |
78 |
е печалбата. Но нас ни засягат пряко действията, не мотивите. Всеки опит |
79 |
за блокиране на споделянето на информация, независимо защо, води до същите |
80 |
методи и същата жестокост.</p> |
81 |
|
82 |
<p> |
83 |
Собствениците използват няколко вида аргументи, за да ни убедят да им |
84 |
предоставим властта да контролират как използваме информацията:</p> |
85 |
|
86 |
<ul> |
87 |
<li id="name-calling">Обидни думи. |
88 |
|
89 |
<p> |
90 |
Собствениците използват оклеветяващи думи като „пиратство“ и „кражба“, както |
91 |
и експертна терминология като „интелектуална собственост“ и „щети“, за да |
92 |
наложат определен начин на мислене у обществото — опростена аналогия между |
93 |
програмите и физическите обекти.</p> |
94 |
|
95 |
<p> |
96 |
Нашите мисли и интуиции относно собствеността върху материалните обекти са |
97 |
за това дали е правилно да <em>отнемеш обект</em> от някой друг. Те не се |
98 |
отнасят директно до <em>правенето на копие</em> на нещо. Но въпреки това, |
99 |
собствениците искат от нас да ги прилагаме и в този случай.</p></li> |
100 |
|
101 |
<li id="exaggeration">Преувеличаване. |
102 |
|
103 |
<p> |
104 |
Собствениците казват, че те понасят „вреди“ или „икономически загуби“, |
105 |
когато потребителите копират сами програми. Но копирането няма директен |
106 |
ефект върху собственика и не вреди никому. Собственикът може да загуби само |
107 |
ако човека, който е направил копието, би платил за такова на собственика.</p> |
108 |
|
109 |
<p> |
110 |
Малко замисляне върху въпроса ни показва, че повечето от тези хора не биха |
111 |
си купили копия. И все пак собствениците изчисляват техните „загуби“ все |
112 |
едно всеки би си купил копие. Това е преувеличение — меко казано.</p></li> |
113 |
|
114 |
<li id="law">Законът. |
115 |
|
116 |
<p> |
117 |
Собствениците често се позовават на текущите закони и на жестоките глоби, с |
118 |
които ни заплашват. При този подход не се подлага на съмнение, че днешните |
119 |
закони рефлектират морала по безспорен начин — но същевременно, от нас се |
120 |
иска да се отнасяме към тези глоби като естествени факти, за наличието на |
121 |
които никой не може да бъде обвинен.</p> |
122 |
|
123 |
<p> |
124 |
Този вид убеждаване не е измислен, за да бъде оборван чрез критично мислене |
125 |
— целта е да се наложи схващането, че сме престъпници.</p> |
126 |
|
127 |
<p> |
128 |
Елементарно е, че законите не решават кое е правилно и кое е погрешно. |
129 |
Всеки американец би трябвало да знае, че през 50-те години беше |
130 |
противозаконно в много щати чернокож да седи отпред в автобус. Но само |
131 |
расистите биха казали, че да се седи там е лошо нещо.</p></li> |
132 |
|
133 |
<li id="natural-rights">Естествени права. |
134 |
|
135 |
<p> |
136 |
Авторите често изтъкват, че имат специална връзка с програмите, които са |
137 |
написали, и в резултат уверяват, че техните желания и интереси относно |
138 |
програмата просто превъзхождат тези на който и да е — или дори тези на |
139 |
цялата останала част от света. (Обикновено компании, а не автори, държат |
140 |
авторските права върху софтуера, но от нас се очаква да пренебрегнем това |
141 |
несъответствие.)</p> |
142 |
|
143 |
<p> |
144 |
На тези, които предлагат това като етична аксиома — авторът е по-важен от |
145 |
вас — мога да кажа само, че аз, изтъкнат автор на софтуер, го наричам |
146 |
глупост.</p> |
147 |
|
148 |
<p> |
149 |
Но общо взето хората биха изпитали симпатия към аргументите за естествените |
150 |
права поради две причини.</p> |
151 |
|
152 |
<p> |
153 |
Една причина е непрекъснато натякваната аналогия с материалните обекти. |
154 |
Когато аз си сготвя спагети, възразявам, ако някой друг ги изяде, понеже по |
155 |
този начин аз не мога да ги изям. Неговото действие ми вреди точно толкова, |
156 |
колкото го облагодетелства — само един от нас би могъл да изяде спагетите, |
157 |
така че въпросът е, кой? Най-малката разлика между нас е достатъчна, за да |
158 |
наклони везните на етичния баланс.</p> |
159 |
|
160 |
<p> |
161 |
Но когато вие изпълнявате или променяте програма, която аз съм написал, това |
162 |
ви засяга директно, а мен само косвено. Дали ще дадете копие на приятел |
163 |
засяга вас и приятеля ви много повече, отколкото мен. Не би трябвало да |
164 |
имам правото да ви казвам да не правите тези неща. Никой не трябва да има |
165 |
това право.</p> |
166 |
|
167 |
<p> |
168 |
Втората причина е, че се казва на хората, че естествените права на авторите |
169 |
са възприета традиция в нашето общество, която не може да се подлага на |
170 |
съмнение.</p> |
171 |
|
172 |
<p> |
173 |
От историческа гледна точка, точно обратното е вярно. Идеята за естествени |
174 |
права на авторите е била предложена и решително отхвърлена, когато е била |
175 |
изготвяна Конституцията на САЩ. Точно затова Конституцията само |
176 |
<em>позволява</em> система на авторско право и не <em>изисква</em> такава. |
177 |
Затова се казва, че авторското право трябва да е временно. В нея също се |
178 |
твърди, че целта на авторското право е да насърчава прогреса — не да |
179 |
възнаграждава авторите. Авторското право възнаграждава авторите по известен |
180 |
начин, и издателите повече, но това е предвидено като начин за промяна на |
181 |
поведението им.</p> |
182 |
|
183 |
<p> |
184 |
Истинската установена традиция на нашето общество е, че авторското право се |
185 |
отнася до естествените права на общността — и че може да бъде оправдано само |
186 |
ако е в полза на общността.</p></li> |
187 |
|
188 |
<li id="economics">Икономика. |
189 |
|
190 |
<p> |
191 |
Последният аргумент за наличието на собственици на софтуер е, че това води |
192 |
до производството на повече софтуер.</p> |
193 |
|
194 |
<p> |
195 |
За разлика от другите, този аргумент поне възприема основателен подход към |
196 |
темата. Основан е на логична цел — задоволяването на потребителите на |
197 |
софтуер. Освен това е ясно, че хората ще произвеждат повече даден продукт, |
198 |
когато са добре платени за тази си дейност.</p> |
199 |
|
200 |
<p> |
201 |
Но икономическият аргумент има голям пропуск: той е основан на презумпцията, |
202 |
че разликата е само в това колко пари трябва да платим. Това предполага, че |
203 |
ние искаме <em>производство на софтуер</em>, независимо дали софтуера има |
204 |
собственици или не.</p> |
205 |
|
206 |
<p> |
207 |
Хората с готовност възприемат това предположение, понеже то е в унисон с |
208 |
нашия опит за материалните обекти. Да вземем за пример един сандвич. Може |
209 |
да имате възможност да се сдобиете с еднакъв сандвич безплатно или срещу |
210 |
определена сума. Ако е така, единствената разлика е сумата, която плащате. |
211 |
Дали ще го купите или не, сандвичът има същия вкус, същата хранителна |
212 |
стойност, а и в двата случая може да го изядете само веднъж. Дали ще |
213 |
получите сандвича от собственик или не не може да ви засегне по никакъв |
214 |
начин, освен парите, които притежавате след това.</p> |
215 |
|
216 |
<p> |
217 |
Това е вярно за всеки вид материален обект — дали има собственик или не не |
218 |
оказва пряко влияние върху това какво <em>представлява</em>, или какво бихте |
219 |
могли да правите с него, след като го придобиете.</p> |
220 |
|
221 |
<p> |
222 |
Но ако една програма има собственик, това до голяма степен определя каква е, |
223 |
и какво може да правите с нейно копие, ако го купите. Разликата не е само |
224 |
въпрос на пари. Системата на собственици на софтуер ги окуражава да |
225 |
произвеждат нещо — но не точно това, от което обществото се нуждае |
226 |
наистина. И причинява неуловимо етично замърсяване, което вреди на всички |
227 |
ни.</p></li> |
228 |
|
229 |
</ul> |
230 |
|
231 |
<p> |
232 |
От какво има нужда обществото? Има нужда от информация, която да е истински |
233 |
достъпна за гражданите — например програми, които хората да могат да четат, |
234 |
да коригират, да адаптират и подобряват, не само да ги ползват. Но това, |
235 |
което собствениците на софтуер обикновено предоставят, е черна кутия, която |
236 |
не можем да изучаваме или променяме.</p> |
237 |
|
238 |
<p> |
239 |
Обществото също има нужда от свобода. Когато една програма има собственик, |
240 |
потребителите губят свободата да контролират част от собствения си живот.</p> |
241 |
|
242 |
<p> |
243 |
И преди всичко обществото трябва да поощрява духа на доброволно |
244 |
сътрудничество у гражданите. Когато собствениците на софтуер ни казват, че |
245 |
да помогнеш на ближния по естествен начин е „пиратство“, те замърсяват |
246 |
гражданския дух на нашето общество.</p> |
247 |
|
248 |
<p> |
249 |
Ето защо ние казваме, че <a href="/philosophy/free-sw.html">свободният |
250 |
софтуер</a> е въпрос на свобода, не на цена.</p> |
251 |
|
252 |
<p> |
253 |
Икономическият аргумент в полза на собствениците е погрешен, но |
254 |
икономическият проблем е налице. Някои хора пишат полезен софтуер за |
255 |
удоволствие или от възхищение и любов, но ако искаме повече софтуер от този, |
256 |
който те пишат, трябва да набираме средства.</p> |
257 |
|
258 |
<p> |
259 |
От 80-те години насам, разработчиците на свободен софтуер са опитвали |
260 |
различни методи за набирането на средства, с известен успех. Няма нужда |
261 |
никой да става богат — типичният приход е напълно достатъчно поощрение за |
262 |
много дейности, които имат по-малък задоволяващ ефект от програмирането.</p> |
263 |
|
264 |
<p> |
265 |
Години наред, докато задруга не направи това ненужно, аз се издържах от |
266 |
специфични подобрения на софтуера, който бях написал. Всяко подобрение беше |
267 |
добавяно към стандартната издавана версия и така достъпно за цялата |
268 |
общност. Клиентите ми плащаха, за да работя върху подобрения, които те |
269 |
искаха, вместо върху функционалности, които иначе бих определил като с |
270 |
най-висок приоритет.</p> |
271 |
|
272 |
<p> |
273 |
Някои разработчици на свободен софтуер печелят пари, като продават услуги по |
274 |
поддръжка. През 1994 г. „Сигнус Съпорт“, с около 50 служители, предвиждат, |
275 |
че около 15 процента от дейността на техния персонал е бил разработка на |
276 |
свободен софтуер — достоен за уважение дял за софтуерна фирма.</p> |
277 |
|
278 |
<p> |
279 |
В началото на 90-те, фирми, включващи „Интел“, „Моторола“, „Тексас |
280 |
Инструментс“ и „Аналог Дивайсес“ се обединиха, за да финансират |
281 |
продължаването на разработката на компилатора на GNU за езика Си. Повечето |
282 |
от разработката на GCC все още се извършва от платени програмисти. |
283 |
Компилаторът на GNU за езика Ада бе финансира през 90-те от Военновъздушните |
284 |
сили на САЩ, и продължи оттогава насам чрез фирма, създадена специално с |
285 |
тази цел.</p> |
286 |
|
287 |
<p> |
288 |
Движението за свободен софтуер все още е малко. Но примерът за радио в САЩ, |
289 |
поддържано от слушателите, ни показва, че е възможно да се поддържа голяма |
290 |
дейност без да се насилва всеки потребител да плаща.</p> |
291 |
|
292 |
<p> |
293 |
Като компютърен потребител днес, може да се окаже така, че ползвате |
294 |
програма, която е <a |
295 |
href="/philosophy/categories.html#ProprietarySoftware">собственически |
296 |
софтуер</a>. Ако ваш приятел ви помоли за копие, би било грешно да |
297 |
откажете. Но тайното сътрудничество не води към добро общество. Човек би |
298 |
трябвало да се стреми да живее почтен живот, открито и с гордост, а това |
299 |
означава да каже „не“ на собственическия софтуер.</p> |
300 |
|
301 |
<p> |
302 |
Вие заслужавате да имате възможността да си сътрудничите открито и свободно |
303 |
с други хора, които ползват софтуер. Вие заслужавате да можете да изучавате |
304 |
как работи софтуера, и да обучавате учащите с него. Вие заслужавате да |
305 |
можете да наемете любимия си програмист да оправи грешка в софтуера.</p> |
306 |
|
307 |
<p> |
308 |
Вие заслужавате свободен софтуер.</p> |
309 |
|
310 |
<hr class="thin"/> |
311 |
<blockquote id="fsfs"><p class="big">Това есе е публикувано в книгата <a |
312 |
href="http://shop.fsf.org/product/free-software-free-society/"><cite>Свободен |
313 |
софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</p></blockquote> |
314 |
|
315 |
<div class="translators-notes"> |
316 |
|
317 |
<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't have notes.--> |
318 |
</div> |
319 |
</div> |
320 |
|
321 |
<!-- for id="content", starts in the include above --> |
322 |
<!--#include virtual="/server/footer.bg.html" --> |
323 |
<div id="footer"> |
324 |
<div class="unprintable"> |
325 |
|
326 |
<p>Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща: <a |
327 |
href="mailto:gnu@gnu.org"><gnu@gnu.org></a>. Има и други начини за <a |
328 |
href="/contact/">връзка</a> с ФСС. Моля, изпращайте доклади за счупени |
329 |
хипервръзки и други корекции (или предложения) на е-поща: <a |
330 |
href="mailto:webmasters@gnu.org"><webmasters@gnu.org></a>.</p> |
331 |
|
332 |
<p> |
333 |
<!-- TRANSLATORS: Ignore the original text in this paragraph, |
334 |
replace it with the translation of these two: |
335 |
|
336 |
We work hard and do our best to provide accurate, good quality |
337 |
translations. However, we are not exempt from imperfection. |
338 |
Please send your comments and general suggestions in this regard |
339 |
to <a href="mailto:web-translators@gnu.org"> |
340 |
|
341 |
<web-translators@gnu.org></a>.</p> |
342 |
|
343 |
<p>For information on coordinating and submitting translations of |
344 |
our web pages, see <a |
345 |
href="/server/standards/README.translations.html">Translations |
346 |
README</a>. --> |
347 |
Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a |
348 |
href="mailto:web-translators@gnu.org"><web-translators@gnu.org></a>.</p> |
349 |
<p>Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията |
350 |
за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на преводи на |
351 |
тази статия.</p> |
352 |
</div> |
353 |
|
354 |
<!-- Regarding copyright, in general, standalone pages (as opposed to |
355 |
files generated as part of manuals) on the GNU web server should |
356 |
be under CC BY-ND 4.0. Please do NOT change or remove this |
357 |
without talking with the webmasters or licensing team first. |
358 |
Please make sure the copyright date is consistent with the |
359 |
document. For web pages, it is ok to list just the latest year the |
360 |
document was modified, or published. |
361 |
If you wish to list earlier years, that is ok too. |
362 |
Either "2001, 2002, 2003" or "2001-2003" are ok for specifying |
363 |
years, as long as each year in the range is in fact a copyrightable |
364 |
year, i.e., a year in which the document was published (including |
365 |
being publicly visible on the web or in a revision control system). |
366 |
There is more detail about copyright years in the GNU Maintainers |
367 |
Information document, www.gnu.org/prep/maintain. --> |
368 |
<p>Copyright © 1994, 2009 Ричард Столман</p> |
369 |
|
370 |
<p>Може да копирате и разпространявате тази статия според условията на <a |
371 |
rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nd/4.0/">Криейтив |
372 |
Комънс „Признание-Без производни произведения“ 4.0</a>.</p> |
373 |
|
374 |
<!--#include virtual="/server/bottom-notes.bg.html" --> |
375 |
<div class="translators-credits"> |
376 |
|
377 |
<!--TRANSLATORS: Use space (SPC) as msgstr if you don't want credits.--> |
378 |
<b>Превод</b>: Явор Доганов <a |
379 |
href="mailto:yavor@gnu.org"><yavor@gnu.org></a>, 2008 г.</div> |
380 |
|
381 |
<p class="unprintable"><!-- timestamp start --> |
382 |
Последно обновяване: |
383 |
|
384 |
$Date: 2020/07/01 15:25:23 $ |
385 |
|
386 |
<!-- timestamp end --> |
387 |
</p> |
388 |
</div> |
389 |
</div> |
390 |
</body> |
391 |
</html> |