Блог на Plamnito

Време е за празнуване на 6 блог-годинка! Като се обърна назад виждам, че не съм направила много, но не съм се и отказала! И това ще мине! Важното е да сме здрави и любимите ни хора да са сред нас! 1 Има време за всяко нещо и определено време за всяко намерение под небето: 2 време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото; 3 време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене; 4 време за плачене и време за смеене; време за жалеене и време за танцуване; 5 време за хвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщане; 6 време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за изхвърляне; 7 време за късане и време за шиене; време за мълчане и време за говорене; 8 време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир. 9 Каква полза има работникът от това, в което се труди? 10 Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се труд...

Bible journaling или Art journaling? Едно от нещата, които са важни за мен, е моята Библия и това не е някаква тайна. Друго нещо, коетро е явно в живота ми е скрапбукинг-а. Много пъти и по много начини съм се опитвала да съчетая любими стихове в мои проекти и това не е нещо ново, защото Интернет пространството е изпълнено с много идеи в тази посока. За мен все още е предизвикателство от страна на Картишоците да се захвана с Mix media и все по-близо беше момента, да се понацапам здраво. Въпреки плахите ми опити този момент е все още в бъдещето, но пък все от някъде трябва да започна. А аз обичам предизвикателствата! Този месец при Картишоците се подвизава Предизвикателство на точки . Помислих си, че сега е моментът да си покажа шаблонът на точки, който и без това съм ползвала само един път. Да, ама не - не го намерих. И ентусиазмът ми секна изведнъж. Докато си разглеждах любимият Pinterest, попаднах на страхотни страници от Bible journaling и реших, че това ми е много интересно и ...

Ето я! На най-хубавият празник - Възкресение Христово! Първата ми бяла картичка! Идеята е на Heidi Bishop - една изключителна картичкофурия, от която често черпя вдъхновение за квилинга! Страхотна възможност да използвам отново шаблонът за декупаж. И малко перлички от мен! Ето и кръстът от близо: За тези, на ккоито им се чете, ето линк към едно стихотворение от преди три години: ВЪЗКРЪСНАЛИЯТ . До скоро!

Вчера бях на 18! Не, не беше вчера - беше преди един век! Вчера Кадер навърши 18! И сякаш нищо не се е променило от тогава, когато ние крачехме уверено! Ние сме се променили и се радваме на тези малки рози, които сега разцъфтяват и поемат своят път в живота! Какво съм се разписала... вижте колко е красива и уверена! И стихотворението: "Нося сърцето ти в мен" от Едуард Естлин Къмингс. Нося сърцето ти в мен. Нося го в моето сърце. Винаги съм с него. Където и да отида, ти си с мен, скъпа моя. И това, което е сторено от мен, направила си го и ти, скъпа моя. Не се страхувам от съдбата, защото ти си моята съдба, мила. Не искам друг свят, защото, красавице, ти си моят свят. Това е дълбоката тайна, която никой не знае. Това е корена на корена и пъпката на пъпката, небето на небето и дървото, наречено живот, което расте колкото се надяваш. Това, което го подхранва е чудото, което държи звездите разделени. Нося сърцето ти в мен. Нося го в моето сърце.

Да, блогът ми си има нова дрешка!!! Днес се срещнах с една моя приятелка, която за мое голямо учудване беше изключително много настроена на есенна вълна, и това беше съвсем натурално настроение. Много бързо се заразих и аз! Посъветвах се с Google и попаднах на тази снимка: И понеже не обичам недовършени неща, потърсих стихотворението в оригинал. Дано успея да намеря и превод на български език. Come, Little Leaves by George Cooper "Come, little leaves," said the wind one day. "Come over the meadows with me and play; Put on your dresses of red and gold, For summer is gone and the days grow cold Soon as the leaves heard the wind's loud call, Down they came fluttering, one and all; Over the brown fields they danced and flew, Singing the sweet little song they knew. "Cricket, good-bye, we've been friends so long, Little brook, sing us your farewell song; Say you're sorry to see us go; Ah! you will miss us, right well we know. "Dear l...

"Приятел обича всякога и е като брат във време на нужда." Пр.17:17 Когато болката те реже като нож и да живееш ти не виждаш смисъл, когато твоят ден превръща се във нощ и сякаш сам си се отписал... Живееш с мъка ден за ден, насилваш се дори да дишаш на отчаянието падаш в плен не искаш вече и да мислиш... Тогава просто протегни ръка към този, който те обича не се поддавай на страха, не се плаши, недей, не тичай! Защото ямата, в която си се окопал дълбока е и много тясна, единствено с приятелско въже от тази клопка има бягство! Защото то е плетено години от малки и невидими влакна, споявано от дребни песъчинки във радост, болка, скръб, тъга... Хвани се ти за него здраво, около кръста си го препаши и две приятелски ръце тогава ще върнат светлината в твойте дни. И ще ти върнат смисъла на дните, защото с обич ще те окрилят от лапите жестоки на отчаянието ще бдят до теб, за да те защитят! 13.02.2004г. Мария Борисова ...

"Оранжево небето, оранжево морето..." и най-налудничавото е "оранжевите майки" :))) Бяхме деца - животът беше игра и сега се връщаме назад с умиление и оптимизъм. Няма да пиша разсъждения за детството. Ще ви покажа един вид кутийка-картичка , която винаги ме връща в спомените от тогава. Картонът е 24/21см. По дължината прегъвам на 6,9,15,18 и 24см; а по височината на 3,18 и 21с. Излишните части ги изрязвам и правя сгъвки по схемата. И залепям. Моята картичка декорирана! :) Във вътрешната част на картичката има ръкопис на стихотворението "Детската душа" на моята приятелка Мария Борисова.

Възкръсналият гледаше живота вече с очи на някой, който е отвъд. Макар, че в ново тяло бе облечен, сърцето Му пак биеше за нас, подвластните на смърт. Не ограничава нищо повече Исуса – Ни разстояния, ни заключена врата. Без да е ловил риба и без лодка закуска ни приготвя на брега. И продължава да ни люби, да се грижи. В най-трудният момент ще се окаже там. Понякога да Го докоснеш, понякога невидим, но никога не чувстваш, че си оставен сам. Уплашени и очаровани Го гледахме Как се издигна в облаците, в небеса. И вярваме – тоз път без никакво съмнение, че ще е с нас до края на света. Та ние Го видяхме, чухме и докоснахме и в раните Му бръкнахме дори. Заради неверността си се засрамихме, а Той тогава пак ни утеши. Ах! „Любиш ли ме?” – три пъти ме пита. Какво да отговоря? Любя? Неверността като любов да означа? „Ти знаеш всичко, Знаеш колко мога. Обичам те! Прости ми от душа!” Спасителят – разпънат и погребан, и възкръснал – сега е жив възнесен в сл...

„Разпни Го! Разпни Го!” – тълпата реве. „Друг цар ни е нужен! Този нека умре!”. И ето Го – гладен, пребит, изтощен, със кръст натоварен върви Той пред мен. Палачите блъскат и бичъ плющи; Тълпата се смее, ругае, крещи. Той спира, обръща към мене очи; От тръните кръв по челото струи. Безпомощно пада под тежкият кръст, но в погледа няма ни омраза, ни мъст. И сякаш вълна от любов ме заля; забравям за миг, че ме чака смъртта. Разпятие, болки, в главата шуми, въздух не стига и жажда гори… Отдолу се смеят, подават оцет, викат и ругаят, гаври безчет!... „Отче, прости им, не знаят що правят! Боже мой, Боже мой, защо ме оставяш!” Разбирам задъхан: Той Божий е Син! О, милост! Невинен на кръста виси! „Спомни си за мене, Господи Христе, Когато се върнеш във свойто небе! И чувам гласът Му – към мен??? – каква чест!!!: „Със Мен ще си в рая и то още днес!”.

Жълто, червено, оранжево - цветовете на златната есен... ... твоята есен... Изработих тази картичка за да участвам с нея в "Есенното предизвикателство" на Двете елши. След това сложих в нея мой ръкопис на стихотворението "Твоята есен" на Елица Златанова от Кюстендил. ... едно мило романтично обяснение в любов към любимия...