„ГОДИНА БЕЗ ЛЯТО“

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД: Claude 3.7 Sonnet

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Пет смъртоносни климатични аномалии в историята на Европа.

Гонени от жаждата

„Късното завръщане на елините от Троя предизвикало толкова силни раздори, че много микенци били изгонени от градовете си“ - пише древногръцкият историк Тукидид. След това отслабените микенски градове четири пъти, според Херодот, били подложени на нападения от дорийците, докато не били напълно завладени. В Гърция настъпили тъмни векове.

Руините на двореца в Тиринт

В много отношения известните историци били прави, но в някои неща все пак сгрешили. Дорийците наистина завладели гръцките земи, но микенските градове не паднали под техните удари, а били доброволно изоставени от своите жители. Микенците не били прогонени от завоевателите, а от сушата, убедени са съвременните изследователи.

Почти цял век бил необходим, за да бъдат изтласкани измъчените от глад и слаби реколти гърци от Пелопонес. Опасният враг действал бавно и изтънчено, карайки градовете да воюват помежду си и да се съсипват взаимно. Последвалата епидемия от чума довършила започнатото — разрушила окончателно древната Микенска цивилизация.

Дъждовете през XIV век

През 1315 година Европа страдала от непрестанен дъжд. Дъждът станал първото от многобройните бедствия, стоварили се върху нея през злополучния XIV век, и едно от най-съкрушителните. Поради застудяването и валежите през 1315-та почти нямало реколта и хората едва преживели зимата. На следващата година историята се повторила.

Питер Брьогел Стари, "Триумф на смъртта"

Тя ще се повтаря чак до 1322 година. Историците по-късно ще нарекат случилото се "Великият глад" и ще го свържат с настъпването на Малкия ледников период. А междувременно ежедневно умират хиляди хора, цените продължават да растат. Стотици скитници се събират в банди и причиняват навсякъде такива разрушения, които не са по силите на редовните армии да спрат.

Бедствието успяла да избегне само Южна Европа — земите на Италия, Испания и Византия. Но зле уредената търговия и безкрайните военни конфликти не позволили да се използват ресурсите на тези страни. По време на глада населението в градовете на Северна Европа намаляло с 10−25%.

Студът и Северната война

За най-студена зима през последните 500 години е прието да се смята зимата на 1708-1709 година. Замръзнали Сена и Темза, покрили се с лед крайбрежните води на Англия и дори на Адриатическо море в околностите на Венеция. Говорело се, че рибата замръзва в реките, а птиците падат по време на полет. Само в Париж през тази година, според някои данни, загинали 24 хиляди души. Студовете достигнали дори до източната част на Северна Америка.

Единствено истинският „крал на севера" Петър I успял да извлече военна изгода от страшната зима. 1709 година била кулминационна за Северната война. Студът унищожил почти половината от армията на Карл XII, която по това време водела бойни действия в Украйна. Това, както и трудностите с доставките, предопределили победата на руските войски при Полтава.

Най-студената година в историята

„Година без лято" или „Хиляда и осемстотин смъртоносно замръзналата" – така нарекли 1816 година в Европа и Америка. Зимата тогава продължила до април, но и след това лятото не настъпило. Във Франция и Германия валели дъждове от май до август почти без прекъсване.

Цялата пшеница и зърното изгнили, посевите били поразени от мораво рогче, което в големи дози причинявало отравяния и мъчителна смърт, а в малки – силна болка, умствени разстройства и агресивно поведение. Французите купували хляб от Русия в огромни количества, но той все не достигал. В Европа цените на хляба се увеличили десетократно. Започнала масова емиграция от Германия към Новия свят.

Шарл Лейкер „Холандски зимен пейзаж"

Днес е прието да се смята, че причина за метеорологичната аномалия било изригването на вулкана Тамбора на индонезийския остров Сумбава през 1815 година. Изригването било 70 пъти по-мощно от взрива на атомната бомба в Хирошима, а броят на загиналите възлязъл на 71 хиляди души – повече, отколкото са загивали от изригване на вулкан, когато и да било. Частиците сярна киселина и пепел, изхвърлени от вулкана, обгърнали голяма част от планетата с непроницаем за слънчевите лъчи слой. Този слой станал причина за лошото време.

Големия смог в Лондон

Медицинският персонал бил на предела на силите си, лекарствата не стигали, а пострадалите продължавали да пристигат. През 1952 година само за един месец в Лондон починали около четири хиляди души, а в течение на следващата година – 12 хиляди. Но този път причината не се криела в аномална жега, студ или глад. Бедата дошла от добре познатата лондонска мъгла.

В началото на 50-те години печките в Лондон се отоплявали с евтини следвоенни въглища с високо съдържание на сяра. През декември настъпили студове и над града се издигнал гъст смог. Той затруднявал движението по пътищата, водейки до аварии. Прониквал в дрехите и косите, влизал в къщите. Не бил възможно да се скриеш от него. Уличните лампи и фаровете почти не подобряваха видимостта по пътищата.

Големият смог в Лондон, 1952 година

Учените обясняват, че Лондон по това време се намирал под влиянието на антициклон, при който студеният въздух се оказал под слой топъл въздух. Под получилия се похлупак се събрала мъгла, а димът от комините я оцвети в жълто-сив цвят, поради което мъглата получила прозвището "грахова супа".

Трагедията подтикнала градските власти към създаването на съвсем нова система за отопление без използване на въглища, но на мястото на дима от печките дошли изгорелите газове от автомобилите и след 10 години историята се повторила.