Кьорав карти не играе!

Не съм експерт и нямам претенции за изчерпателност на коментара си, но смятам, че медиите се превърнаха в симпозиум на лудостта, наречена ЛУКойл. Още при появата на новината миналата седмица, бях убеден, че цялата патаклама, е някакъв римейк на Шекспировата пиеса „Много шум за нищо“. Седмица по-късно, мога спокойно да заявя, че съм повече от убеден в това.

Новината започна с разпни го и завърши с осанна. Коментарите през седмицата варираха от твърда подкрепа в начинанието на Агенция Митници, до апокалиптични картини за живота без гориво. Всичко това беше толкова бързо разиграно, че от отнемането на лиценза на рафинерията, до 86;тменянето на това решение бяха необходими 2-3 дни. 

Анализи и дискусии направиха множество политици, експерти и всякакви кибици (в т.ч. и моя милост), кой от кой по апокалиптичен. Честно казано, не съм чел всичко по темата задълбочено, поради една единствена причина, нищо не е такова, каквото се опитват да ни го представят.

Живеем в света на консумацията. Принципа е, вземи каквото можеш и нищо не връщай! Този принцип е валиден както за катаджията задаващ въпроса – е сега какво ще правим? Така и за лекаря, който иска „спонсорство“ за болницата. Политиците, МС, данъчния, който е готов да „оправи“ ревизията срещу %, и стигнем до митничаря, пропускайки множество държавни и частни професии, за които нямам време и желание да правя отклонение.

Ни в клин ни в ръкав Агенция Митници отнема лиценза на ЛУКойл, защото фирмата не е изпълнила изискванията на Наредба 3 за поставяне на измервателни уреди в рафинерията. На това аз му казвам ефект на бумеранга, защото предложението за поставяне на измервателните уреди, е на самата ЛУКойл. Но все пак, нека не забравяме къде живеем. 

Естествено, веднага възниква въпроса – защо отнемат лиценза чак сега? Година по-късно от крайния срок за поставяне на измервателни уреди.

Всъщност отговора на горния въпрос е повече от ясен, още повече е очевиден, но за да си отговорим на него трябва да погледнем дълбоко в историята. Надали някой се съмнява, че премиера не е запознат със ситуацията в рафинерията. Все пак неговата фирма Ипон я охранява. Лично на мен ми е трудно да опиша всичко, което съм чел по въпроса за горивата, но най-общо казано извода ми е, че ЛУКойл е монополист в една област, други фирми в друга и т.н. Сектора с горивата винаги е бил взривоопасен и ясно разпределен от Юго-ембаргото до наши дни. Но нека се средоточия върху казуса на Златев.

 

 На 28 юли Златев каза- Премиерът трябва да се научи да играе, ако иска да не губи , а отговора не закъсня. На следващата сутрин премиерът казва- Отнемането на лиценза на "Лукойл" е тест за министрите.  Явно не всички министри издържат те;ста, защото на 30 юли Дянков казва - Няма разнобой в кабинета за "Лукойл", мнението на Цветанов по въпроса не е важно. На 31-виразбрахме, че- Летищата нямат проблем с доставките на гориво засега, но въпреки това"Лукойл" пуска керосин от резерва, което ме навежда на  определени съмнения, но за тях ще пиша когато му дойде времето. На 01.08.2011г. въпроса придобива някаква яснота с изказването на Трайков - Никой няма интерес от спиране на "Лукойл", но въпроса с бъдещето на рафинерията все още е неясен. Размяната на заплахи продължава, и Валентин Николов се заканва: Вакуумът от затварянето на "Лукойл" ще се запълни с внос, което е истина както и да го погледнем и явно постига търсения резултат. На 02.08.2011г. въпроса е решен според думите на В. Танов - "Лукойл" може да продължи да произвежда горива . Усетили, че цялата работа е бутафорна, „Синята коалиция“ реши да се възползва , като И. Костов заяви- Борисов да разсее съмненията за режисирано представление около "Лукойл". Малко по-късно стана ясен - Обратът в полза на "Лукойл", настъпил вследствие решението на Софийския административен съд. И въпреки  изцепките, че Антимонополната комисия ще разследва "Лукойл" и за злоупотреба с монопол при авиогоривата драмата завърши с новината, че - Всички бензиностанции последваха "Лукойл" и смъкнаха цените.

 

 

Хепи енд! Би казал Шекспир, но дали е така? Какво всъщност се крие зад тази постановка? Трябва ли да вярваме на институциите или те достигнаха дъното на популизма? Колко струва един лиценз за държавата, за съда, за премиера? Аз, все още не съм прочел задоволителен отговор на въпроса, защо чак сега „отнеха“ лиценза?

Демагогията достигна непознати хоризонти, и аз не мога да подкрепя правителството в тази ситуация, защото действията му са половинчати и водят единствено до уронване престижа на институциите. Цялата мощ на държавата се срина с едно просто изречение-Решението на съда не се коментира, обжалва се! Защо бре началство? Нали досега не пропускаше шанс да ги коментираш (те ги пускат)?! Или това важи само в определени случай? Излиза, че държавата един склад не може да затвори.

 

Опитите за сплашване на публиката с черни прокоби от сорта –няма да има гориво, са меко казано смешни. В бизнеса празно няма. Точно за един месец конкуренцията на рафинерията ще завземе празната пазарна ниша. А кандидати за това не липсват. Но при това положение рафинерията се обезсмисля. Но тогава няма кой да лъже на карти, няма фиктивни износи, контрабандно внесени суровини, няма пари под масата и т.н.

 

От целя „скандал“ за пореден път разбрах, че парите купуват спокойствие, за тези които ги имат, стига да ги споделят с хората на деня. Ако разполагате със достатъчно средства, може да си позволите дори да лъжете премиера на карти, да произвеждате и продавате количества без да плащате данъци, да пренебрегнете закона и пак да излезете сух от блатото.

 

 

Миналата седмица щеше да бъде доста скучна, ако от рафинерията си бяха платили „данък“ спокойствие преди 28.07. Щяха да работят необезпокоявани до следващите избори. В действителност Борисов и Златев знаят твърде много един за друг. Толкова много, че са изпаднали във взаимна споделеност. Колкото до скандала, мога да кажа следното – той е поставен на масата. И в зависимост от личния интерес на премиера (Аз взех решението за "Лукойл", няма да допусна конфликти в правителството) конфликта ще се засилва или отслабва... Наслука на „журналистите“,  до изборите ще предъвкват темата-като пенсионер кисело мляко. 

Правителството може да намали акциза върху горивата, въпроса е, желае ли?

С този въпрос си легнах вчера, а днес разрових. Според премиера не сме в състояние да намалим акциза, защото има ограничение от минимална ставка на горивата, валидна на територията на ЕС. Да, това е така. И е подробно описано в  Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 година, чл.4,5,8,9,10,14,15,28.

Но като един надежден скептик реших, че въпреки това, винаги може да се стигне до определен резултат, стига да има желание от съответната страна. И така, отворих EXCISE DUTY TABLES Part II – Energy products and Electricity, където са описани акцизните стоки и минималният акциз, под който държавите не бива да ги облагат. 

Естествено ставката за акциз върху петролните продукти използвана у нас е на прага на минимума, или ако трябва да сме съвсем точни с 4,02 евро над границата от 359 веро/1000л.

 В интерес на истината реших, че ние сме на последно място в ЕС по размер на налога.  Оказа се, че греша. Ставката в Кипър е равна на минимума-359 евро/1000л., (стандарта там е висок), а цената на горивата е малко над 1 евро.

Пресметнах, че ако и ние минем на минималната ставка за ЕС, намалението на цената за крайният потребител може да достигне 0,04 евро/10 л.  Не е много, но все пак е нещо.

Решение за намаляване на акциза, би показало елементарна загриженост към хората от страна на правителството. Но вместо това то започна да сключва неясни споразумения с производителя и вносителите на горива. Хората заподозряха пазара в картелно споразумение, при това съвсем основателно.

Необяснимо остана за мен как така в Австрия продават горивото на цена между 1,41-1,58 евро, при положение, че акциза им е минимум с 119 евро/1000л. по-висок и максимум - с 152 евро/1000 л. , ДДС им, е като нашето 20% и нямат излаз на море , където да разтоварват танкери? В Германия ставката за акциз, в зависимост от вида на горивото е от 654,50 евро/1000л. до 669,80евро/1000л. и ДДС 19%.