НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1998 г. / МИР / ДЕЙВИД ТРИМБЪЛ

Дейвид Тримбъл (David Trimble)

15 октомври 1944 г. - 25 юли 2022 г..

Мир (заедно с Джон Хюм)

(За усилията му за намиране на мирно решение на конфликта в Северна Ирландия)

Дейвид Тримбъл (David Trimble) е една от най-значимите и същевременно противоречиви фигури в съвременната история на Северна Ирландия. Той изиграва историческа роля за прекратяването на десетилетията на кървав сектантски конфликт, известен като „Смутните времена“ (The Troubles). През 1998 г. получава Нобеловата награда за мир заедно с лидера на католическите националисти Джон Хюм за усилията му за намиране на мирно решение на конфликта.

В началото на кариерата си Тримбъл е известен като десен, твърдолинеен юнионист — политик, защитаващ оставането на Северна Ирландия в състава на Обединеното кралство. Той е юрист по образование и преподавател по право. През 1995 г. става лидер на Ълстърската юнионистка партия (UUP) – най-голямата пробританска партия по това време. Мнозина го смятат първоначално за радикален и непреклонен, особено след участието му в споровете около традиционните маршове на Оранжевия орден.

Голямата трансформация на Тримбъл настъпва, когато осъзнава, че безкрайното насилие няма изход и че единственият начин да се запази съюзът с Великобритания е чрез стабилност и мир с католическото малцинство. Той проявява изключителна политическа смелост, като се съгласява да седне на масата за преговори не само с умерените националисти, но и косвено с Шин Фейн (политическото крило на Ирландската републиканска армия - ИРА).

Резултат от тези усилия е историческото Споразумение от Разпети петък (Belfast Agreement), подписано на 10 април 1998 г. То установява споделяне на властта между протестанти и католици и слага край на мащабното насилие. „Прогресът не се състои в това да забравим миналото, а в това да изградим бъдеще, в което то няма да се повтори“, споделя тогава Дейвид Тримбъл.

След споразумението Тримбъл става първият министър (министър-председател) на новото правителство на Северна Ирландия (1998–2002). Управлението му обаче е белязано от постоянни кризи. Той е подложен на огромен натиск от своята общност, която го обвинява в предателство, защото ИРА забавя предаването на оръжията си. В края на краищата неговата партия губи позиции за сметка на по-радикалната Демократична юнионистка партия (DUP) на Иън Пейсли.

Дейвид Тримбъл се оттегля от лидерския пост през 2005 г., а по-късно става член на Камарата на лордовете в Лондон (Лорд Тримбъл). Умира на 25 юли 2022 г. на 77-годишна възраст. Въпреки че е критикуван и от двете страни по време на политическия си живот, днес историята го помни като политик, който рискува своята кариера в името на мира. Без неговия прагматизъм и готовност за компромис мирният процес в Северна Ирландия вероятно е щял да се провали.

Съставил: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ

Превод: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ

ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ

Посланието до филипяните е сравнително кратко и просто. Но съвременните изследователи намират, че е сложно за анализ. Причината е, че точно както във Второто послание до коринтяните, тонът на посланието се променя рязко по средата (започвайки от 3:2). От радостно и дружествено послание до християните във Филипи (град в Македония, североизточно от Солун) Павел преминава към строги предупреждения срещу лъжеучителите, които напада. Някои изследователи са склонни да смятат, че, както при Второто послание до коринтяните, имаме работа с два текста, съединени по-късно заедно.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Павел за половото въздържание Учението на Павел говори главно за това как човек може да стане праведен пред Бога чрез смъртта и възкресението на Исус. Но по-късните християни стигнали до мисълта, че има неща, които са също толкова или дори по-значими за спасението. По-конкретно, някои християни сметнали за важни живота в името на отвъдния свят и презрението към земния свят. Според тези по-късни християни, за да се постигне вечен живот, било необходимо да се отхвърли тялото и неговите наслади, особено плътските сношения. Това мнение влага в устата на Павел един автор, живял около век по-късно и написал „Деянията на Павел и Текла“. Това е разказ за проповеди, в които Павел учи, че за да се спаси, човек трябва да се въздържа от съвкупление. Учението е изложено под формата на „блаженства“, подобни на „блаженствата“ от Проповедта на хълма. В тях Павел проповядва: „Блажени са онези, които пазят плътта си в чистота, защото те ще станат храм Божий. Блажени са въздържащите се, защото Бог ще им проговори. Блажени са отхвърлилите света, защото са угодни Богу. Блажени са онези, които имат жени така, сякаш нямат, защото те ще наследят Царството Божие. Блажени са онези, които са оставили скверността на света заради любовта към Бога, защото те ще съдят ангелите и ще седнат отдясно на своя Баща. Блажени са онези, които са запазили девствеността си, защото ще бъдат угодни Богу и няма да загубят своята награда. Защото Словото на техния Баща ще стане спасение за тях в деня на Неговия Син и те ще получат вечен покой.“ Само си представете как би се променило християнството, ако всеки беше убеден, че тези думи принадлежат наистина на Павел!

Независимо дали става въпрос за едно или две послания, причините, подтикнали Павел да пише, са достатъчно ясни от собствените му думи. Той писал от затвора (1:7). Павел не казва къде е бил затворен и по какво обвинение, но филипяните научили за неговите бедствия и му изпратили пари по един от водачите на общината – Епафродит (4:14–20). Той разказал на Павел за положението във филипийската църква. Тя претърпяла гонения, а също и разделение заради две жени, Еводия и Синтихия. Вероятно между тях имало конфликт (4:2). Докато бил при Павел, Епафродит се разболял толкова тежко, че бил близо до смъртта. Филипяните, научавайки за това, се обезпокоили (2:25–30), но той оздравял и Павел го изпратил обратно заедно с посланието. В него Павел разказва за своето положение и благодари на общината за моралната и материалната подкрепа. Също така ги насърчава да се стремят към единство, особено двете враждуващи жени. Той отделя не малко време, за да обясни, че трудностите, пред които са се изправили самият той и филипийската община, водят към победа на Евангелието (напр. 1:12–26).

Павел увещава филипяните да се обичат по-дълбоко един друг и да се грижат повече за другите, отколкото за себе си. В този контекст в Посланието до филипяните (2:6–11) Павел цитира една песен, или стихове, съчинени от самия него или от някой друг. В тях се говори за това какво направил Христос за другите: оставил Своята слава, за да стане човек и да умре на кръста. За другите приел образа на слуга и тъй като смирил така Себе Си, Бог Го превъзнесъл над всички останали, правейки Го Господ на всичко. Християните трябва да следват примера на себеотрицание на Христос, като се отдават на служба за другите. Съответно, постъпвайки така, те ще бъдат също възнесени.

Именно това, според Павел, направил Епафродит. Защото пътуването почти го е убило. Към същото се стремял и Павел, дотолкова, че доброволно приел затвора в името на Евангелието. И така трябва да постъпват всички християни, подражавайки на своя Господ, който, отхвърляйки Себе Си, донесъл спасение на света.

(Следва)

АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ / ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ И ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 ГОДИНА / ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН / БОЯТ ПРИ СЕЛО ГРАЧИ, КОТА 90 / 25 ДЕКЕМВРИ

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Gemini 3 и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА I. ПОДГОТОВКА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ

ГЛАВА II. ДЕЙСТВИЯТА НА 1 КОННА ДИВИЗИЯ В МЕЖДИНАТА СИЛИСТРА – ДОБРИЧ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА III. ДЕЙСТВИЯТА НА КОННАТА ДИВИЗИЯ НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ НА III АРМИЯ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3

ГЛАВА IV. ОТБРАНИТЕЛНИ БОЕВЕ ПРИ КОТА 90, СЕЛО ПЕРВЕЛИ / ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2

ГЛАВА V. НАПАДАТЕЛНИ БОЕВЕ В ПОСОКА НА с. ПЕРВЕЛИ, КЮСТЕНДЖА / ПОДГОТОВКА НА АТАКАТА НА НЕПРИЯТЕЛСКАТА ПОЗИЦИЯ с. ТОПРАХИСАР - с. УРЛУКЬОЙ / АТАКА НА УКРЕПЕНАТА ПОЗИЦИЯ С. ТОПРА-ХИСАР, с. УРЛИКЬОЙ / ЗАЕМАНЕ ГЛАВНАТА НЕПРИЯТЕЛСКА ПОЗИЦИЯ / ЗАЕМАНИЕТО НА с. МУЛЧОВА, с. ТЕКИРГЬОЛ / АТАКА И ЗАЕМАНЕ НА ВТОРАТА ОТБРАНИТЕЛНА ЛИНИЯ И гр. КЮСТЕНДЖА. ПРЕСЛЕДВАНЕ КРАЙ МОРЕТО

ГЛАВА VI. ПРЕСЛЕДВАНЕ ПОКРАЙ МОРЕТО - АТАКАТА ПРИ КАРАМУРАТ

ГЛАВА VII. ПРЕСЛЕДВАНЕ КЪМ ЗАПАД - 25 ОКТОМВРИ — с. ТАРИ-ВЕРДЕ, с. САТИСКЬОЙ / 26 ОКТОМВРИ / 27 ОКТОМВРИ / 28 ОКТОМВРИ / 29 ОКТОМВРИ / 30 ОКТОМВРИ / Спиране на конната дивизия - 31 ОКТОМВРИ / Настъпление на армията - 1 НОЕМВРИ / 2 НОЕМВРИ

ГЛАВА VIII. ПРИКРИВАНЕ И УКРЕПЯВАНЕ НА АРМИЯТА - 3 НОЕМВРИ / 4 и 5 НОЕМВРИ / 6 НОЕМВРИ / 7, 8 и 9 НОЕМВРИ / 10 НОЕМВРИ

ГЛАВА IХ. ОХРАНА НА ЛЕВИЯ ФЛАНГ И ТИЛА НА АРМИЯТА - / 11 НОЕМВРИ / ПРЕМИНАВАНЕТО НА ДУНАВА ПРИ ЧЕРНА-ВОДА — ст. ФИТЕЩИ

ГЛАВА Х. НАСТЪПЛЕНИЕТО КЪМ ГРАД МАЧИН - / 15 ДЕКЕМВРИ / 16 ДЕКЕМВРИ / 17 ДЕКЕМВРИ / 18 ДЕКЕМВРИ / 19 ДЕКЕМВРИ / 20 ДЕКЕМВРИ / 21 ДЕКЕМВРИ / 22 ДЕКЕМВРИ

БОЯТ ПРИ СЕЛО ГРАЧИ, КОТА 90 - / 23 ДЕКЕМВРИ / 24 ДЕКЕМВРИ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Боят при село Грачи, кота 90

25 декември

Оперативната заповед на армията № 67. от 24. XII., 11 ч. 30 м.. заповядва за 25. декември атаката на неприятелския тет-де-пон при Мачин: „частите от 4. Преславска дивизия да настъпят в 7 ч. пр. пл. със захождане с дясното си рамо в зоната между гребена к. 427., к. 456. и шосето с. Рашел — Мачин включително и атакуват на фронта к. 105. (източно от с. Жижища) к. 197., к. 456.

Частите от усилената конна дивизия, след силна артилерийска подготовка от всички свои батареи и тежките на 4. дивизия, да настъпят от юг и атакуват в свръзка с 4. пех. дивизия, неприятелската позиция на фронта к. 90. — к. 161. включително“.

С оперативна заповед по конната дивизия № 46. от 25. XII. 4 ч. пр. пл., която прилагаме по-долу, се урежда действието на конната дивизия както следва:

Поверително.

Оперативна заповед

по

1. конна дивизия

№ 46.

Щаб с. Туркоя

25. декемврий 916. г., 4 ч. пр. пл.

1 : 200,000

§ 1. След успешните боеве на III. армия през последните дни, нашите войски са достигнали линията: юго-западно от с. Гречи — с. Гречи — к. 456. — 4. клм. северо-западно от буквата „Л“ на надписа „Тайлорз“ — гр. Исакча.

§ 2. Противника в състав около 1 пех. полк (40) от 10. Сибирска дивизия, усилен със спешени части от 3. донска казашка дивизия и артилерия около 2 полски и 1 тежка батарея, заема заблаговременно укрепената и усилена с телена мрежа позиция от р. Дунав, през к. 90. с. и. от с. Каркалия — к. 161., а с други части заеме позиция по височините в северо-източна посока до другото коляно на р. Дунав.

§ 3. Днес III. армия ще атакува последните позиции на противника за да завладее гр. Мачин.

На поверената ми дивизия, усилена с 4 пехотни дружини, (4/31, 2/48, 4/19. и 2/9. германска) с две полски с. с. батареи, една 15 см. гаубична германска батарея и една тежка дългобойна 12 см. Д. 28 батарея, е заповядано да атакува и овладее неприятелската позиция от р. Дунав до к. 161. включително.

В дясно от конната дивизия действува 4. пех. Преславска дивизия. лявофланговите части на която ще овладеят к. 456. — 364. — 105., източно от с. Жижла.

Заповядвам:

1. Командира на Сборния пех. полк, подполковник Георгиев, с 4 дружини и картечния ескадрон от 1. конен полк да атакува участъка от неприятелската позиция — к. 90. — к. 161. включително, като нанесе главния удар срещу к. 161.

2. Командира на полското с. с. отделение, подполковник Овчаров, след като обедини командването на всичките батареи в дивизионния участък и направи необходимите изучавания и поправки в разположението на батареите, за да може стрелбата им да бъде напълно полезна, да подготви и съдействува на атаката на пехотата.

3. Войски в мое разпореждане: командира на конната бригада, полковник Кметов, след като изпрати 2 ескадрона за охрана на крайния ляв фланг на бойното разположение и картечния ескадрон на 1. конен полк в разпореждане на командира на Сборния полк, с останалите ескадрони да се разположи зад средата на дивизионния участък.

§ 4. Съответните началници да направят съображенията си с нужните подготовления за предстоящата атака и да чакат заповед за започването ѝ, като имат пред вид, че те няма да починат по-рано от 9 ч. пр. пл.

§ 5. Дивизионния лекар да открие главен превързочен пункт в с. Туркоя.

б) Ветеринарния лекар на Лейб-Гвардейския конен полк, санитарен майор Рачев, да открие превързочен пункт също в с. Туркоя.

§ 6. Попълването с бойни припаси: а) пехотата — от огнестрелния парк на 4. пехотна дивизия; б) за артилерията огнестрелния склад на ст. Кароль I.

§ 7. Домакинските обози на частите да останат на сегашните си места.

§ 8. Аз ще се намирам на наблюдателния пункт — височината 3 км. юго-западно от с. Гречи.

Началник на 1. конна дивизия

(п.) Генерал-майор Колев

И. Д. началник щаба

от генералния щаб

(п.) майор Соларов.

В участъка на дивизията са разположени още: 3 батареи 15 с/м. гаубици (майор Стоянов), 3 батареи 10.5, от които 2 дълги и едната гаубична (майор Максимов) — всички под командата на полковник Ангелов,

Тъй като противника се предпазва от огнева дейност и всякакво движение по окопите си, а в тила се забелязва по-оживено движение, в щаба на дивизията се дохожда до заключение, че противника се е изтеглил с по-големите си сили и държи позициите с слаби части, заради това началника на дивизията заповядва към 11 ч. пр. пл. пехотата, подкрепена с артилерийски огън, да настъпи и заеме неприятелската позиция.

Нейното настъпление, обаче, е срещнато с силен артилерийски и пушечен огън, от който се разбира, че противника заема здраво позициите си.

Въпреки численото надмощие на нашата артилерия, тя не може да заглуши неприятелските батареи, които без да влизат в двубой с нашите батареи, зорко следят за движението на нашата и пехота, не ѝ позволяват безнаказано да настъпва и приближи к. 161.

Началника на дивизията помолва полковник Ангелов, който не е подчинен, да организира командването на всичката артилерия в участъка на дивизията, за да се добере до едно по-добро командуване и използване.

Деня преминава така — в артилерийска борба.

Понеже 4. пех. дивизия не успява да заеме изходната си позиция, атаката се отлага.

В състава на конната дивизия влизат и другите 2 дружини, заедно с 8 картечници от 9. резервен германски полк; те остават в разпореждане на началника на дивизията при раздвояването на пътя Мачин за с. Сатул - Ноу и с. Черна.

(Следва)

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „МОНТЬОР“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / “СИЛНО СРЕДСТВО“ / “БЯС“ / “ДАМСКА МЪКА“ / “ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / “ГАЛОШ“

1927 г. – „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„МОНТЬОР“

Аз, братя мои, няма да споря напразно кой е по-важен в театъра — актьорът, режисьорът или, може би, театралният дърводелец. Фактите ще покажат. Фактите винаги говорят сами за себе си.

Тази работа се случила в Саратов или в Симбирск, с една дума, някъде близо до Туркестан. В градския театър. Представяли в този градски театър опери. Освен забележителната игра на артистите, в този театър имало, между другото, и един монтьор — Иван Кузмич Мякишев.

На общата снимка, когато снимали през двадесет и трета година целия театър за спомен, изтикали монтьора някъде встрани — демек, технически персонал. А в центъра, на стол с облегалка, настанили тенора.

Монтьорът Иван Кузмич Мякишев не казал нищо, но стаил в душата си известна грубост. Още повече че на снимката го изкарали плюс това мътно, не на фокус.

И ето че се случило следното. Днес, например, играят „Руслан и Людмила“. Музика на Глинка. Диригент — маестро Кацман. А в осем без четвърт при въпросния монтьор дошли две негови познати госпожици. Дали той ги бил поканил преди това, или сами дошли — не се знае. Та дошли тези две познати госпожици, флиртуват отчаяно и изобщо го молят да ги настани в общата зала — да гледат представлението. Монтьорът казал:

— За бога, медам! Ей сега ще ви уредя два билета. Поседете тук, до будката.

А той, разбира се, право при управителя. Управителят казал:

— Днес е почивен ден. Народ — гъмжило. Всеки стол е под брой. Не мога.

Монтьорът казал:

— А, така ли! — казал. — В такъв случай отказвам да играя. Отказвам, с една дума, да осветявам вашето производство. Играйте без мене. Ще видим тогава кой от нас е по-важен и кой трябва да се снима в края, а кой да се намести в центъра.

И обратно в будката. Изключил тока на целия театър, заключил будката с всички ключове и си седи — флиртува със своите познати госпожици.

Тук настъпила, разбира се, пълна бъркотия. Управителят тича. Публиката реве. Касиерът пищи, плашил се да не му вземат парите в тъмното. А онзи бродяга, главният оперен тенор, дето е свикнал да се снима винаги в центъра, се явил в дирекцията и казал със своя тенор:

— Отказвам да пея като тенор в тъмното. Щом е тъмно — казал, — си тръгвам. Моят глас — казал, — ми е по-скъп от всичко. Нека да пее вашият монтьор.

Монтьорът казал:

— Ами да не пее! Хич не ми пука за него. Щом се снима в центъра, нека да пее с едната ръка, а с другата да пали лампите. Мисли си, че като е тенор, трябва все да му светиш. Днес няма тенори!

Тук, разбира се, монтьорът се счепкал с тенора. Изведнъж се появил управителят и вика:

— Къде са проклетите две госпожици? Заради тях настъпи пълна катастрофа. Сега ще ги настаня някъде, дявол да ги вземе!

Монтьорът казал:

— Ето ги проклетите госпожици! Само че катастрофата дойде не от тях, а от мене. Сега — казал, — ще пусна тока. На мене енергия по принцип не ми свиди.

И пуснал в същия миг тока.

— Започвайте — казал.

Настанили тогава неговите госпожици на най-видните места и спектакълът започнал.

А сега си блъскайте сами главите кой е по-важен в този сложен театрален механизъм.

Разбира се, ако се разсъждава без горещене, тенорът е също голяма ценност за театъра. Някои опери дори не могат да минат без него. Но и без монтьор няма живот на театралната сцена.

Така че и двамата имат еднаква стойност. И просто няма място за вирене на нос: аз съм, видите ли, тенор. Няма смисъл да се избягват приятелските отношения. И да те снимат мътно, не на фокус!

1927 г.

МНОГО КРАТКИ ИСТОРИИ / НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН

ИЗТОЧНИК: The Mind Collection

ПРЕВОД: : Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

За Хенри Кисинджър. От книгата „Кисинджър: Биография“ от Уолтър Айзаксън.

Една често разказвана история за Кисинджър […] е свързана с доклад, над който Уинстън Лорд работил в продължение на дни. След като го предал на Кисинджър, той му го върнал със следната бележка: „Това ли е най-доброто, на което си способен?“. Лорд пренаписал и изпипал доклада, след което го предал отново. Той обаче му бил върнат със същия рязък въпрос.

След като го преработил още веднъж – и за пореден път получил същия въпрос от Кисинджър – на Лорд му дошло до гуша и избухнал:

- По дяволите, да, това е най-доброто, което мога да направя!.

- Добре тогава, в такъв случай този път май ще го прочета...

(Следва)

БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ОТ АРИСТОКРАТ ДО ДЪНОТО (И ОБРАТНО)

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 3

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК / АКО БЯХ ШÒГУН / МЕЧТА ЗА УКРАЙНА / КАК СЕ РАЖДА ИДЕЯТА / ПОЕТЪТ ЦАР / ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ТЕАТЪР

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ОТ АРИСТОКРАТ ДО ДЪНОТО (И ОБРАТНО)

„Обаятелен е аристократът по време на революция“, казва Петруша Верховенский. И е прав, разбира се. Красиво е, когато галено дете на съдбата застава на страната на унизените и онеправданите. Това се случвало не чак толкова рядко. Списъкът на революционерите аристократи от маркиз дьо Лафайет до принц Нородом Сианук е доста дълъг. Военният преврат от 14 декември 1825 г. (който в случай на победа би довел несъмнено до сурова диктатура) е толкова мощно романтизиран от потомците главно заради нашето умиление пред титлите и гербовете.

Пропаднал аристократ (В. Качалов в ролята на Барона)

Далеч по-рядко явление е аристократ в криминалния свят. Разбира се, не в далечен исторически план (повечето графове и князе са потомци на успели средновековни разбойници), а в най-новата история. Доколко един аристократ успява да запази своето обаяние, когато се превърне в рицар на юмрука и козия крак, ето в това е въпросът.

Баронът от пиесата „На дъното“ не е ни най-малко обаятелен, но не е престъпник, а просто слаб човек, неудачник. А и в крайна сметка е литературен персонаж.

Аз ще посоча случай не от литературата, а от реалния живот, който според мене разкрива отлично природата на истинския аристократизъм.

Аристократизмът се бърка често с интелигентността, макар че тези качества са в много отношения противоположни. Истинският аристократизъм не е учтивост и безупречни маниери, а повишена способност за оцеляване, умение да не се затриеш в каквато и да е ситуация, да се адаптираш към нея и въпреки всичко да се изкачиш отново нагоре. Това е като боевите качества на бултериера, заложени генетично. Там, където интелигентът ще загине (при това един от първите), аристократът ще оцелее. Но моята история е не от областта на трагедиите, а по-скоро на пикаресковите романи.

Парижки апаш от началото на века

Гаетан Лербон, барон дьо Люсак, бил издънка на една от най-знатните и почитани фамилии в Южна Франция. След смъртта на баща му (който бил дори маркиз) семейството се разорило, момчето излязло от контрол, попаднало много рано в лоша компания и още на деветгодишна възраст започнало да скита – с една дума, нашият барон, подобно на Горкиевия, се оказал на дъното на обществото.

На 13 години Гаетан Лербон бил вече юнга на търговски кораб, след това – сервитьор в лондонско кафене, където другарувал със сводници, измамници и крадци. Озовавайки се в Париж, проблемният младеж затъвал от една кал в друга и попаднал бързо в затвора.

Оттам, от самото дъно на социалната пирамида, започнал да се катери бавно и настойчиво обратно по задното стълбище към белетажа.

Солидно заведение на площад „Пигал“

Гаетан „Барона“ (вече не титла, а прякор) се въртял в най-мътните среди на парижкия криминален контингент. По онова време, след Първата световна война, „конкретни мъжаги“ усвоявали активно Монмартър с неговите нощни кръчми, бордеи и букмейкърски кантори. Приятните маниери и острият ум, съчетани с умението да отстоява себе си (веднъж по време на скандал при игра на карти дьо Люсак застрелял противника си) и най-вече здравите връзки със средиземноморската мафия помогнали на „Барона“ да направи бърза кариера в класово чуждата среда. През двадесетте години притежавал вече два ресторанта на площад „Пигал“, като единият от тях, „Гран Дюк“, бил, както биха казали днес, ексклузивен клуб за солидни господа, където надзъртали и видни политици.

Баронът има малки неприятности, но светският човек се усмихва винаги

За далновидността на дьо Люсак свидетелства фактът, че установил рано близки отношения с тайната полиция – не като доносник (това би било точно обратното на далновидно, а е и опасно), а като „експерт по сигурността“. По време на пребиваването в Париж на важни чужденци, включително короновани особи, „Барона“, отново като барон, следял да не се случи някаква неприятност с гостите, докато посещават съмнителни заведения.

По време на шумния скандал около смъртта на афериста Стависки през 1934 година (известно дело, няма да го преразказвам) нашият аристократ, дотогава широко известен в тесни кръгове, се превърнал изведнъж в знаменитост. Арестували го заедно с още двама босове на марсилския престъпен свят.

Но дьо Люсак не останал дълго в затвора и успял да се измъкне някак си. Френският климат обаче станал прекалено горещ за него. Точно тогава влезли в употреба титлата, произходът и далновидността му. Още през 1928 година баронът оказал някои доста деликатни услуги на управляващата династия в Монако и малко преди началото на Втората световна война се преселил в Монте Карло, където създал процъфтяваща и напълно легална империя от игрални автомати. Умрял като богат човек и почитан член на обществото, а днес фамилията Дьо Люсак се смята за една от високопоставените фамилии на Лазурния бряг.

Хепиенд.

(Следва)

“ЕВРЕЙЧЕТО“ ТРОЦКИЙ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД: : Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Лев Троцкий… С какви ли не епитети не наричали тази наистина забележителна личност: „демонът на революцията“, „червеният Бонапарт“, „еврейчето“. Никой не останал безразличен към него..

БРОНЩАЙН, КОЙТО СТАНАЛ ТРОЦКИЙ

Лейба Бронщайн е роден през 1879 г. в семейството на много богат търговец на зърно и земевладелец от Херсонска губерния. Майка му, Анна Лвовна, произхожда от семейството на големите предприемачи и банкери Животовские.

От седемгодишна възраст момчето учило в еврейско религиозно училище към синагогата, а по-късно в реално училище в Одеса. След това Лейба се записал в Одеския университет, но се захванал с революционна дейност и изоставил обучението си. Струва си да отбележим, че в началото Лев Давидович пренебрегвал всички идеалистични революционни пориви на хората около себе си. Изключително амбициозен по характер, той градял далечни планове, като осъзнавал добре, че от утопичните мечти не може да се извлече никаква практическа полза. И все пак с времето революционното движение привлякло постепенно интереса на младия Льова Бронщайн.

През 1898 г. той бил арестуван и осъден на четири години заточение. В транзитния затвор „Бутирска“ Лев Давидович се оженил за революционерката Александра Соколовская. Двамата заминали за Сибир като съпруг и съпруга. През 1902 г. било организирано бягство на Троцкий, изпълнено блестящо: облекло, документи, пари, маршрут – всичко било подготвено на най-високо равнище. Именно оттогава Лейба Бронщайн станал известен като Троцкий – дали му паспорта на починалия полковник Николай Троцкий. Лев Давидович заминал за Австро-Унгария, за Виена, където попаднал под ръководството и покровителството на Виктор Адлер.

Лев Давидович Троцкий

Адлер осигурил на Троцкий пари и необходимите документи, Лев Давидович заминал за Лондон при Ленин и постъпил на работа във вестник „Искра“. С бъдещия водач на световния пролетариат Троцкий се сприятелил много бързо. Владимир Илич не можел да се нарадва на новия си сътрудник, който споделял напълно неговите възгледи. Той давал похвални препоръки за своя верен ученик Троцкий и го покровителствал. А Лев Давидович от своя страна подкрепял своя водач във всичко. Това продължило до момента, в който Троцки решил, че е вече достатъчно известна личност. Веднага след това заявил несъгласието си с генералната линия на партията, за което получил от Ленин две определения, които останали завинаги свързани с него – „еврейче“ и „политическа проститутка“.

През 1903 г. в Европа бил свикан Вторият конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия, чиято цел била да обедини разпръснатите групи на социалдемократите. Но на конгреса революционерите се скарали и се разделили на меншевики и болшевики. Троцкий не се присъединил към нито една от двете групи, сдърпал се отново с Ленин и останал напълно изолиран. Самотата на Лев Давидович не продължила дълго – след известно време бил извикан от идеолога на „постоянната революция“ Израел Лазаревич Парвус и заминал при него в Мюнхен.

РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ ЛЕВ ТРОЦКИЙ

През 1905 г., веднага след така наречената „Кърваво неделя“, Парвус и Троцкий обърнали поглед към Русия. След като организирали издаването на три вестника – „Руски вестник“, „Начало“ и „Известия“, и ги разпространявали в големи тиражи из Москва и Санкт Петербург, Израел Лазаревич започнал да „издига името“ на Лев Давидович. Първо, насочил все още непознатия дотогава политик към длъжността заместник-председател на Петербургския съвет. За председател на Съвета бил назначен Георгий Степанович Хрустальов-Носар – фигура с чисто представителни функции. В действителност всичко се ръководело от Парвус. Използвайки изданията, които контролира, Израел Лазаревич предизвикал истинска „финансова буря“ в Русия (причина за това бил публикуваният от него „Финансов манифест“), поради което двамата с Троцкий били арестувани и осъдени на заточение. Нито един от двамата обаче не стигнал до мястото за изтърпяване на наказанието. По пътя им предоставили пари и документи. Двамата избягали първо във Финландия, а след това се прехвърлили в Швейцария.

Троцкий на митинг, 1919 г.

Дълго време Лев Давидович работил във Виена като публицист и често посещавал Виктор Адлер и Зигмунд Фройд. По-късно се преместил във Франция, където участвал в издаването на социалистически вестници и развивал активна подривна дейност срещу Русия (по-конкретно, участвал в организирането на бунтове в руските полкове, воюващи на Западния фронт), за което бил арестуван, но благодарение на влиятелни покровители от френското правителство бил освободен и експулсиран в Испания. Оттам Троцкий заминал семейно (от 1903 г. съжителствал с Наталия Седовая) за САЩ с параход в каюта първа класа. В Ню Йорк Лев Давидович, заедно с Володарский, Бухарин, Колонтай и други революционни дейци, работел във вестник „Нов свят“.

ТРОЦКИЙ ВЪВ ВЛАСТТА

Веднага след Февруарската революция Троцкий с група свои съмишленици заминал за Русия. Но по пътя, в канадското пристанище Халифакс, бил свален от кораба и настанен в лагер за интернирани лица. Временното правителство изискало незабавно освобождаването на заслужилия борец срещу царизма. Независимо дали в резултат от това искане или по други съображения, британските власти, след като държали Лев Давидович два месеца затворен и провели с него няколко разговора, го освободили.

В Петроград Троцкий бил посрещнат тържествено. Настанявайки се в жилището на директора на заводите „Нобел“ Серебровский, Лев Давидович започнал веднага работа и със съдействието на Яков Свердлов търсел начини за помирение с Ленин. Дейността на Троцкий дала резултат точно два месеца след пристигането му: в началото на юли 1917 г. в Петроград започнали антиправителствени демонстрации на работници и войници. Временното правителство потушило вълненията и обвинило Ленин и Троцкий в шпионаж. Владимир Илич успял да се укрие навреме, но Лев Давидович попаднал в затвора „Крести“, откъдето скоро след това (след метежа на Корнилов) бил освободен благополучно от същото Временно правителство.

Октомври 1917 г. станал за Троцкий звезден час: той, като ръководител на Петроградския военнореволюционен комитет, успял най-накрая да вземе властта в свои ръце. След преврата Лев Давидович зае поста народен комисал на външните работи. Ярък епизод от дейността на Троцкий на международното поле било подписването на позорния Брест-Литовски мирен договор. След това той станал народен комисар по военните въпроси, където се отличил отново — този път при сформирането на Червената армия.

В началото на 20-те години на ХХ век Лев Давидович оглавил Народния комисариат на съобщенията. С този период от кариерата му е свързан един изключително спорен и неприятен епизод: поръчвайки от Швеция хиляда локомотива за 200 милиона златни рубли, Троцкий похарчил една четвърт от златния запас на страната.

Трябва да се кажат няколко думи и за ролята на Троцкий в геноцида над казачеството. Съгласно неговата знаменита заповед № 100 от 25 май 1919 г. на войниците, командирите и комисарите от наказателните отряди се предписва да изтребват напълно „гнездата на безбройните изменници и предатели“. От страна на народния комисар по военните и морските въпроси милост нямало.

ТРОЦКИЙ И СТАЛИН

До 1922 г. в съветското правителство нямало остра борба за власт. Но болестта на Ленин поставила остро въпроса кой ще стане негов приемник. Троцкий се опитал да заеме водеща роля, но не му позволили да го направи.

Троцкий в Мексико, 1940 г.

Фатална роля в съдбата на Лев Давидович изиграло обстоятелството, че в края на живота си Ленин издигнал на политическия Олимп Сталин. А Йосиф Висарионович определено знаел как да се бори с истинските си противници. През февруари 1929 г. Троцкий бил експулсиран от СССР. Зад граница се опитал да организира антисталинска опозиция, но така и не успявал да постигне целта си — да свали Сталин.

Троцкий се лутал по света. От Франция, където отишъл през 1933 г. да намери убежище, го изпратили в Норвегия, а от Норвегия — в Мексико. Именно тук, в страната на каубоите, кактусите и текилата, Лев Давидович прекарал последните години от живота си. През август 1940 г. съветският агент Рамон Меркадер го убил с пикел.