Ела, брато, да идем на театър.
Не ти мирише на изгодна сделка!?
И не ебаваш ни Кокто, ни Сартр?
Върви тогава да продаваш зелка!
Ела бе, да те запозная с Шекспир
със Бекет да почакаме Годо…
Излез от тази бизнес-треска,
седни във театралното кресло!
Седни да те целуне Жулиета
или пък да те изкодоши някой шут,
сълза пусни за клетница несрета,
ядосай се на някой темерут...
Харизай на актьора два три часа
и два три долара за входния билет
и току виж душата ти сколаса
да грабне своя нежен дивидент.
Ела, брато, кв’о толкоз жалко,
и gsm-а дай на гардероб,
вземи му думата за малко
не ти на него, той на теб е роб.
Театърът, брато, обича всички
което, значи, ще рече - и теб.
Вземи духовна нафора - коричка
от днешния баят културен хлеб.
Па се върни във своя си театър -
свирепа сцена от съвременна пиеса.
Живот ли, сцена ли - мъгла и вятър!
Пари - пари прим - стока….
и завеса.
.
