Shared

Много е приятно някой да сподели нещо твое.Някой , когото не познаваш, някой който те оценя без дори да знае кой си , какъв си и прочие.Хубаво ми стана на душичката.Фукам си се, ше' знаете.

Причината не е върхова (или може и да е), но е наистина много приятно изживяване.

К'во е станало ще да се запитате.Те туй...

Sussex Living Magazine

А тази я пазя само за блога :)

Виртуална изложба

Здравейте!

Дълго време работих заедно с колегите върху този проект и сега Ви каня на първата Виртуална изложба на блога Ние Снимаме.

Виртуална изложба "Хора и Улици"

Благодаря :)

Ваканционно

Кацнах!Ух, че много път минах!Доволни сме.

Посрещнаха ме с обичайната "мила, родна" картинка- орязани кабели , смотаната операторка и кучешки лай.Да, морето ни липсва.Но пък имам още време за почивка :)

Ами, аз ще се почивам още , а на вас приятно лято ;p

Кражба на снимки!

Никога не съм си и помисляла, че някой ден ще видя мои снимки , представени от друг човек.Сайтът на bTV е един от любимите ми и често разглеждам секция "Аз , репортерът" , където откривам красиви снимки , интересни материали и видео.Тази сутрин заедно с кафето цъкнах да разгледам малко красотички.Е, останах с отворена уста...Видях собствените си снимки , представени от някой друг!Що за нахалство???Побеснях.Направих си регистрация на момента и избълвах всичко , което предизвика у мен фактът, че няква си там кифла е представила мои снимки , с моето заглавие , с моето описание за свои.Добре, публикувала снимката , но отгоре на всичкото не се е посвенила да сложи моето заглавие, с моето описание.Е , това вече ми дойде в повечко.А че снимките са лично мои няма две мнения, а и е много лесно да докажа това.Нямам думи просто....

Вижте сами:

[Открадната снимка 1][линк]

[Открадната снимка 2][линк]

Оставих коментара си и под двете снимки.Ще следя дали ще бъдат премахнати.И определено ще следя дали не се крадат и други снимки, не само мои.Лесно може да се разбере, тъй като лично аз следя доста бг сайтове, където хората качват творенията в снимков материал.И да, това може да се случи само тук, само в България!Грозно е!

п.п.

10:03 снимката ми е на началната страница на bTV.Е, поне с това се гордея!

А тук снимките и текстът към моята разходка са публикувани с мое съгласие.Благодаря!

Разходка до едно Райско кътче [линк]

Райско кътче

Някъде там ,високо ,до границата ни с Македония е сгушено едно Райско кътче.То е зелено,топло,меко,жълто,чисто,лъхащо на живота,жужащо,цветно и много тихо и спокойно.Знаех ,че отиваме на язовир Стойковци.Телефонът ми отново беше на мнение,че отиваме в Македония.Този път не ми остана време и дъх да се възмущавам.Свободно зяпнах и стиснах с потна ръка фотоапарата.Имах усещането,че съм готова да скоча в движение от колата и да се заровя в жълтата шир.Изкачихме баирчето,преминахме през скупените на тепе с.Селище.Градинки с лалета размазаха погледа ми,пухкави облаци ни махаха от хоризонта.Заслизахме по селския път и се потопихме в неописуема гледка.Няма да успея да опиша с думи,това в което се гмурнахме.Ще го покажа!

Не ми се искаше да си тръгваме.Но то е било, защото не съм знаела какво ми предстои да видя.Поехме към Гьолче Бистрака на риболов.Екстремно изкачване по една кална скаличка,прекосяване на блато през папурите и ...

По пътя за специалното място за риболов на червеноперка и каракуда видях ,че Васко гледа нещо втренчено и се чуди.Загледах се.В началото видях само едно изгасено огнище.Загледах и го видях...Не мога да намеря точните думи,за да ви споделя какво изпитах..не мога!

Спасихме го.Изсушихме го.Нахранихме го.Поиграхме си.То дори заспа.Изнесохме го на пътя и го пуснахме в съседски селски двор.Надявам се да е добре,защото беше толкова сладко и игриво...

Ловихме риба и се наслаждавахме на тази гледка...

Благодаря за тази разходка :)

местенцето е: язовир Стойковци и Гьолче Бистрака (Благоевград)

Зад Граница

Завърнах се,наспах се и с удоволствие мога да споделя някои от впечатлнията ми от пътуването до Италия.

Няма да подмина случката с паспорта ми и Външно Министерство,която ме накара да се замисля защо изобщо живея в България,но както и да е.

Разбирайки че ще пътувам започнах да си подготвям документи (паспорт и застраховка+работните бумаги) и случайно говорейки по телефона с майка ми разбрах за следния закон:В случай,че международният паспорт изтича (примерно) Октомври ,а ти се налага да пътуваш Септември -няма да можеш,или ако предприемеш пътуването си е на твой риск.Всъщност трябва да имаш 6 месеца отгоре като давност на въпросния документ,за да не те върнат от Сърбия.Пътуването ми беше с кола и точно затова се наложи да прелетя до Хасково,да се справя с всички  инстанции ,включително и по "втория начин" ,за да ми бъде изваден нов международен паспорт за рекордните 4 часа!Сумата беше 163 лв с всичките му снимки,декларации,попълване и такса за експресна поръчка.Успях!Но това ми костваше  нерви,излишни разходи за шефа ми и тичане насам-натам!Добре,че Хасково е малък град и всички се познаваме,та онова с "втория начин" е лесно осъществимо!Дотук добре,но предисторията ме шашна и обезсърчи доверието ми към родните институции до кота 0.

Разбрах за въпросния закон през почивните 4 дни,което завързва ръцете ми на фльонга и прави шансът ми за докопване до истината минимален.От МВР Хасково любезно ни наритаха към Външно,за да сме получели 100% потвърждение на подадената от тях информация.Приятел от Индия пък ме хвърли в другата крайност -след като ме информира,че законът важи само за визови държави-Да,ама не.Дойде заветната работна Сряда и се започна едно въртене на шайбата и препращане от Консулства към паспортна служба,та докато стигна до Референта за Сърбия.

За всички неосведомени и не преминали през ада на телефонните разправии ще споделя какво ще чуете на този телефон: ЦЕНТРАЛА : 948 29 99 /Външно Министерство/

Дълго звъни,около 4/5 пъти

-Външно Министерство /пенсионерски вопъл в гамата на пискливостта/

-Искам да попитам ...дъра-бъра -смотолявам аз

-По-бързо госпойце,че имам много раута!-пришпорва ме бабата-оператор

Тук се опулвам и искам номера на Паспортна служба

-Казват ми го и джас телефона

Нямах време да отреагирам и да поставя централаджийката на мястото й ...но не съм я забравила!

На телефонът на паспортна служа случих на приятна дама,която любезно ми обясни какво гласи закона.Но така и не ми каза какво да правя.Краят на азговора беше нещо от сорта:

"По наша информация ,гражданите преминават границата със Сърбия на собствен риск.Ако случите на митничар хубаво,ако ли не...."

Тук вече премигам нервно и се чудя на каква игричка си играем с тази дама.Все пак е любезна и се опитва да разрещи проблема ми.Дава ми телефон на Референта за Сърбия.Отдъхнах си,че най-сетне ще изложа питанията си към някой наистина компетентен.Звъня,вдига ми сърдита жена и не ме оставя дори да си кажа квото искам.Но казах де.Обяснението й беше точно,ясно и кратко:

-Извадете си но паспорт.Не можете да минете със този,има глоби.

Аз питам настоятелно защо този закон не е изложен публично ,че да знаят хората.

Тя:

-Слушайте какво,никой не го интересува че не знаете за закона.Казах Ви ко' да прайте.Не ми отнемайте повече от времето.

Тут-тут

Затворен телефон.Псувня от моя страна.

Последва прелитането до Хасково и издаването на паспорта.Пътуването си мина и замина,но още се чудя дали да не се доразправя с въпросната референтка и централаджийка.

Тук е мястото да Благодаря на Паспортна Служба гр.Хасково и на Кака Снежка за бързите реакции.

Минах през въпросната Сърбия /където преди 2 години чаках 18 часа и просто мразя тази граница/ та и се върнах.Пътуването беше страхотно.Преминахме през 4 държави,поразходихме се до Венеция,Флоренция,Модена,Сасуоло,Маранело,Болоня.Поработихме и видяхме що значи да си Европеец!

Няколко снимки на прима-виста.Останалото в Шматкофотия скоро :)

Венеция

Флоренция

Нощна Болоня

Нощна Модена

Някъде в Сасуоло

Всичко останало скоро,след като си събера снимките от 3-те фотоапарата.Беше хубаво,макар и изморително и с много препяствия :)

Приятен уикенд на всички :)

п.с.Ако имам правописни грешки->постът си е на прима виста,моля извинете :$

Компенсация!

Да,забравих си фотоапаратя,но погледът и усещането от звука "Щрак", и запечатаните спомени ме принудиха да гепам телефона на Васко и да уловя и споделя онова,което така или иначе си остава в съзнанието ми като спомен.Много обичам планината и всякакви изумителни гледки от високо.Обичам небето,макар и намръщено.Обичам моментите,в които просто знам че трябва да снимам.Обичам красиви ,спокойни и битови кръчмета с бира,картофки и цаца.Обичам да посещавам нови места.Този път ме разходиха до Зайова поляна.Гледката е...нямам думи просто.Иска ти се да разпериш ръце и да политнеш над града :)
Е,снимките не са кой знае колко качествени,но се вижда през моя поглед :)

Проба ..да видя какво аджеба става с това телефонско фото :P

Приятната изненада от кварталната кръчма,която не бяхме посещавали :)

На разходка из планинските друмища над Благоевград :)

Вече пристигнали на Зайова поляна и наслаждаващи се на гледката :)

Чао ,до следващата разходка ;)

От залез ,до залез

Да...дойде време и за последния морски залез.Беше една страхотна почивка,наситена с много емоции,смях,преживявания и приятелства.Наистина не мога да намеря думи за Фифката-беше ми достатъчно да видя усмивката й ,за да знам че си е тя.Уефата и той голям образ :) Сега ми става едно такоз меланхолично...ровейки се из спомените и снимките-даже нямам против пак да ме залеят с леген топла вода :D Искам пак бой с водни пистолети,искам пак сънено кафе с птички и Фифа да ни дебне заспалите муцунки с фотоапаратя,искам пак да усещам как чак зъбите ми скърцат от пясък,искам пак да се хилосвам на ентусиазма на Гларусо по чайките,искам пак цвърчащи огнища,хладни вечери на брега на морето и смехотворни ситуации като една с един телефон и една бележка... и фрапетата си искам...Да свърши,отдавна дори-преди седмица.Но пак ще е лято и пак ще сме в отпуска,нищо че до тогава има цяла една година :)

Последните моменти на почивката ни се разпростряха от залез до залез и на около 700 км ,от Камчия през София,до Благоевград и Симитли и обратно :) Насладихме се на домашна пица,на едно сладко,рошакво и мъркащо създание,на планините и мириса на природа на село и на минералния плаж в Симитли.Беше един перфектен завършек на перфеткната ни отпуска.Ами...ето ни пак :)

Първата снимка си я оставям така ,както е самоснимана заспалата ми мутра в автобуса за Благоевград :)

И така,чак до следващата отпуска....