Пробуждане

Писателно ми е . От няколко дни .Приятно подканващо.

Има толкова за описване, написване, разказване и доразказване, но и четенето не е за изпускане :) 

Четенето е в превес от доста дълго време. Хигиена или нежелание за разголване наделяват над писането .Общи приказки бол. Бла-бла-бла.

Но идва един момент , в който дори премахваш маникюра ( без майтап) , за да ти е удобно писането. И после става лесно. Пишеш и бришеш :) Хубавата комбинация за разтоварване..

А има толкова много и за гледане. 

Чувствам се пълна и завършена.1 секунда смелост и каруцата баш в гьола . 

***

Пролет идва .Това пробуждане обичам. 

Малките неща са важни.Те събуждат заспалите ни сетива и ни карат да си спомним за истинското . 

Колко е хубаво да се прибереш и да ти се усмихне цъфнал жълт нарцис посред зима.

*picture : me 

Усмивка

Трудно идва муза.

Закотвих се в едно безвремие , нотификационен поток  и някак си (наистина) без да се усетя изоставих блога недописан.Без нова дрешка или нова усмивка. Минаха няколко Коледи  ( не броя) . Мина време .

Шаблонно, комерсиално или най-добре казано по нашенски ( изтъркана фраза в употреба) : всичко с времето си.

Дойде й времето на Шматкология.

Имах време да помисля какво точно искам да се случи на/в този блог. Няма да скрия , че доста размишлявах над ново име, нова визия  - промяна. После си казвах "ама то баш сега няма да е " , "мързи ме - много откровено при това", " имам много други неща на главата" , "абе дори не си спомням паролата" - някъде тук извиненията ми се сториха доста тривиални . Междувременно като виновен и напълно осъзнаващ се човек с блог , не оставях страницата на блога във фейсбук да потъне в забрава. Дори и всекиднвените нотификации , пиукащи не знам си какво , еди що , защо ...не. Имало си време :) 

Виновно (отново) , не успях да отбележа годините на блога, но евентуално имаше картинка с напомняне.

Сега пиша, защото времето дойде. 

Блогът си има име , което винаги ми напомня на смисъла от писането. На емоциите около създаването на това местенце , усмивките и всички приятели , които намерих тук. Това име е инициал, който и времето не успява да промени.

Моето място. Моята нива. Моето слънце, Моята страна. Всичко написано  тук е част от много животи , от няколко градове , различни държави , специални моменти и няколко недовършени хобита . 

Още мечтая , още снимам. Използвам по-често фейсбук. Чета повече, споделям по-малко. 

Това не ме прави различна.Същата шматка, с голяма усмивка и сега вече два бели косъма!!!

Усмивките винаги остават, нали?!

Чета и рядко коментирам.Социалните мрежи избутаха желанието ми да комуникирам на ниво дискусия. Обикновено отдавам споделянията си на битовизъм.Както мама казва "Аман от тия твойте манджи!" ( усмивка ) 

Социалните мрежи обаче държат хората заедно. Подсилват ежедневието , да не каже съвсем го изживяват вместо потребителите си и не остават мръсни и изцапани. Животът на хората в социалните мрежи се подържа мръсен . Хубаво е да има хигиена. Да пиша сега и тук е избор на интернет хигиена. 

Стана сериозно, аз исках да се усмихна на времето , което дойде да съживи моя блог.

Шматкология. С Усмивка :) 

*България*

Седмица

{ понеделник или неврозна физкултура }

Как да не ги обичам тия Понеделници. Спи ми се.Мъча се да реагирам според сутрешните настроения на околните, но обикновено всичко се свежда до “Добро утро” и нацупената ми ( според някого) муцуна.А на мен всъщност ужасно много ми се спи.Не знам какво толкова странно виждат хората в сънливостта , минути след събуждане. Лично аз съм ужасно несговорчива сутрин и предпочитам мълчанието, което определено допринася за общото благо.Миризмата на кафе ми доставя удоволствие.Искам да го споделя със себе си.Ей така, да ми мирише на кафе.В тишината.Без скоростно-дразнещи и ужасно неподходящи въпроси. А в Понеделник и кафето не помага.Преминаването от мързеливата Неделя и забързания Понеделник не става с щракване на пръстите. Още повече със скандал.Или подобаващо дразнителска активност, която ми е ужасно непоносима(Очевидно мрънкам)Оплаквам се. Скарана съм с НЕсъобразяването с околните.Груба съм , когато се налага, но винаги справедлива.Е извиняй’ ама супер ме дразниш- да тази реплика може да се очаква от мен.И съм я казвала и мисля през около половин час ми е на върха на езика.Псувам ( добре при това) с финтове, дори се извинявам поред на роднините дето са го отнесли.Всичко чудно добре.Но баш в Понеделник да ме дразниш.Кофти пич.Някой от тези Понеделници няма да преброя до 10 и определено няма да има подобен ден , нито Вторник и т.н.А всъщност съм добър човек , който е кофти сънлив в Понеделник сутрин.п.п. мамка му спрете да ядете чесън.

{ вторник на кълбета}

Така си представям човешките взаимоотношения.Като кълбета.Настроения, емоции , обиди , любов и още толкова  много кълбета.Търкалят се, бутат сe, посиняват.Спират се .Изведнъж се търкулват и отиват на майната си.Днес намерих и каква е разликата между мениджъp и подчинен.Шефът само потвърждава онова, което подопечните му вече знаят и дори практикуват.Смотаните англичани обожават да се обеснявят, ама ги дърпат тия локуми…а в крайна сметка е абсолютно излишно дори да започват подобен разговор.Българските фирми си приличат с английските.С изключение на скапаните процедури.От няколки дни съм и First Aider – квалификация, с която се фукаш за няколко дни ( уж) или просто забравяш.Ужасно “трудно” е да лепнеш лепенка на порязано.Тая нация си е кълбо от инструкции, знаци, квалификации и какви ли още не спомагателни предмети, които дори не те карат да мислиш, а само да гледаш, попиваш и следваш.Вторник е кълбо от скука.

{ сряда замечтана }

…мечта си имам.Бубето кара, аз дзяпам.Забелязвам, наблюдавам, блея си.И мечтая.Постоянно, непрестанно, понякога болезнено.Зелено перде там, безупречна ограда тук, рози за ъгъла, ветропоказател там горе.И уют.Дори отвън, дори през преминаваща кола.Има го.осле следя дизайнерски предавания, страници, трендове, списания.И мечтая.За голяма кухня с бяла маса и цветни столове.Пердета на цвятя и дървени плотове.Чаши с кафе , закуска, топлина.Шарено, топло, крещящо, емоционално,уютно, наше.Мечтая за нашето местенце.Да отключа , да вляза и да бъда в нашия свят на спокойствие, смях, ухания, тишина или прекрасна и оздравявяща караница.Да ги няма досадните почуквания, подвиквания, потраквания и прочие непоносими шумове.Само аз и Бубето, няколко джаджи и цялото спокойствие, което сме способни да си създадем.Предполагам , че за много хора това не е мечта , а цел.Но все пак тук съм аз  и аз решавам за какво да мечтая.Мда, все още е мечта.И чака да се сбъдне!
Сряда е Ще.{ четвъртък - несвъртък }

Хубавото на този ден е че води до Петък. 2 х почивни дни = сънХората в Англия обичат да спят.В 20:00 на всеки втори диван има по един хъркащ английски лорд или простак.В ъгъла има котка, куче, папагал или смешен гущероподобен плъх/Тежките завеси ги няма.Нощта е вътре с цялата си тежест.В 8 животът у наше село бива излючен, пуснат в междучасие- няма го.Толкова ти “драго” да си в посока Не на дивана , а някъде другаде, при едни други обстоятелства.Хубаво е обаче само да си го помислиш ” Прибирам се и лягам”.Бахти-бахти, няма такъв кеф.Колко простичко, елементарно, но толкова чакано.Ще спя.Ще ме събудят ( това не е за пропускане) .Ще се поядосвам, а после ще пия кафе.Едно, две, няколко.Едни такива мързеливи, с много цигари.Четвъртък е хубав, защото следва Петък.
Четвъртък е предпетъков.{ петък }

Преди време се опитах да си обещая , че няма да се ядосвам на хора, случки и прочие уж случайности, които не мога да променя, предотвратя или каквото и да е действие преди и след.

Обещавам рядко.Винаги спазвам обещанията си.

Е този път ми е малко трудно...бих казала непостижимо, въпреки мисията ми „Никога не се отказвай”.Опитвам се...наистина.Нямате представа какво ми коства да напрегна непримиримия ми характер и да се опитам да снижа вълната на непоносимост до минимална.Впрягам ината си в позитивна насока.”Няма да се ядосваш.Няма.Ня-ма.Ня...н.....”И изригвам.Не знам дали не мога или по-скоро не искам.Или изригването ми помага да се справя с непоносимостта си към ..еди какво си.

Знаете ли ...опитвайки се да се справя с това си обещание към самата себе си , установих че има непоносими хора.Буквално.Бих яла биволски тестиси, но такива хора няма да успея да понеса.Очевидно и не успявам.

Винаги съм си мислела , или по-скоро надявала че хората около мен са поне малко като мен...ама малко бе.Още повече, ако са близки ( мисля за кавички).Надеждата вероятно ме кара да се опитвам да преглъщам тестиси и да се мъча да понеса.

Тц...не ми се получава.Развален петък, смотан дъжд и още една порция наглост.Предпочитам шибаните биволски тестиси.

 Петък е винаги интересен.

*моята седмица не е скучна.не мрънкам.споделям.хубав уикенд :о)

Преглед на целия ми профил [cv]

Аз.

A selfish post which I’ve never desperately need but thinking of .

Аз съм голяма.Висока.С големи живи очи.Plus size.

Аз съм жена.Сериозна.Често пъти на 13.Усмихвам се постоянно.Говоря с небето и слънцето.Ходя на сън.Хъркам , когато съм болна.Умея да разговарям със себе си.

Обожавам синьо и циклама.Не нося високи обувки, макар и да ми отиват (според мама).Мразя чоропогащи, слава на клиновете.Не носех поли.Обичам аксесоарите да доказват лудостта на душата ми.Искряща съм.Имам и периоди тип „градска мърла”.Не обичам да нося дънки.Маниак на тема чанти ( раници, торбенца, сакчета, куфари).Имам усет за подреждане.Тоест падам си по кутии, шкафове, купички, мастилници, огледала- Плюшкин.

Не обичах морето.Не виждам нищо на слънце.Къртица.Късогледа.Кафеви очи ( моите).Обичам да гледам.Всичко.Любопитна съм към света до нахалство.Мога да отида при някой странник и да го попитам най-абсурдното нещо на света.С усмивка.

Сутрин съм кисела.Крива.Непоносима.Разхвърляна.Рошава.Мотла.Мрънла.Обожавам ритуала с кафето и цигарата и изпадам в ужас , ако едно от двете го е хванала липсата.Аз обичам да пуша.Диагноза!Пиех черно , късо кафе.Лятното с бучка лед.13.Сега пия нес кафе с много мляко и бучка захар.С цигара.Цигари.Обичам да пия кафето си навън и не понасям задимени помещения.Не обичам пепелниците.[не замърсявам природата, използвам рециклиращи се метални кутии].Не помня да съм искала да откажа цигарите.И не искам.

Обичам да ям.Тотален чревоугодник.Личи ми разбира се и това ни най – малко не ме притеснява.Обичам да опитвам нови вкусове  [ като гръцки люти чушки пълнени със сирене и заляти със зехтин или паниран октопод].Обожавам морската храна.Китайската.А благоговея пред италианската.Мразя сушени домати.Парадокс!Умея да готвя неща, които на МЕН ми се ядат.Със същият успех ще направя и вкусна мусака за любим човек.Готвя с любов.Когато съм в  настроение и когато искам.В останалите случаи пазарувам до припадък.Обичам месо.Риба.Паста.Кашкавал.Изчанчени сосове.Десерти с крем.Обожавам моцарела, съответно салата капрезе.Не ям много плодове, но наваксвам откъм зеленчуци.Умирам за череши и грах!Без свян и притеснения ям чесън и лук.Научих се да правя страхотен боб с целина.Подреждам всичко в изряден и удобен вид за дегустация.Падам си тертеплия.

Пия не/подбрани бели вина.Оригвам се след бира.Не пия концентрати , освен домашна ракия, която не приемам за такава.

Спя с много възглавници.Ритам.Споменах ли ,че хъркам?!И се прозявам шумно.Обичам да си разквам приказки или да чета такива.Не заспивам без книга.Не мога да спя на шум.Обичам да е тъмно.

Не мога без цветя и цветове.

Тежката част от характера ми е много стройно изградена, утвърдена, тренирана,бетон.Безподобен инат.Преследвач на мечти.Прахосник.Злопаметна съм ( много).Не обещавам.Не прощавам.Заставам зад/пред/до приятелите си дори и при смъртна опасност.Спокойно и хладнокръвно мога да извърша убийство заради майка ми и баща ми.

Обичам да рисувам.Да творя.Да пиша.Да чета.Да гледам.Да преценям.Да критикувам .Да стоя в интернет с часове и да се занимавам с мои си неща.Да снимам.

Луда съм.Не е доказано, но няма да бъде трудно.Понякога съм нетърпима дори за себе си.Не се сърдя.Просто казвам край.Обяснителна съм.Справедлива съм.Плача.Работохолик.

Не понасям и изпитвам ужас от лазещи/хвърчащи насекоми.Пищя, врякам , подскачам, всявам паника, скачам, гнус ме е, страх ме е.

Мога  да плувам.Не обичам да ми е топло.Почернявам бързо.Пия бира, а не мента.Капучино , а не еспересо.Ям риба с много лимон и пържени картофи с оцет.Лятото не нося бяло.Обичам сандали.Не мога да ходя боса.Имам татус на крака.

Егоист.[научих се]

Зодия Телец.

Мразя.Мога.

Точка.

 [и още толкова много...]

Въпроси?!

{ за всички любопитни душици}

Носкар

"Не мога! Това беше последният пирон върху ковчега на мъртвеца, т.е. мен, ми (да не кажа моа, че тоя фррррренски дори и от устата ми звучи някак впечатляващо)."{цитат}

Аз: Аааа, не!Ков!Още един!

Цитататът е на  човека-блог , на когото е те са' ще връча Носкар!Nostromo!

Ох тези овации!Спъна ли се?!Ааааа....Идиотова ти виси на маншета!

A този кой е?Аааа...два Носкара?!Пак ти ....Nostromo!

Официална реч!

"Уважаеми Г-н Носителю на Носкари, Майтап Малинки, Комунист-Флаери и всички -кари {без ония дето са вредни},ъъъ....а да...Честита Блог Годишнина!Най-официозно съм ви линкнала, прочела, воутнала, кликнала, шернъла!Пожелавам да изгледаш собствения си филм , да го режисираш , за продуцентското място ще се разберем ;)!Да пишеш сценария , онзи който сънуваш , мечтаеш и изпълняваш!"

п.п.Носкарът поради кризата е леко...виртуален!

Честита блог-го(а)динка!{поредна,следваща,същата,не и последната}

Говорене...

-Здравей.

-Ами...здрасти.

-Ти силна ли си ?

-Що за въпрос?

-Въпрос като въпрос, нали затова съм тук да те питам.

-А ти всъщност къде си ?

-Ей ме на там в ъгъла, стига си се правила,че не ме виждаш.

-Всъщност едва сега те забелязах, добре че се обади.

-Ха-ха-ха, винаги си знаела ,че съм тук , но ме отбягваш.Та на въпроса.

-Кой въпрос?!

-Все така правиш...

-Как?

-Ти знаеш как.

-Вярно.

-Ти силна ли си?

 -Повтаряш се де...мисля.

- За какво мислиш?

-Как да ти отговоря...

-Искрено?!

-Може би.

-Защо?

-Защо защо?

-Именно де, защо защото е защо...

-Сменяш темата.

-Ти започна.

-Не, силна съм.

-А това не защо е ?

-Заради защото.

-Но как ‘Не’ е отговор на въпроса „Защо”?

-Така.По моят начин.

-Всичко по твоя начин ли правиш?

-Да.

-Ами другите?



-Какво за тях?!Сигурно си имат техни начини.

-Ти силна ли си?

-Не, силна съм.

-Обърках се.

-Аз не.

-Стига с това НЕ.

-Защо?Лесно е да кажеш „Да”.

-Да.

-Ето, виждаш ли.

-Колко си силна?

-Ти кажи.

-Можеш и още.

-Научи ме.

-Е, нали знаеш как.

-Добре, покажи ми повече.

-Не зная как, аз съм само твоята съвест!

Публикация 334[ в началото...]

...на годината или малко преди това ушите ми пукаха , а аз подскачах като подплашена сърна.Всъщност нищо толкова страшно не се е случило.Само новогодишна междусъседка надпревара за по-бомбораздираща пиратка или заря.Нова Година е все пак.Бенгалският огън пукаше между пръстите ми и тази заря ми беше достатъчна.ЧНГ!

Мина 1-ви , че дори и 11-ти.Преядохме.Радвахме се на страхотни емоции и подаръци!Но преди това усетих нова подготовка за годината.Усещането е като да предвусиш повърнато преди да е било изядено!Развали се пералнята.Вярвайте ми сънувах кошмари как пера на ръка....и пръстите ми са се превърнали в препечени вурстчета с коричка!Два дена се самоцентруфугирах и дори не смеех да погледна коша с прането.Превъртях поне сто сценария за справяне с проблема.Междувременно получих увеличение на заплатата!Ха и 3-ка от тото-то.Видях стара приятелка , която много обичам!И все пак пераляната беше развалена!Мамицата й.

През цялото време , а и в момента все си поватарям : Дишай, дишай, брой овцете, пий валериан, научи се да чакаш!Пак дишай, брой до 10000000....ох!

Оправиха пералнята!Няма свободно място на простоа, на сушилника в самата пералня.Ура!Мирише на Ленор!Отдъх.

И още хиляди такива „дреболийки” в началото на годината.

Още чакам....не ми се е изчакало чакането , ще чакам още.Ще настоявам дори, а всички дето стискат палци да продължават-благодаря им!

Сега е 14.01 , а какво ли ще изнапиша на 14.02...не смея и да си представя.

Но...нищо лошо няма в това постоянно да ти се случват случки, които да те държат жив и да настъпват хаоса с динамиката си.Хубаво е , защото еднообразието убива всичко цветно.

Хрема!Много важно!Ще пия чай , ще гълтам бонбони и ще ми мине.Пък и пуша ( не ме е срам ).

Да, още чакам.Като му се види края ще изкрещя , независимо от отговора.

Приятелите- че какво ще правя без тях?

Любимият♥

Семейството – не мога да дишам дори без тях.

[подредбата не е важна, тук няма първи места и не трябва да има]

Още толкова объркани и недоразбиращи се неща мога да напиша, за да подредя мислите си , но не успявам да сложа нещо като първо , че да разбера в каква хронология върви първия месец от годината.Ако трябва да гадая по него за останалите : е , ще си бъде като миналата година, но с 1 повече.Не искам така обаче.

Искам да бъде по-добра за всички.

[ а всъщност си мечтая за вечери с големи плюшени чехли, ощърбено , но любимо диванче, чаша капучино, пижами и любимото човече;светлинки, тишина и спокойствие] – напомням си да се събудя!

 

Нека сме здрави!

Та така за началото ...

снимка:Internet

План , а не равносметка!

Времето в края на годината предполага да извадим на показ всичките си падения, успехи и емоции и да ударим чертата.Резултатът никога не ни харесва, защото сме научени да искаме още, а не да се радваме на достатъчното.

Не очаквайте от мен равносметка.И аз не я очаквам от самата себе си.И такава няма да има.

План за новата година - да!

Wishlist или подреждане на мечтите- едно и също е, стига наистина да сте сигурни и да вярвате в нещата, които искате да ви се случат.

Аз искам и пожелавам да ми се случи:

Всички мои близки и приятели да са здрави!По-важно и ценно нещо от здравето няма.Преди много години , когато не знаех колко е важно да си здрав, бях болна.Сега се моля да не се разболея, защото ценя здравето.Не моето, на всички!Пожелавам Ви да сте здрави!

Мечтая да сбъдна поне една много малка част от мечтите си и да си изградя нови.

Искам и вярвам ,че всички около мен ще бъдат по-добри, по-щастливи и по-толерантни към другите.

Искам и вярвам в себе си , че ще успея в едно важно за мен начинание, в което се впуснах уж случайно.

Искам и искрено се надявам да не разочаровам по никакъв начин хората, които обичам и ценя.

Искам и знам ,че ще се случи да обичам още по-силно и да виждам онези зелени очи щастливи и спокойни.

Искам и знам ,че ще се случи всеки един мой близък човек да получи онова, за което мечтае.

Пожелавам на всички , познати и непознати, да бъдат хора със себе си и околните; да търсят спокойствието и пламъчето в очите на приятелите, любимите и дори враговете си; да отстъпват и да не поругават грешките , а да се учат от тях; да бъдат нечия пътеводна светлина!

Весели Празници!

И не забравяйте : "На Коледа се случват чудеса".

Аламинут

Привет :)

Усмихната съм!☺

Доволна!☼

Обичана!♥

Минавам за малко.Днес съм се отдала на снимки и блогове.Водиха ме на разкошна разходка с капучино.Вижте сами:

Линк към албума: Капучино в парка

Не ми е свършило свободното време,нито желанието да пиша.Но..спирам дотук.До скоро ;)

"Имаш ли блог?"-издателство "Лик" и моята рецензия

Благодаря на издателство "ЛИК" за книгата и за страхотната инициатива под мотото "Имаш ли блог?"

Изявих желанието си да участвам , избрах си книга , изчетох я ...време е за рецензията.

Не ми харесва да се налага да извършвам дейности , които ми се диплят в съзнанието със заглавка „Трябва”.Някак си ми е непоносимо да правя нещата, защото някъде, някой е лепнал този глагол пред главното действие.Тук може би се опаковам в неотговорност, но когато иде реч да напиша нещо, то определено не се връзва с „трябва”.

Та , трябваше да напиша тази рецензия в срок.Благодаря за книгата, не очаквах дори да я получа, но е факт.Няма да се възползвам от любезната част от възпитанието ми и да изисквам етикирано извинение за закъснението.

Книгата е „Любовта online .Емоциите в интернет” на Аарон Бен-Зеев.

Хубаво щеше да е , ако бях попрочела някоя и друга кратка предистория за четивото , преди да си я избера.Уви, не го направих и я избрах на прима виста.Заглавието ми хареса.Стори ми се близка до случващото се постоянно,но...Да, винаги има едно пословично, тупнато не на мястото си НО.

Книгата не ми харесва.Едва ли издателите са очaквали да прочетат точно това.Факт.Заглавието е тотално подвеждащо и докато си мислиш как ще изчетеш чуждите повратностни на живота, още от първата страница си с забит шамар от трудносмилаема психологическа анализа.Неприятно.Тази книга е от онези, които ако не се интересуваш от тази тематика, ще ти пресъхне погледът от изписаните изводи , статистики и прочие анализаторски явления.Трудна е за четене, идва ти да я захвърлиш и да си кажеш „Ох...”.И все пак я прочетох.

Интересното беше,че още от първата страница бях убедена каква ще бъде резенцията ми и какво ще напиша.

Книгата е със съдържание 419 страници, вкупом с библиографията.Авторът не ми беше познат.Гръбчето на книгата ме „информира”.Нещо , което трябваше да изпълня преди избора си.

Та...да анализираме.Това е всъщност ядрото на цялото писание, което според моето скромно мнение на обикновен читател , би могло да се побере и в 100 страници.

Интернет, ние и онази виртуална тръпка, която ни е покосила.Знаем : всички искаме да сме онзи образ, който ни преследва още от детските ни мечти и най-лесно покоримият връх затова е да седнеш удобно зад монитора и да бъдеш този образ.Разбира се имагинерен, но зареден с твоите емоции, живинки, любови , глупотевини и всичко твое , плюс фантазията ти за онова, което никога не е било и няма да бъде.Дотук сме в крачка с всичко, остава да си изберем публика.Какво по-аплодирано поле за изява от мрежата.Оплетени, баламосани, уродливи, но бидейки идеалът си сме толкова щастливи, че чак забравяме офф лайн битието си.Имаме приятели, правим кибер секс и се наслаждаваме на клавишна романтика.И всичко това е реално дами и господа.И точка.Край на развитието.Достигнали сме онзи лелеен момент, когато всичко е толкова захаросано,че няма нужда от дневната доза кленов сироп.Или може би пропускаме момента с изневярата, която е доста по-реална като усещане и последици от всичко, което правим , нищим и тъчем в мрежата.Да, има хора, които са преживяли всичко това, но важното е да е в минало време.Разбира се всички статистики са извадени от чуждоземско и при нас са малко размити или твърде...твърди.

Всичко написано дотук е малко мрежесто не мислите ли?

Нека разплетем случая с малко цитати.

Глава 8, Киберлюбов

„Съпругът ми си има „Плейбой” и други неща, които може да използва.Но за мен това са думите.Това е съблазън във висшата й форма”

Открихме нов афродизиак???Или ти не гледаш порно?- моя реплика по цитата [това си го мислех, докато четях].

Има и „нететикет”.Тук се съгласявам , защото е общоприет и създаден от самите потребители..и все пак нека прочетем:

„Не пиши съобщението си с главни букви-възприема се като равносилно на крещене”

„Не изоставяй събеседника си без да се сбогуваш”

„Придържай се към чистотата на сянка-вулгарността никога не е впечатляваща”

„След като и двамата киберпартньори са постигнали удовлетворение или поне са симулирали постигането му, кажи поне „благодаря’”[тук се смея , на глас]

Ти да видиш?!

С няколко думи: Изнамерете семейна двойка , по възможност извън пределите на нашата мила Родина, хванете ги на къс пас и им препоръчайте тази книга.Особено на жената.Това е един скромен наръчник за недоразбрали се жени или поне не знаещи какво е саморазбиране.Изчитайки книгата ще се посмеете, ще цъкате с език или ще намирате сходства-задължително, защото едва ли някой не е минавал през всички фази на описаното, макар и оставайки с не чак толкова вълнуващи спомени.После разчитайте на резултат: Плейбой, ревнив татко, бясна и тресяща се от хормонален дисбаланс мама и ..развод??А не, те са онази стара двойка,която познавате.Ще преминат през това и все някога ще превключат на off.

Книгата не ми хареса.Но цитатите преди всяка глава ме изненадаха приятно!И все пак намерих нещо за себе си като читател .

„Раят е досущ като мястото, където сте в момента...само че много, много по-хубав”-Лори Андерсън

„Женен,осем деца;предпочитам честите пътувания”-Из резюме за постъпване на работа.

„Ангелите летят,защото не си придават тежест”-ДЖ.К.Честъртън

Убедена съм,че книгата има своите почитатели ,които си я препрочитат в движение.Има и интресно факти, като например, че дори и телеграфът като средство за комуникация, може да се отбележи като свързочник между кибер партньори—разстояния!Ще намерите още доста описателно-фактологически информационни статистики, свързани с видовете комуникация, партньори, кибер случки , лични примери от кибериращи.

Достоен завършек на резенцията ми би бил само цитат.

[Глава 9,Понякога и четенето е изневяра

Подзаглавие: Киберсекс със софтуеър.

„Хубавият секс е като хубав бридж.Ако нямаш добър партньор, по-добре да имаш добра ръка”-Мей Уест]

Ако и Вие искате да напишете резенция за тази или някоя друга книга на издателство "ЛИК",прочети  тук  [<-url]

►The end!◄

Ваканционно

Кацнах!Ух, че много път минах!Доволни сме.

Посрещнаха ме с обичайната "мила, родна" картинка- орязани кабели , смотаната операторка и кучешки лай.Да, морето ни липсва.Но пък имам още време за почивка :)

Ами, аз ще се почивам още , а на вас приятно лято ;p

О,да!

Отпуска!Най-сетне!

Дълга, чакана, необходима, лятна , топла , морска , двойна , разхождаща се, и пак д-ъ-л-г-а отпуска :)

Отпускам му края , спирам алармите за един месец, изключвам напрежението , махам графиците, захвърлям ряботата в ъгъла-ще почивам!!!

Черпя ви със студен чай и усмивка :)

Прекрасни летни дни и нощи на всички :)

Идиотовааа,Бубееее и-д-е-м! :D

снимка:Internet

Миналогодишен сценарий ...

Пак се повтаря...същото...миналия път  [линк]

Не зная дали е било грешка, онова с невръзването на гащите, но ако да - не съм се поучила от нея и година по-късно си блъскам тиквата в същата стена.Не е краят на света , но се ядосвам на самата себе си.Точно както преди година.

Но с днешна дата приемам същия яд с презрение към причинителите , изчаквам преди да се ядосам [ тоест да ми падне пердето ] и се опитвам да вярвам , че всичко ще се случи както го искаме.Дано!

Позитивността от края на цитирания по-горе миналогодишен сценарий си остава.

Изморих се от нерви и не ги употребявам!

Вместо това броя до повече от 100 , премислям всички алтернативи и претеглям +/-.Може би случилото се ме е научило на повече , отколкото си давам сметка.Но е факт , че се повтаря : едно към едно!Гадни обстоятелствени , дребни , спъващи , ненавременни гадинки.Усмих!

Хубав ден на всички! :)

И да...ще отидем , когато го искаме и където искаме.Вярвам ;)

Снимка:Internet

Диалог

-Здравей.

-А, здрасти.

-Как си ?

-Бива.Пуша.

-Не те питам какво правиш , а как си.

-Ами ...пуша де.

-Абе , ти знаеш ли какво всъщност те питам ?

-Ами да .Попита ме как съм и аз отговорих , че пуша.

-Добре.

-А какво правиш?

-Пуша.

-Хм...ти май не ме чуваш.

-А, моля ,моля – чувам те чудесно.

-Аз пък нищо не съм казала.

-Е, как така нищо не си казала. И ти жена ли си ?

-Ами да.Нали ти си жена.

-Е , това  какво общо има?

-Ха-ха .Ти говориш със себе си.

-Ха-ха-ха.Че да не съм луда да си говоря сама.

-Не си говориш сама, а със себе си.

-Ти какво сега , да не искаш да ми кажеш ,че страдам от раздвоение на личността.Имам ли нужда от усмирителна ризка и миризма на хлор?

-Не.Имаш нужда да чуеш себе си.

"Лапмата светна.Събудих ли те?

А,да.Ти никога не спиш.Аз да.Но ти и аз сме различни.Говорим си , ама не се чуваме.Или аз те чувам , но забравям какво си ми казала.Не знам."

Сутринта е тежка, шумна и сива.Чух , че съм добре.

А ти говори ли със себе си ?

Снимка:Internet

Закъснях ли?!

Бяхме на разходка.Целенасочена->Глобул.Ядосаха ме.Ядът на жената минава най-лесно с покупка.Забързах към първата "сергия" -не ми хареса , това което първосигналния гняв ми посочи като евентуално "потушаване на бурята".Преминах на план Б , който винаги работи [особено що се отнася до шопинг ].Пазарът Славейков , първата маса, първи поглед ,взех я [дори не знам дали е първата] –Хорхе Букай „Нека ти разкажа”.Олекна ми!Дори за секунда си помислих , че съм способна да закупя всички книги на Букай , ей така както си бяха изтипосани пред буреносния ми поглед.Е, сдържах се![явно съм изленала у време от globul ]

Прибрахме се.Интересното беше , че все още вилнеех вътрешно.Покупката не възстанови равномерното туп-туп на пулса ми.Сладолед и книжка!Минах 60 страници без да се усетя.Спрях , защото заспах.Не , не от скука – доспа ми се.Извод : книжлето е увлекателно и определно ми разказа.Не съм я дочела , но вече си имам любима притча.

Но нe това искаш да кажа. [Лош навик : тирадични обяснения в детайли].

След като доволно си размятах новата книжка в найлонов плик [ искаше ми се да е хартиен, но не ми достигна пиперливостта , за да си я закупя от „Хеликон” ], се зачудих че май съм закъсняла с Букаевата мания.Хората подлудяха, разказваха ми впечатления , не спяха и четяха.Аз работех и четях наличното.Отказвах да си закупя творба на този тъй известен психоаналитик , покорил с езика на народа , който използва при писането си.”Че какво толкова му е прекрасното, увлекателното , и още , и още , и още на Букай?”-така се питах преди днес. :) Вече ми харесва на 50%.Не съм изчела всичко.А и заспах...

Мислейки върху това, че съм позакъсняла с вманиачаването се досетих , че то така се получи и със социалните медии , със списанията [Top Gear визирам ] , със мини-миксера, с ..не знам , още нещо , което съм "докоснала" със закъснение.Дали това ме прави назадничава личност?!Глюпости.Действам избирателно.Е , още не съм ходила да си изплакна табанчетата във фонтаните пред НДК , не съм яла суши , не съм играла голф.И кво закъснях ли?!

 

Та за притчата...

„Жабки в каймака” – Из „Нека ти разкажа”-Хорхе Букай

„ Беше по време на изпити.Бях преминал два заключителни и един текущ.Следващият ми изпит беше след седмица и имах много за учене.

-Няма да смогна- казах на Хорхе. – Излишно е да си хабя силите за тоя , дето духа.Мисля , че е най-добре да се явя, пък колкото съм научил , толкова.Така поне , ако ме скъсат , няма да се тюхкам , че съм учил цяла седмица.

- Знаеш ли приказката за двете жабки ? – попита ме Дебелия.

Имало някога две жаби, които паднали в един съд с каймак.

 Жабите тутакси разбрали , че ще потънат: нямало как да изплуват или да се задържат дълго на повърността на този каймак , гъст като плаващи пясъци.В началото двете жаби заритали в каймака , мъчейки се да стигнат до ръба на съда.Напразно , само шляпали намясто и потъвали Усещали , че става все по-трудно да излязат на повърността и да си поемат дъх.

 Едната от тях викнала : „Не мога повече.Няма как да изляза оттук.Не може да се плува в тази каша.Щом ще се мре, защо да удълбавам страданието.Няма смисъл да умирам , изтощена от напразни усилия”.

 И като казала това , престанала да рита с крака и тутакси потънала , буквално погълната от гъстата каша.

 Другата жаба , по-упорита или може би по-твърдоглава, си рекла: „Няма начин!Нищо не мога да направя , за да изляза оттук.И все пак , въпреки близката смърт, предпочитам да се боря до последен дъх .Не искам да умра и секунда преди да е дошъл часът ми”.

 И продължила да рита и да шляпа с часове все на едно място , без да напредва нито със сантиметър.

Но скоро от това шляпане в каймака , от биенето и ритането той станал на масло.

 Изненадана , жабата скокнала , плъзнала се по него и стигнала ръба на съда.Така се върнала у дома, квакайки весело.”

Не знам защо , но след прочита на първото изречение един въпрос се „пръкна” в умната ми главица „ Е къде намериха този каймак тези жаби?”.След края на притчата установих , че самата тя като съдържание и бидейки една от поучителните брънки на сеанса на Букай , го опровергава в основната му теория , че нищо не се постига с усилия.Намерих пробив и в култoвата му  реплика  [Напъните са за ...запека].

Но какво разбирам аз , закъснялата четящя Букай ;)

И аз чета

Блог-играта за  четенето си я "откраднах" от Punkass. Благодаря ;)

Q: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Да, но само ако чета вестник или списание.Обичам да си хапвам плодове или сладолед.Когато чета книга не ям , или по-точно "ям" от написаното и си "пийвам" коктейл от книжни емоции.Изпитвам ужас от това да видя някое петно или отпечатък от мазен пръст върху книгата.Но това е сега.Като малка редовно сядах с учебник или книга на масата.

Q: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Кафе [ако въобще пия нещо , освен гореспоменатият коктейл ]

Q: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Не.Не драскам по книгите в никакъв случай.Че защо ми е да ги осквернявам?!Така или иначе написано вече си има!В гимназията си имах тетрадка и записвах интересни пасажи или фрази от книги.Още си я пазя , но записвам нищо в нея.Когато нещо ми направи голямо впечатление го запомням.

Q: Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Никога не прегъвам книга , нито я оставям отворена.Имам усещането , че нещо ще се изсипе или нагърчи.Използвам книгоразделител.

Q: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Докато бях студентка и двете.Сега предимно художествена литература.Нещо не ми достига съзнанието да попивам факти , да ги запомням и да следя хронология [примерно].

Q: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Да.Не оставям книжката,ако не съм прочела до край главата.Не ми е пълно.Дори и да ми се спи или да нямам време бързам да прочета до край.Не си оставям любопитството за после ;)

Q: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Да.Правила съм го.Но после винаги започвам отново и я дочитам , колкото и трудоемка да ми се струва.Тук бих споменала следното [ шантаво е ] : не знам дали ви се е случвало , но когато чета , всъщност "чувам" гласът на разказвача и попивам "казаното".Ако не го чуя от самото начало на книгата я връщам отново на рафта, до втори или дори трети прочит.Оставяла съм книга и заради шрифта.Не харесвам дребен и сбит шрифт [напомня ми за "дебелите книги" , които се четат по принуда преди сесия ].Така се случи и със "Старирите дяволи" на Кингсли Еймис.Страхотен английски хумор , който харесвам и чета , но в случая и "разказвачът мълчеше" и шрифтът е меко казано дребен.Но ще му дойде времето и на това книжле :)

Q: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Не.Контекстът ме въвлича в откриването на значението й.А като се замисля , не ми се е случвало да попадам на непозната дума , освен ако не е термин за нещо специално [както при фентъзито има страшно измислени думи , които няма как да знаеш , камо ли да си наясно със значението им ].

Q: Какво четеш в момента?

"Далечно царство"  на Алън Кол и Крис Бънч.Книга , която попадна при мен съвсем случайно.Нямаше какво да чета докато бях в родния си град и грабнах първата книга , която ми попадна в полезрението.Бях я оставила за известно време , но сега я дочитам.

Q: Коя е последната книга, която си купи?

Тук сигурно се очаква да напиша [последната книга на Букай] ,  но не . Обичам да си купувам стари книги от кашончетата преди пазара на Славейков.Последните , които си закупих са няколко.

"Натюрморт" - Джой Филдинг

"Черният оркестър" - Фредерик Лоран

"Парола Унтервелт" - Георги Вълков

"Мили , не бързай " - Гунар Цирулис§ "Чудото на Бригита" - Владимир Каяк

"Старите дяволи" -Кингсли Еймис

Q:От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

 По принцип обичам да чета само една книга , но ми се е случвало да чета и по 3 наведнъж.

Q: Имаш ли си любимо място/време за четене?

Тривиално.Вечер в леглото :) Обичам да чета и на плажа.

Q: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Любимата ми книга всъщност е поредица "Мечът на истината".Но нямам предпочитания.Чета всичко.

Q: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Да, и той е български автор.Богомил Райнов.Любимата ми негова книга е "Не ме разсмивай".Разбира се препоръчвам и поредицата "Мечът на истината" на Тери Гудкайнд- но това е трудна за четене "приказка".

Q: Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Тъй като не разполагам с голяма библиотека тук , съм ги наредила по прочетени.У дома майка ми ги нарежда по жанр.

Q: Коя е последната, която прочете?

"Best friends" на Martha Moody  , в оригинал на английски.

Q: Можеш ли да четеш и да слушаш музика едновременно?

Не.Обичам да ми е тихо и спокойно.Само чуруликането на птичките ме радва или шума на морето.

Q: Препрочиташ ли книги?

Не.

Ех,свърши!Обичам да чета и го правя постоянно.Не оставам без книжка в ръка.

Тази блог-игра беше без покана , но аз ще поканя вас:

Нейзи [Фифка] , Бубка  и Nezzo

Вие сте дами :)