Врабчета

Седя си днес, в този работен по принцип ден, в който аз съм отпуска, и довършвам едни картички. Топличко е в стаята, котаракът е седнал на прозореца и наблюдава света навън. По някое време започва тихичко да мърмори. От опит знам, че така мърмори, когато навън има птички - дебне ги и им говори, мами ги. Отивам до прозореца - джанката под блока цялата във врабчета! Малки, наежени. Някои литват и се връщат с трошички в човките, хапват, правят няколко закачливи стойки и физиономии, пак отлитат. Хващам фотоапарата...

Предай нататък - от MaDe

Изключително щастлива съм и няма как да не се похваля с красотите, които получих от Мария - MaDe:

Гривната беше придружена с чудесен етикет с дантела и упътване за носене за дните, в които съм с дънки :) Това е практически почти всеки ден, тъй като работя тестер на софтуер и нямам изискване за официално облекло на работното място. Така че с удоволствие ще я нося почти постоянно :)
Още като видях дантелата на етикета разбрах, че ще я използвам. Може би защото рядко позлвам дантела, но пък тази ме плени веднага. Имам обеци и синджирче с висулка от Сваровски кристалчета, които си "сглобих" сама, и веднага реших, че ще добавя дантелата там. За сведение, това е роклята, с която кумувах преди около 2 месеца  и бях с бижутата преди преобразяването им днес:

Това са бижутата днес, преди и след като добавих дантелата:

Цветът е малко по-различен, на долните снимки е по-реален. Смарагдово зелен е.

Извинявам се за за дългото прекъсване без публикации и ви благодаря, че наминахте ♥

2 months ago

Май съвсем го запуснах този блог...
За един рожден ден точно преди 2 месеца, направих тази картичка(общо взето ми беше второ или трето оцветяване с копиците). Странно, че май не съм снимала цялата картичка, а само детайл...Другото интересно е, че бях улучила цвета на тоалета на рожденичката :)

La belle verte ♥ Прекрасно зелено

Преди доста време се опитах да "разделя" нещата, които ме вълнуват, като създам и втори блог, в който споделям нещата извън картичко темата. Не, че ми е толкова трудно да поддържам втори блог, колкото идеята, че деля нещата в себе си. Така че - откъдето дошло, там и отишло.
Тази публикация е просто малка препоръка към интересен френски филм от 1996 - La belle verte, който с много хумор представя нашето общество, на земляните, през погледа на чуждопланетна раса, която отдавна вече не помни войните, парите и индустриализацията. Всеки, който счита, че подобна тема му е интересна, може да изгледа филма тук
Той се състои от 9 част от по десетина минути, като всяка част се отваря автоматично след свършване на предната. Можете да паузирата и да превъртате напред и назад. На тези от вас, които са заинтригувани - приятно гледане. На останалите - скоро ще пусна и крафтърска публикация :)

Още една година замина...

В последните дни на старата 2011 година ми се щеше да завърша много неща. Оказа се обаче следното: въпреки изключително дългата ми отпуска - от 21-ви декември та чак до вчера включително - през това време не свърших почти нищо. Не направих още един вариант(от многото) на подаръците, които от миналата година съм обещала в блога си на Le, Танчо, Нети И Sotiroff, та най-накрая да им ги изпратя; не оправих джунглата си от цветя; не наснимах всичките си бижута за етси; не направих календарите и тефтерите за рецепти, които исках; не опекох толкова коледни сладки, колкото си мислех; не си наснимах украсата...и още и още. Или по-обобщено: оказа се, че когато няма какво да правя, то и нищо не ми се прави. Общо взето безделничих и ходих по събирания с близки и далечни приятели, което беше наистина една изключителна емоция и беше почти ежедневна, без да се повтаря! Благодарна съм за това!
Благодарна съм и че тази година не си правихме излишни подаръци, може би заради важните начинания, които ни чакат.
Искам да ви пожелая една прекрасна, изумителна, наситена с много емоции година! Бъдете здрави, обичайте се, благодарете за това, което имате, и вярвайте в това, към което се стремите.
Не се съдете твърде сурово, не съдете много и другите. Релаксирайте. Хранете се с наслада. Позволете си чаша вино и хубава книга като сладки лекове за душата.
Ето част от нещата, които исках да публикувам преди настъпването на новата година:(така и не можах да снимам картичките за най-близките преди да ги подаря)

Картичката за 30-тата годишнина от сватбата на родителите ми - т.нар. Перлена сватба. Вътре я декорирах допълнително заедно с пожеланията, но не исках да пускам точно нея снимка точно, защото са лични :)

 Единственият венец, който направих, защото просто си купих само един стиропорен венец. Голямо увиване с канап падна. Панделката е от Стела, а зеленината - от декорация-пръстен за свеш, която нарязах.

Картичката за Ганима - от Картичкофурийската размяна

Подарък за рождения ден на моя близка приятелка от училище - Галя

И обеците са моя изработка

Календар от Гълъбина - много приятно ме изненада!

Картичката от Мария - от размяната при Картичкофуриите

А това е нашият котарак, който винаги е готов да помогне в мързелуването

...и понякога се прави на по-загадъчен, отколкото е :)

Още една приятна изненада ♥

С огромна изненада установих, че съм спечелила в Есенното предизвикателство на Двете елши 
Студеният ден внезапно стана много по-хубав! ♥

Dear blank...

Преди време видях някъде нещо подобно, но ТУК изпълнението е по-добро, качеството на фотографиите - също. Добрият английски е предимство при четенето, заради тънкия хумор.

Глициния

Днес попаднах на тази разкошна снимка и се размечтах.

Растението ми е бегло познато, прави арка на входа на Обредния дом и съм го виждала да пълзи по стените на още една къща в Русе. Не знаех как се казва, но след кратко търсене го намерих - глициния. Ето линк с малко повече информация. Един ден определено смятам да го завъдя!

P.S. Днес, почти година след публикуването, във фейсбук видях същата снимка, само че с описание къде е направена. Тази невероятна красота е в Япония: 

The Wisteria Tunnel at Kawachi Fuji Gardens, in Kitakyushu, Japan

Усмихни се на ... стреса

Признавам си, че по едно време бях станала нетърпим човек. Толкова нетърпим, че чак себе си не търпях. Нали знаете за приказката как човек осъжда у другите само това, което сам притежава - мисля, че е точно така.
За радост обаче, човек може да се променя - когато го пожелае. Много от нещата, които правим, са плод на навика и не ги осъзнаваме. Сред тях е и честото ядосване - на всичко и на всички - на намръщените хора, на дупките, на това, че закъсняваме, че са ни бутнали, прередили и каквото още се сетите. Само че по този начин, негативизмът се връща при нас и се чувстваме все по-зле. Както понякога казвам на мъжа ми "Когато крешиш по този, който ти е пресякъл пътя, той не те чува, ти крещиш на себе си и на мен".
Опитай да се усмихнеш на нещо, което по принцип те дразни - например някой се заяжда за нещо на опашката пред теб, а ти нервно потропваш с крак, защото бързаш. Усмихни се. Помисли си за нещо хубаво, откъсни се от тази изнервяща ситуация, огледай се и потърси наоколо нещо, на което да се усмихнеш. Докато се усетиш, вече е дошъл твоят ред и не си натоварен емоционално. Ще се изненадаш приятно.
Желая на всички ви усмихната седмица!