Фотографията - любов и опиянение с Елена Гледачева

Време е за РЕВЮ. Днес на сцената са Любовта и Виното. Отново двама и отново свързани. 

Честит празник!

Главен дизайнер на това празнично дефиле е Елена Гледачева - фотограф по призвание с усет към стайлинга и малките си модели - ангелите на любовта.
Ели е главният виновник за моят блог. Тя е вълшебница на дигиталният скрапбук и е една от вдъхновителките ми. Най-красивите снимки на децата ми са правени с нейния обектив. Ето две от тях:

До скоро имахме закачка с Ели - че съм готова да родя трето дете, за да го снима като бебе. Сами ще видите по-долу колко естествено е това желание когато гледаш бебешоците, които е снимала.
Как създава тази цветна свежест, която пази спомените ни, ще ни разкаже самата тя. 
Добре дошла, Ели!


Благодаря ти, Ани, че ме покани в чудния си и артистичен блог. Не съм по писането и първата ми мисъл беше да откажа, но все пак погъделичканото ми его надделя. И така, ето ме тук точно на най-оспорвания празник - Свети Валентин срещу Трифон Зарезан :) 
Както всичко останало и фотографията дойде при мен случайно. Макар че винаги съм обичала да снимам - в младостта себе си и моите приятелки, после голямата ми дъщеря... Никога не съм си и помисляла, че мога да се преквалифицирам по някое време. Но постепенно взех да ставам все по-взискателна и критична към снимките си. Не без помощта на съмишлениците, с които пишем в популярния форум бг-мама. Смених техниката, после още веднъж и така постоянно в търсене на все по-добрата снимка. След това се появи малката ми дъщеря, а с нея и желанието да
правя все по-добри и оригинални кадри се повишаваше постоянно. Така с две музи у дома се увлякох и започнах да снимам и приятелските деца, после децата на техните приятели и техните... Така направих ателието - моето местенце за снимки. 
Какво да кажа за самото снимане -  вдъхновяващ е стремежаът да се улови неподправената детска усмивка и емоция, както и невиността и трепета при очакване на дете. Имам щастието да го преживявам дори по два пъти - веднъж на самата сесия, и втори път докато обработвам снимките. Често минавайки покрай мен децата ме виждат ,че се усмихвам срещу екрана. И се усмихват и те, и се вълнуват заедно с мен, как са станали поредните снимки. И докато голямата ми дъщеря знае ,че съм инженер и снимам сравнително от скоро като хоби, то малката расте с усещането, че работата на мама е да прави снимки и кара децата да казват 'cheese' и 'зеле'. Трудно ми е да подбера само няколко снимки, с които да се представя, но все пак се налага, заради формата на блога.


Започвам с моите две вдъхновения:

Най-трудоемките, но и най-вдъхновяващите - снимките на бебенца:

Накрая по повод единия от празниците днес:

И понеже все пак блогът на Ани е творческо местенце, искам да ви покажа каква украса направих за моя дом - сърчица от филц и малко снимки. Бързо, лесно и с безброй варианти за интерпретация. Без значение с повод или не, стои красиво на всяка маса:

Каквото и да празнувате днес, пожелавам Ви да е с любов!


Елена Гледачева можете да откриете тук и тук.

Как се създава и отглежда МаНгия

Добре дошли в Ревю! Настанете се удобно, направете си чаша чай или кафе и се запознайте с "Манги Ателие". За мен те са началото. Понеже не вярвам в случайните неща, знам че се появиха в живота ми точно когато трябваше, за да ми вдъхнат увереност да създам Ариадна тук и сега. От тях научих, че съществува думата "декупаж", а в ателието им се чувствах като риба в море. Там е уютно, артистично и бъка от идеи. А те самите са като произведенията си - нежни, ефирни, усмихнати и различни:

Давам им думата:

Създадохме Манги в края на 2009 година в началото на голямата криза. Тогава думата "криза" все още витаеше наоколо, неидентифицирана и беше термин от новините. Затова и не обърнахме голямо значение на неканената гостенка и се хвърлихме презглава да реализираме една мечта. Мечтата ни беше колкото проста, толкова и сложна. Искахме да събудим и пренесем в реалния свят неща, които обитаваха въображението ни. А досега нито една от двете ни (сега е моментът да се представим – Мариела и Руми) не се беше занимавала активно с художествена или приложна дейност. Тоест имахме пред себе си две основни предизвикателства – от една страна да измислим подходящата формула за реализация на ателието, и от друга – да се научим да творим. И всичко това в движение. Дадохме си 5 месеца, в началото, на които избистрихме каква ще бъде стратегията ни, а след това започнахме със съзидателния процес.

В началото е много трудно, защото сгушените в мечтите ти въображаеми предмети не искат да напуснат уютната си и сигурна обител и да излязат навън голички и в  първия момент недотам привлекателни. Защото нещата не се получават от първия път. Трябва да се опитва много пъти, да се мисли, да се намират необикновени решения, да се изучават непознати материали. Процесът е колкото творчески толкова и научно-експериментаторски. Защото откъде могат две бивши офисни същества да знаят точната консистенция на смолите или на шпакловъчната смес или пък да идентифицират от раз коя точно четка е най-добра за декупаж? Не. Всичко трябва да мине през ръцете и мислите ти. И дори когато не си овъртян в лакове и бои, а си лежиш вечер в леглото, изморен от физическата работа, която наистина е много в едно ателие за ръчни неща, тогава твоите творчески рожби пак не те оставят на мира, а дърпат косата ти, опитват се да отворят клепачите ти с нежните си, настойчиви и по детски чисти пръстчета и отново да напомнят за себе си. Молят те да не ги оставяш да си отидат, защото не намераш начин или смелост да ги преведеш в твоя свят.

            От този първи миг досега минаха повече от две години. От ателие Манги изскочиха стотици кукли, лампи, бижута, пана, мартеници, сватбени украси, чанти и какво ли още не.  А ние за щастие вече свободно плуваме в морето от винтоверти, шкурки, канапи, мъниста, акрилатни бои, платове и ширити и почти не се е случвало да се появи проект или идея, която да не сме намерили начин да осъществим. Дори с цената на 10 часа монтаж (полилей от велосипедни капли за магазин за детски дрехи) или пък над 10 хиляди клека (буквално!), осъществени в 4 поредни дни на снаждане, шиене, каширане и лепене на гигантски конуси (коледни елхи от конуси с височина 2.80м). За това време успяхме да направим и и десетки кръжоци, на които много хора успяха да събудят спящите си творчески заложби и да си спомнят удоволствието от работата с ръце и сърце.

Най-хубавият момент си остава чувството на споделено щастие, когато предметът, сътворен специално за даден човек отива при него и е точно това, което той е искал дори и да си го е представял по друг начин. Защото хората не винаги можем да изкажем точно какво искаме, но слава богу желанията се излъчат от нас на бездумен език, който е в състояние да предава най-важните послания. Някои наричат този език енергия, други любов. Ние можем да го кръстим мангалски:).

       

В интернет пространството можете да ги намерите в сайта им и във Facebook: manghee atelie

Благодаря ви, Руми и Мариела, пожелавам ви сила, вдъхновение, заряд и страст, които да ви "гъделичкат" постоянно, за да продължавате да ни изненадвате и да провокирате въображението ни!