Нова серия есенно-зимни уебинари за базите данни на Elsevier - 2024

 

Подобрете своята научноизследователска и библиотечна работа и получете нови знания за изследователската информационна среда чрез новата серия есенно-зимни безплатни уебинари за базите данни на Elsevier на английски език. Следете графика за 2024 г.

Научете повече за Scopus AI

Ако сте пропуснали уебинара за Scopus и изкуствения интелект (AI) интегриран в базата данни с научна информация, можете да изгледате записа, когато Ви е удобно. В уебинара:

• Ще получите отговори на често задаваните въпроси от библиотекари и изследователи относно инструментите на GenAI. 
• Ще откриете ключовите изводи от предишни уебинари за Scopus AI.
• Ще научите как да използвате GenAI, за да подкрепите Вашето изследване.

Гледайте записа на: http://spkl.io/61864he2C.

Обновен наръчник за базата данни Scopus

Scopus съчетава по уникален начин изчерпателна, експертно конструирана база данни с резюмета и цитати с обогатени данни и свързана научна литература в различни дисциплини.

Scopus открива подходящи и авторитетни научни изследвания, идентифицира експерти и предоставя достъп до надеждни данни, наукометрични показатели и аналитични инструменти. 

Бъдете уверени в напредъка си в научноизследователската или преподавателската си дейност и приоритети - всичко от една база данни.  Вижте повече в специалния пътеводител за Скопус. Достъп - чрез МОН.

Каква е разликата между цитиране, рецензиране и индексиране на списание?

Flickr, CC

Един от най-често задаваните въпроси от потребителите за Scopus e за разликата между цитиране, рецензиране и индексиране на списание. Ето накратко разликите:

Цитирането е процеса на предоставяне на библиографски сведения за използван източник в документ, които го идентифицират. Цитират се различни източници: статии, книги, материали от конференция и т. н. Цитатите на едно списание - това са всички получени цитати (независимо къде и кога) на статиите в това списание. В Скопус има опция, на страницата на списанието, за броя получени цитати със и без самоцитиране и за определен хронологичен период.

Рецензиране (рефериране) или peer review - това е процесa на предварителна редакционна оценка на материалите за допускане за публикуване или рецензиране от специалисти в съответната област. Проверяват се фактите, методите на изследването, научен принос и др., за да бъде допусната съответната статия за публикуване в списанието. Научните списания в които се прилага такъв процес се наричат рецензирани (реферирани) или peer review списания. (Не трябва да се бърка с реферат – сбито изложение на публикация). В Скопус са включени само рецензирани списания.

Индексиране на списание – отнася се за включване в бази данни, масиви от данни, репозиториуми на списания и т. н. Покриват се определени критерии за качество и формат за включване – примерно в Scopus се индексират само рецензирани научни списания и материали от конференции. Критериите се определят от съответната база данни. Същинският процес включва определянето на ключови думи и предметизиране на всеки документ в списанието и синхронизирането му с речник/тезаурус по съответната дисциплина за по-лесно откриване.

Т. Борисова

 

 

Списания по предметни области в Scopus

 

Идентифицирайте нововъзникващите тенденции в науката със Scopus

Защото Scopus  разполага с изчерпателна научна литература, данни и аналитични инструменти, за да сте в крак с новостите и да изпреварвате конкуренцията. Изследователите имат достъп до:

• над 94 милиона записи научни статии
• над 29 200 активни научни периодични заглавия
• над 330 000 книги

Изгледайте този видеоклип за да получите представа за това как Scopus помага на научните организации да напредват в основните и приложните си изследвания, да подкрепят образователните си цели и да формират изследователските си стратегии.

Изтеглете брошурата с факти и данни за съдържанието на Scopus и най-новите актуализации на базта данни.

Благодарение на МОН българските учени използват този ценен масив от научна информация.

Основни акценти на показателите CiteScore на научните списания за 2023 г.

През м. юни 2024 г. Scopus публикува новото издание на показателите CiteScore (сходни на импакт фактора) на научните списания за 2023 г. Новото е:

Разширено покритие: CiteScore 2023 г. включва 29 777 активни заглавия, като 2 212 заглавия получават своя първи показател CiteScore. Това по-широко покритие осигурява по-пълен набор от данни за оценка на въздействието на списанията.

Повече заглавия на отворен достъп: CiteScore за 2023 г. включва 6943 заглавия на отворен достъп, като 52 от тях се нареждат на първо място в  съответните си категории. Това подчертава нарастващото значение на изследванията на отворен достъп.

Разнообразни предметни категории: CiteScore обхваща 334 научни дисциплини, като историята е най-голямата тематична област, включваща 1760 заглавия периодични заглавия.

Заглавия с по-голямо качество: CiteScore 2023 идентифицира 11 144 заглавия със CiteScore, но без Impact Factor през 2022 г. Сред тях 416 заглавия са високо класирани в съответните им области, което ги поставя в първите 10% по качество.

Глобално представителство: 22% от списанията със CiteScore не са на английски език, а на над 50 езика, предоставящи глобална визия за въздействието на научните изследвания.

Нарастващо влияние: 668 заглавия са увеличили своя CiteScore със 100% или повече между 2022 г. и 2023 г., демонстрирайки динамичния характер на научното качество.

Повече

Scopus - позиция на автора в научната публикация

Scopus добави нов показател, наличен на профилната страница на автора на Scopus, а именно позиция на автора в научната публикация. Този показател е предназначен да помогне на изследователите да проследят и разберат по-добре своите изследователски резултати.

Как работи позицията на автора?

Повечето публикации са създадени с участието на множество съавтори. Традиционните показатели за цитиране дават на всеки съавтор еднакъв ефект върху цитирането, въпреки че действителният принос на всеки автор нe е равен.

Например публикация с 10 съавтори получава 5 цитирания и следователно всеки един съавтор получава 5 цитирания. В много дисциплини приносът на автора към резултатите от изследването може да бъде приблизително определен чрез авторската позиция на изследователя.

Затова добавихме нова функция, съобразно следните авторски позиции или типове:

• Първи автор: Това е първият автор, споменат в публикацията
• Последен автор: Това е последният автор, споменат в публикацията
• Кореспондиращ автор: Авторът е отбелязан като кореспондиращ автор в публикацията. От юни 2020 г. новоиздадените документи в Scopus могат да съдържат повече от един кореспондиращ автор (забележка: всички документи, публикувани и индексирани в Scopus преди тази дата, могат да имат само един кореспондиращ автор)
• Съавтор: За документи с повече от един автори, съавтор е всеки автор, който не е първи, последен или кореспондиращ автор
• Един автор: Авторът е единственият автор на публикация.

Проверете тази нова информация за Вас и колегите Ви на www.scopus.com

Scopus - стандарт за измерване на науката

Когато става въпрос за разпределение на публични средства, каквито именно са средствата за наука у нас, не може да се използват непроверени и ненадеждни данни. В света на големите данни, за източник на такива данни се използват доказани и с подходяща инфраструктура професионалисти. Големите наукометрични бази данни за оценка на науката, са изградени на базата на алгоритми, но и на човешка проверка на данните, за да се избегнат неточности.

• Институциите по целия свят се обръщат към Elsevier за да оценят приложението, финансирането и решенията си за развитие на научните си изследвания.Те разчитат на Scopus за да предоставят надеждни и изчерпателни данни за резултатите от изследванията.
•  През последните години Elsevier е предпочитан партньор в бързо развиващата се сфера от класации. Данните на Scopus се използват за изчисляване на най-влиятелните класации в момента в света:
• Times Higher Education (THE) World University Rankings (2015 - )
• QS World University Rankings
• US News & World Report's Best Arab Region Universities rankings
• Shanghai Ranking Consultancy за Best Chinese University Ranking report.
• QS World University Rankings най-мащабната класация за топ университете по света на www.topuniversities.com. Експертните знания, сравнителния анализ и анализ на портфолиото на изследователската дейност, с аналитични инструменти като SciVal, са водещата причина, поради която организациите избират Elsevier.
• Именно Елзевиер, заедно с финансиращите науката организации в Обединеното кралство, разработиха през 2014 г. рамката за високи научни постижения (REF) за оценка на университетските научни изследвания. Вижте доклада. Впоследствие по примера на Великобритания, Португалия, Италия и Австралия направиха свои собствени системи за оценка на университетските научни изследвания, с подкрепата на анализите на Елсевиер.
• Днес Scopus е световен стандарт за оценка на изследванията. С базата данни работят oрганизации като: OECD, EK - European Research Council (ERC), The Higher Education Funding Council for England (HEFCE), National Science Foundation USA, CAPES – Бразилия, Russian Foundation for Basic Research, ISTIC (International Science, Technology & Innovation Centre) и др.
• Елсевиер подпомага отговорно и професионално развитието на отворения достъп в световен мащаб. Заедно с полужителните страни на публикуването на отворен достъп, има данни за занижено качество на публикациите на отворен достъп и повишаване на разходите за публикуване.Таксите на всички научни издатели за ОА варират в посочените граници и Elsevier не е от най-скъпите издатели. На авторите, Elsevier предоставя и традиционния модел, при който не се плаща, като и в двата случая, водещо е качеството на публикацията.

Ползите в България

• С използването на базите данни, МОН наложи стандарти за качество на публикациите и в последните години се наблюдава значително присъствие на български научни публикации в топ 10% списания в световната наука.Увеличи се и количеството на български статии в посочените издания, като по този начин науката ни става все по разпознаваема.
• Според Scimago Journal & Country Ranking страната ни се нарежда на 56 място в света по научна продукция.
• Използването на наукометрични бази данни стимулира подобряването на качеството на българските научни периодични издания и поощрява развитието на процеса на рецензиране (peer-review), посредством завишени критерии за оценка на научните публикации.
• Наукометричните бази данни стимулират растежа в научната кариера на базата на доказани и публични резултати и дисциплинират системата.
• На базата на достъпа на базите данни, МОН стратегически работи, чрез НАЦИД, за изграждане на българска база от данни, която регистрира българската научна продукция. Днес науката е интердисциплинарна и интернационална и един цитатен индекс остава инструмент от 20 век. Във времето на големите данни, сътрудничеството, кооперирането и сравняването по еднакви стандарти със света е от значение.
• Относно честотата на използване - Scopus се използва ежедневно от целевата си аудитория - преподавателите и студентите от всички акредитирани ВУЗ, учените в институтите на БАН и СА, за търсене, анализ и наукомерична информация и от МОН за оценка на научноизследователската продукция.
• МОН осигурява на българските учени и достъп до мултидисциплинарната база данни ScienceDirect със статии и електронни книги, като по този начин предоставя надеждна и водеща научна информация, като не поощрява използването на пиратски сайтове. Много от малките университети и организации не могат да си позволят достъп до други ресурси и единствено МОН им предлага такава възможност.
• Може още да се работи за повишаването на информационната грамотност на авторите, за да надграждат постиженията си, посредством използването на лицензирани и надеждни научни източници.

Тошка Борисова

Уебинари есен-зима на Elsevier

В подкрепа на професионалистите, занимаващи се с академична и изследователска дейност, българският портал на Elsevier предоставя календар на предстоящите обучения и библиотека от записи на семинари, провеждани на български език.
График и регистрация на:
https://www.elsevier.com/en-xm/events/webinars/elsevier-training-and-demo-webinars/bulgaria

Излезе класацията на Станфордския университет за 2023 г.

Kласацията на Станфордския университет за 2023 г. за най-добрите 2 процента учени в света бе публикувана наскоро. В нея влизат и много български изследователи. 

Какво представлява тя?
Актуализираната мултидисциплинарна научна бази данни за автори със стандартизирани индикатори за цитиране (Updated science-wide author databases of standardized citation indicators) е публично достъпна база данни с най-цитираните учени, която предоставя стандартизирана информация за цитирания, h-индекс, коригиран hm-индекс за съавторство, цитати на статии в различни авторски позиции и индикатор c-score. Показани са отделни данни за цялата кариера на автора и отделно, за последната година. Дадени са показатели със и без самоцитиране и съотношение на цитирания към цитирани статии. Учените са класифицирани в 22 научни области и 174 подобласти според стандартната класификация Science-Metrix. Изчисленията са извършени на базата на всички авторски профили в Scopus - наукометрична база данни на Elsevier. Повече на:

https://elsevier.digitalcommonsdata.com/datasets/btchxktzyw/6

Експорт на записи в тестовата версия на Scopus Elsevier

Научете за подобрените възможности за експорт на записи в тестовата версия на Scopus Elsevier .
Можете да експортирате записи от Scopus в мениджъри за библиографска информация като Mendeley, RefWorks, EndNote и Zotero. Потребителите на SciVal могат да експортират директно от Scopus за по-лесно създаване на набори от данни за анализ.

Предимството на показателите CiteScore™: Импакт ранг на научните списания за 2021 г.

Показателите на CiteScore предоставят по-добра представа за влиянието на изследванията. Изчислени с помощта на наукометричната база данни Scopus, показателите на CiteScore Ви помагат да оценявате списания, серии от книги, сборници от конференции, за да имате възможност за вземане на добре информирани решения. Показателят формира т. нар. импакт ранг на списанията.

Има над 15 000 заглавия, които имат CiteScore 2021, но нямат импакт фактор. От тези над 15 000 заглавия, 708 от заглавията са много високо класирани (в първите 10%) в своята предметна област.

Всред тях и около 50 български научни издания.

Така Elsevier и Scopus поддържат една отговорна оценка на научните списания.

Показателят CiteScore за 2021 година е наличен в базата данни Scopus

Проверете показателя CiteScore за 2021 на научното списание, в което сте публикували в Scopus.

Вече 11 години CiteScore е наличен за рекордните повече от 27 200 заглавия периодични издания в 332 дисциплини. Учените могат да използват CiteScore, за да определят къде да публикуват и представят своите изследвания, както и да идентифицират заглавията за четене. През последните 12 месеца 4356 заглавия са подобрили своя CiteScore Percentile с 50% и повече.

 

Kак се индексират книги в Scopus?

Базата данни Scopus включва и индексира и монографии. В момента те са над 234 хиляди, които се приемат на базата на реномето на научното издателство. Такa, че индексирането на книги може да стане само чрез научно или университетското издᴀтᴇлᴄтʙᴏ, което е преминало през оценка от Scopus. 

Предметните области на книгите/сборниците трябва да са с фокус върху социалните науки и изкуствата и хуманитарните науки (A&H), но също така и в областта на науката, технологиите и медицината (STM). 

Видовете материали са: монографии, редактирани томове, основни справочници, учебници на ниво магистър и доктор. Не се приемат: дисертации, учебници на ниво бакалавър, атласи, годишници, биографии, научно-популярни книги, ръководства и др. 

Подборът се оценява на базата престижа на издателя. На одобрените издатели ще бъдат включени всички книги, отговарящи на критериите за подбор. Повече на https://www.elsevier.com/solutions/scopus/how-scopus-works/content/content-policy-and-selection.
Издателите могат да предложат своите книги за включване в Scopus чрез формуляра: Scopus Books Suggestion на: https://www.elsevier.com/solutions/scopus/forms/publisher-books-suggestion.
Книгите/сборниците ще бъдат разглеждани, само ако отговарят на следните минимални критерии: 

- Всички книги трябва да имат ISBN номера; 

- Да са налични в цифров формат (PDF или xml); 

- Метаданните трябва да бъдат в ONIX или MARC (консултирайте се с Вашата библиотека);

- Метаданните трябва да съдържат кодове на BIC или BISAC; 

- Цялото съдържание на книгите трябва да е на английски език.
Поединични заглавия не се приемат, тъй като записите се включват след анализ на престижа на издателството и възможността му да гарантира качествено научно резензиране.

Как да намерим информация за публикации и списания по квартили в Scopus?

Наукометричната база данни Scopus подрежда научните списания по квартили (четвъртини) на базата на индикатора CiteScore (WoS на базата на IF). CiteScore e индикатор за измерване на влиянието на списанието. Той има пълно и прозрачно покритие за повече от 25 000 заглавия в Scopus, вкл. за рецензирани списания, книги и материали от конференции в 330 дисциплини. CiteScore e индикатор за оценка на списания (аналог на ИФ) и дава средния брой цитирания на статия в периодично издание за четиригодишен прозорец. Изчислява се един път в годината, като цитатите на статиите в списанието, получени през съответната година се разделят на документите в списанието за предходните четири години.
Периодичните издания се разпределят по този показател по групи, по квартили, които определят позицията на списанието в рамките на дадена предметна област. Квартилите в Scopus са представени така:

• Квартил 1: (1-ва четвърт) - заглавия в категорията от 99 -75 проценти (най-добри)
• Квартил 2: (2-ра четвърт) - заглавия в категорията от 74-50 процента
• Квартил 3: (3-та четвърт) - заглавия в категорията от 49-25 проценти
• Квартил 4: (4-та четвърт) - заглавия в категорията от 24-0 проценти

Q1, Q2, Q3 и Q4 обозначават четирите квартила (четвъртини), в които в базата данни Scopus (чрез индикатора CiteScore) се групират/подреждат научните списания по предметни области.

Най-лесният вариант да намерите квартилите на списанията е да използвате портала Scimago Journal & Country Rank с данни от Scopus.

В Scopus, на страницата на списанието, могат да се видят и топ 10% на периодичните заглавия.

 

CiteScore Percentile показва мястото на списанието в дадена тематична област. CiteScore 98% percentile означава, че списанието е в топ 2% списанията в тематичната си област. Това число се използва, за да сравним списания в различни предметни области. 3 % percentile означава, че списанието е назад в класацията и е в четвърти квартил/четвъртата четвърт.

Дадено периодично издание може да има различни квартили в рамките на отделните тематични области, в която е включено. Например периодичното заглавие А може да бъде категоризирано в област "Oncology" с 84% процент на CiteScore и в област "Cancer Research", със 73% на CiteScore. Тогава тези перцентили се равняват, съответно на квартил 1 в първата област и квартил 2 във втората предметна област.

Следователно Scopus предоставя по-детайлна информация на ниво списание, като се използват проценти, които съответно определят мястото на списанието по четвъртини.

Търсенето на квартилите на публикациите може да стане на няколко нива: на ниво институция, на ниво публикация, на ниво списание и на ниво автор.

Институция
Ако правим оценка на публикационната активност на институция, то съответно от началната страница на Scopus правим търсене на институция (Affiliations).

След като отидем на страницата на институцията, можем да кликнем на документите или на авторите в институцията. Mожем също да търсим публикациите по заглавие на статията или по автор, както и по източник/списание.

Публикация
Друг начин за достъп до квартилите на публикациите е като отворим Scopus и в полето за търсене на документи (Documents) да потърсим съответната статия. На ниво публикация откриваме основната информация, а вдясно виждаме връзката за метрика на ниво статия. Скролираме надолу, кликваме на Metrics и виждаме метриката на публикацията за последната година.

 
Списание
Scopus предоставя и подход за достъп до метриката на списанията, подредени по квартили на ниво достъп от страницата на списание.Тръгва се от страницата с източниците [Sources] на заглавната страница на Scopus, най-горе вдясно на https://www.scopus.com/sources. От падащото меню се търси по заглавие на списанието. Други възможности за търсене на списания са по предметна област, издател или ISSN.

Ако кликнете в полето Show only titles in top 10 percent се дава информация само за списанията, които са в топ 10%.
След като получите резултата от търсенето, можeте да видите основните индикатори на списанието – CiteScore, Highest percentile, Citations, Dociments и % Cited.
После стигате до страницата на списанието. Освен основната информация за издател, покритие, предметни области и ISSN и др. на страницата на списанието виждате три таба/връзки.

- По подразбиране се показва таба с информацията за стойността на индикатора CiteScore и как той е изчислен за последната година. Броят на получените цитати се разделя на броя на публикуваните документи в списанието за последните 4 години. Можем да видим класацията в проценти по години и за категориите (Category) или предметните области, в които изданието е включено.
- На втория таб CiteScore rank&trend може да се види графична информация за развитието на CiteScore процентите по години на списанието.
- На третия таб можете да се запознаете с включеното съдържание на списанието (Scopus Content Coverage) по години.

Автор
Scopus предоставя и подход за достъп до метриката на статиите, подредени по квартили и на ниво автор. Тръгва се от началната страница на базата данни и се кликва на втория таб – Authors. На ниво автор се търси по име на автора и се преглеждат публикациите на автора.

При отчитане на публикации с повече от 30 (тридесет) съавтори кандидатът трябва да има доказан съществен принос. Същественият принос в дадена научна публикация се доказва по поне един от следните начини:
1. Aвторът е първи в списъка на съавторите,
2. Aвторът е посочен в публикацията като автор за кореспонденция,
3. Aвторът представя писмо от автора за кореспонденция на статията или от ръководителя на научния колектив, подготвил публикацията, в което се удостоверява приноса на кандидата в съответната публикация, което се проверява.

Какво бе новoто и подобреното в базата данни Scopus през 2021 г. ?

• Scopus Author Profile pages: Разширихме съществуващата функционалност, за да предоставим допълнителна информация.
• Author Feedback Wizard: Направихме работния процес по-интуитивен и въведохме възможността за редактиране на данни за препринти и предоставяне на данни.
• Documents Details page: Новите функции включват показателите: Брой прегледи на документа и визуализации на профила на автора в Scopus.
• Policy citations in PlumX metrics: Над 7,8 милиона цитата на политики са добавени към близо 3 милиона записа в Scopus, свързвайки изследванията с използването им в доклади, насоки, препоръки, закони, книги и т. н.
• Preprint content in Scopus Author Profiles: SSRN препринтите сa добавени към съдържанието, от четири други големи сървъра за предпечат от януари тази година.
• Funding data: Увеличихме броя на статиите, съдържащи информация за финансиране, с оптимизирана функционалност за проследяване и стартирахме проект за добавяне на данни за спечелени проекти за финансиране към профилите на авторите.
• Open access (OA) filters: Към днешна дата сме добавили или актуализирали информацията за 17 милиона документа на OA, така че съдържанието на отворен достъп да е по-лесно за намиране и анализ. 
  
  
  

Какво представляват препринтите?

Препринтът (preprint - предварителен отпечатък) е версия на научна статия, която предшества публикуването и в рецензирано списание и действа като ранна индикация за дадено изследване.

Предпечатките се намират на сървъри за предпечат, с идеята да подпомогнат събирането  на мнения или обратната  връзка за изследването преди изпращането му в списание. В някои области предварителните отпечатъци са основното средство за комуникация. Предпечатките се различават от статиите в пресата по това, че не се рецензират и не се приемат за публикуване в списание.

Scopus включва  препринти от 2017 г. насам от arXiv, bioRxiv и ChemRxiv. Социалните науки (SSRN) и medRxiv също са добавени към сървърите за предпечат. За да се осигури по-добра представа за изследователите и техните научни постижения в хода на кариерата им, предварителните отпечатъци са основен ранен индикатор за изследванията.

Предпечатките са достъпни в авторовите профили в Scopus само за автори, които вече имат рецензирани публикациите в Scopus и те са ясно отделени от подбраното публикувано съдържание. Не се следят нито цитати към и от препринтите, нито връзки с окончателната версия на статията.

Метриките на Scopus, като брой на публикации и цитати, h-индекс и други, изключват препринтите. Те не са включени  в никакви показатели в Scopus и не им  влияят, включително и на броя на цитиранията. Само публикуваните и рецензирани статии се използват за оценка в Scopus. Предпечатките не са интегрирани и в профилите на институциите и не влияят върху наукометричните показатели.

Повече информация за препринтите можете да намерите тук. 

Вторичните документи в Scopus

Много често в резултатите от търсенето в наукометричната база данни Scopus  срещате израза Secondary documents (вторични документи). Авторите питат “Аз виждам статията си в Scopus, но връзката не е активна. Защо не ми се признава  публикацията след като я откривам в  Scopus?" Отговорите са в значението на този термин. 

Вторичен документ е документ, който е извлечен от списъците с литература в статиите, или от  т. нар. пристатийна библиография от документите в Scopus - или източниците, които авторите са цитирали в своята публикация. 

Нормално е авторите да цитират всички документи, които съответстват на темата им, а не само документи от Scopus. Така тези заглавия влизат в Scopus, но не са част от базата данни на Scopus, тъй като идват от списания/ източници, които не са индексирани в Scopus. За някои от тези документи е ограничена функционалността.

За да видите вторичните документи, изберете раздела  Secondary documents (Вторични документи) от списъка с резултатите при търсене в Scopus.

Подобно на страницата с резултатите при  търсене на  документи, страницата за търсене на вторични документи позволява да редактирате търсенето, да прецизирате резултатите, да ги сортирате, експортирате, да преглеждате цитираните документи, да създавате библиографии, както и да ги отпечатвате, изпращате по имейл и да създавате PDF файлове. Вторичните документи са обозначени със специална икона.

Тъй като тези документи не са налични в Scopus, не можете да отворите документа или да видите резюмето. За някои вторични документи, само някои полета са достъпни за търсене. Например, ако търсите в полето „резюме“ и то не е налично за вторичния документ, този документ не се включва в резултатите от търсенето. 

Повече информация можете да прочетете на: https://service.elsevier.com/app/answers/detail/a_id/11423/supporthub/scopus/#viewreferences

40 % от публикациите на българските учени, публикувани през 2020 година са на отворен достъп

От 6277 публикации, видими в наукометричната база данни Scopus (www.scopus.com) за изминалата година на отворен достъп са публикувани 2566 публикации. Това са научни статии, материали от конференции, други продължаващи издания и глави от книги, преминали през процеса на научно рецензиране. 

Разпределението спрямо различните варианти за публикуване на отворен достъп е:  

• На златен отворен достъп (Gold ОА) са публикувани 1472 публикации. Този вид достъп урежда веднага след публикуването, статиите да стигат до читателите. Заплаща се такса за публикуване.
• На хибриден златен достъп (Hybrid Gold ОА) са 266 от публикациите. При него част от статиите в дадено списание, достигат до читателите по абонамент, а други са платени от авторите.
• На бронзов отворен достъп (Bronze ОА) са 538 документа. Статиите са достъпни свободно след споразумение с издателя и имат обикновено ембаргов период.
• На зелен отворен достъп (Green ОА) са 1225 публикации. Статиите/препринтите могат да бъдат публикувани свободно в дигитални хранилища, преди авторите окончателно да уредят авторските права с издателя.

От българските учени с най-много рецензирани публикации на отворен достъп за 2020 г. е доц. Пламен Яйджиев от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. Той е рекордьор със 100 публикации, които са резултат от работата му в колектив.

По източник на публикуване най-много  научни публикации на отворен достъп – 184, са публикувани в поредицата IOPConference Series Materials Science And Engineering. От българските научни списания най-много публикации са в списанието на Медицинския университет Пловдив Folia Medicа - 85.

По дисциплини публикациите са разпределени така:

1. Медицина - 636
2. Физика и астрономия - 518
3. Инженерни науки – 355

По институции:

Първото място е на Българската Академия на науките с 873 публикации, следвана от Софийския университет „Св. Кл. Охридски с 376 публикации и Медицинския университет в София с 253 публикации на отворен достъп.

Интересни са данните по финансиращи организации. Те показват, че най-много публикации  на отворен достъп на български учени е подкрепил Фонда за научни изследвания - 278, следван от European Regional Development Fund със 145 публикации и Европейската комисия със 119 публикации.