UMBRELLA...
Какъв беше този дъждовен период, който ни обхвана, какво бе туй чудо...Ами че то не спира – мусон ли е, потоп ли...кой знае. Ръждясахме напълно, чак почнахме да скрибуцаме...че аз не си спомням в целия си живот да съм употребявала толкова много чадър. Той стана неотменна част от дресс кода ни. Не ми стига чантата, фотоапарата, сега и чадър – да нямам 100 ръце – многоръкият Шива, и като купиш нещо от магазина за храна, ако си вземеш и кафе от някоя кафемашина - еееее, милост...помощ...дъжд...
Нали бяхме в период на глобално затопляне – т.е жега, суша, няма вода...Това не предполага дъжд до дупка , мрак навсякъде, студ...мокро , листата се хлъзгат /внимавайте много/, защото днес така се хлъзнах на тях...но запазих равновесие...Лелеее, не знаех, че така може да се пързаля човек върху мокри листа.../нов спорт - ole/. На хората вече не им пука, прецапват през гьоловете – пей сърце, да става каквото ще...Та явно нашият затоплящ период, всъщност се оказва изчанчен, завива наляво с водна усмивка...То какво ли е наред в държавата ни , та и периода да уцелим...И да не забравяте unbrella - та в чантата.../ текст Zvetanka Shahanska/
