пролетта е толкова болезнено междинен период, ааааааа
душата ми
щурава в храсти заспала
такса ми смята за таз магистрала
от брега на реката
до брега под скалата
тъй вдъхновен съм и пляскам с уши
пролетна ласка ума ми суши
а пък надеждата с нокът бере
хума от хълма над наш`то дере
и маже
и цапа със щедрата шепа
кожа опърлена
опната
клета
стискам разсеяно и уморено
в трите си пръста нещо зелено
аре земи си компота от круши
за мен остави туй конопено суши
пушена риба в окото ми плува
бръчки на чирози се преструват
ох
устата ми хубава срича
а през окото ми клоун наднича
либидото се изтяга на плато
и ме залъгва със бъдещо лято
от кората на мозъка лека пирога
слепват мечтите до изнемога
кой ще ме чуе
кой ще повярва
пълнят ми строфите бирена тарга
и от терасата върху вас
пускам допушен до филртъра фас
`