New Yorker style

Преди малко повече от месец моя приятелка имаше рожден ден. Покани ме почти в последния момент и веднага реших, че подаръка ще го изработя ръчно. Трябваше ми доста време да измисля бижуто, в крайна сметка за колието ме вдъхнови едно мое колие, което съм купувала от New Yorker, идеята за обеците дойде по-късно, за да стане комплект. Искаше ми се и кутията да я направя ръчно, но просто нямаше време. Рожденичката много си ги хареса, оказа се, че дори пасват на тоалета й на самото събитие, а след него също често я виждам с тях.

Още една година замина...

В последните дни на старата 2011 година ми се щеше да завърша много неща. Оказа се обаче следното: въпреки изключително дългата ми отпуска - от 21-ви декември та чак до вчера включително - през това време не свърших почти нищо. Не направих още един вариант(от многото) на подаръците, които от миналата година съм обещала в блога си на Le, Танчо, Нети И Sotiroff, та най-накрая да им ги изпратя; не оправих джунглата си от цветя; не наснимах всичките си бижута за етси; не направих календарите и тефтерите за рецепти, които исках; не опекох толкова коледни сладки, колкото си мислех; не си наснимах украсата...и още и още. Или по-обобщено: оказа се, че когато няма какво да правя, то и нищо не ми се прави. Общо взето безделничих и ходих по събирания с близки и далечни приятели, което беше наистина една изключителна емоция и беше почти ежедневна, без да се повтаря! Благодарна съм за това!
Благодарна съм и че тази година не си правихме излишни подаръци, може би заради важните начинания, които ни чакат.
Искам да ви пожелая една прекрасна, изумителна, наситена с много емоции година! Бъдете здрави, обичайте се, благодарете за това, което имате, и вярвайте в това, към което се стремите.
Не се съдете твърде сурово, не съдете много и другите. Релаксирайте. Хранете се с наслада. Позволете си чаша вино и хубава книга като сладки лекове за душата.
Ето част от нещата, които исках да публикувам преди настъпването на новата година:(така и не можах да снимам картичките за най-близките преди да ги подаря)

Картичката за 30-тата годишнина от сватбата на родителите ми - т.нар. Перлена сватба. Вътре я декорирах допълнително заедно с пожеланията, но не исках да пускам точно нея снимка точно, защото са лични :)

 Единственият венец, който направих, защото просто си купих само един стиропорен венец. Голямо увиване с канап падна. Панделката е от Стела, а зеленината - от декорация-пръстен за свеш, която нарязах.

Картичката за Ганима - от Картичкофурийската размяна

Подарък за рождения ден на моя близка приятелка от училище - Галя

И обеците са моя изработка

Календар от Гълъбина - много приятно ме изненада!

Картичката от Мария - от размяната при Картичкофуриите

А това е нашият котарак, който винаги е готов да помогне в мързелуването

...и понякога се прави на по-загадъчен, отколкото е :)

Усмихни се на ... стреса

Признавам си, че по едно време бях станала нетърпим човек. Толкова нетърпим, че чак себе си не търпях. Нали знаете за приказката как човек осъжда у другите само това, което сам притежава - мисля, че е точно така.
За радост обаче, човек може да се променя - когато го пожелае. Много от нещата, които правим, са плод на навика и не ги осъзнаваме. Сред тях е и честото ядосване - на всичко и на всички - на намръщените хора, на дупките, на това, че закъсняваме, че са ни бутнали, прередили и каквото още се сетите. Само че по този начин, негативизмът се връща при нас и се чувстваме все по-зле. Както понякога казвам на мъжа ми "Когато крешиш по този, който ти е пресякъл пътя, той не те чува, ти крещиш на себе си и на мен".
Опитай да се усмихнеш на нещо, което по принцип те дразни - например някой се заяжда за нещо на опашката пред теб, а ти нервно потропваш с крак, защото бързаш. Усмихни се. Помисли си за нещо хубаво, откъсни се от тази изнервяща ситуация, огледай се и потърси наоколо нещо, на което да се усмихнеш. Докато се усетиш, вече е дошъл твоят ред и не си натоварен емоционално. Ще се изненадаш приятно.
Желая на всички ви усмихната седмица!

Локви с аромат на липа

Обожавам това време от годината! През последните 2 лета времето се поизмени и целият май, а ето че и началото на юни, е белязан от нещо като субтропичен климат. Сутрин е хладно, по обяд пече неистово, следобяд се извива малка буря, после слънцето се усмихва пак. Хубавото на дъждовете е, че измиват улиците и оросяват балконските ми цветя.

Но най-хубавото е, че започнат ли да цъфтят липите, улиците след дъжд миришат на липов чай.
Обожавам това време на годината, откакто бях 15 годишна и бързах, шляпайки през ароматните локви, към Часовника. От онова време си запазих едни сандалки в изтъркано оранжево, защото още ми ставаха и много ги харесвах. Е, днес геройски издадоха служба, явно за последно газейки в липовите локви...

Споделянето е всичко: Евгени и Лора

Един определено много интересен блог, който намерих чрез статия в мрежата.
Ето откъс от тяхното прдставяне:
"Ние сме двама ентусиасти-мечтатели да обиколят Майката Земя и разгледат красотите и, преди напълно да са изчезнали или бетонирани... защото ..."

Забележка: Изображението е линкнато от блога на авторите - Лора и Евгени. Слагам го тъй като публикации без снимки лесно се загубват в лентите с блогове за следене, а наистина бих искала информацията за техния блог да достигне до повече хора.

The fun theory

Мисля, че преди време бях споделила тази връзка, но вероятно е било във Фейсбук(ако е тук - ще ме прощавате за повторението :)
Идеята е простичка - забавлението може да промени света към по-добро.
Изгледайте малките клипчета на страничката, на мен особено любими са ми тези със стъпалата-пиано и кофите за боклук.
Желая ви усмихнат ден!

Къде е Мат?!

Напоследък чувах откъслечно оттук-от там за "Къде е Мат?!", но ето че чак днес разбрах за какво точно става дума, благодарение на Танчо :)

2010

Тази година за мен в личен аспект може да се опише само с 4 думи:
Хомеопатия
Сватба
Картички
Йога

Този билет (не) печели :)

Тази година реших да направя малко по-нестандартни подаръци и част от тях реших да са лотарийни билети. Запътих се да ги купя към края на обедната си почивка днес. Помолих възрастният човек, който ги продаваше на мъничката сгъваема масичка на площада, да избере билетите вместо мен. Той се усмихна широко и започна да избира внимателно. Подаде ми първия:

- Това е почиваката в Египет. Но има едно условие - не е за семейни.
Премислих бързо наум и вече знаех за кого ще отиде този билет.

Подаде ми втория:
- Това са 50 000 лева!
- О, чудесно! - казах аз, мислейки си за дома, който искаме да построим.

Подаде ми третия:
- А това е лек автомобил.
Отново се усмихнах, мислейки, колко много хора мечтаят за такъв.

Дойде ред и на четвъртия билет. Избира го дълго, помисли и каза:
- А този - този не печели.

Усмихнах се до уши и благодарих, пожелахме си весели празници и си тръгнах. Мисля да си оставя непечелившия билет. В крайна сметка получих всичко, което исках от тези билети - много споделени усмивки и малка случка, която да запомним.

Голямото сресване

Добра поносимост към процедурата...


Много иска да си играе с бившите си косми...


Резултатът...


А, и ако си мислите, че това му е първото или единствено по рода си сресване - не, повтаряме го поне 2 пъти седмично откакто свърши зимата...

Sometimes I like mondays...

Тази сутрин участвах в инициативата на Ариана за зарибяване на река Дунав с риба - предимно шаранчета. Имаше организиран транспорт, който бил за представителите на медиите(както се оказа в последствие), но това не беше споменато там, където прочетох за мероприятието...И така моя милост, заедно с още няколко не-медийни-представители и много медийни такива, взе участие в зарибяването. Отдавна не бях пила бира преди обяд ;) Снимки - ТУК

Св. Константин и Елена

Честито на всички именници! Според този сайт днес и аз имам имен ден...

Пъзел

От около 2 седмици нареденият пъзел стоеше на масата и се канехме да пратим писмо до Clementoni, за да ни изпратят липсващото парченце - част от най-светлата част на обагреното от залеза небе. Докато вчера, при поредното голямо разчистване-преподреждане-освежаване на квартирата, не го намерихме под дивана. С две леки следи от остри зъбчета отгоре...

Котешки настроения...

Напоследък котката много виси по терасата и мъррррррррррррррррррмори...

...но ниско прелитащи котаци няма.

Малка разходка до Синая

Подлежи на редакция.
Това го пиша, за да се засрамя и да взема най-накрая да кача малко снимки...

В най-общи линии мога да обобщя така: хубаво е, но е далече! С нашето тръгване 9:00 ч и забавянето в Букурещ(луд трафик в събота, объркахме се на 2-3 кръстовища), стигнахме в ранния следобед. Програмата беше на тагадък: минахме през Синайския манастир (надписите вътре са на старобългарски) и след това отпрашихме към замъка Пелеш. Вътре не влязохме, тъй като имаше 2 или 3 групи, които вече чакаха, а една обиколка из замъка беше с продължителност около 45 минути. Табелки преди замъка учтиво предупреждаваха за евентуално мече присъствие наоколо :) И в самия край на разходката се натъкнахме на една от най-сърдитите котки, които съм виждала. Рядко се вижда ограда на двор, през която котето да не може да се промуши - е, тази беше такава...

Hausmeister

Преди малко мина домакинката да събира 12-те лева такса на апартамент за чистене на входа и етажите на месец(ползваме услугите на фирма "Стирка" - има една невероятна анимационна вещица на стикера, може да я постна някой път ;)
Но за друго ми е мисълта. От месеци, да не кажа години, тук във входа, домофонното табло не работи. Имаше бележка миналата седмица, че се събират по 7 лв на апартамент за поправка на таблото от техник. И докато плащахме таксата за почистване, от съседния апартамент младежът се разправяше защо трябвало той да плаща 7 лв поправка на домофон.
Защото не е нужно 24 апартамента, разположени на 8 етажа, да се съобразяват с теб, при положение, че и теб те мързи да слизаш до долу от 6-я етаж да отваряш на приятелите си. И понеже 7 лв еднократно няма да те съборят, защо трябваше да се стига до репликата "Кажи на баща ти да ми се обади", от страна на домакинката. На 30 години човек би трябвало да се е научил как да живее заедно с други хора. И да знае, че не си центъра на вселената...

Мъничко зима

На фона на необичайно топлата зима тази година, днешният ден ми идва нещо като подарък. Вчера цял ден валя и успя да понатрупа сняг. Времето е меко и улиците са осеяни с дълбоки, мръсни локви, но в парка е бяло и тихо. Преди напиращото слънце да свали одеждите на дърветата и да ми отнеме илюзията за зимна приказка, се разходих и поснимах. И за около половин час се почувствах, все едно съм на друго място - подарявам и на вас мъничко истинска зима ;)