Иван Вазов
На децата

(Когато ги видях на улицата в Русе, че вървяха в строй, с тояжки на рамената вместо пушки, под бял пряпорец с червен кръст и пееха известната песен „Марш, марш, генералю наш!“)

Драго ми е да ви виждам

с тия пушки от дръвца

и на вас не се насищам,

драги, румени деца.

 

Знамето си гордо вейте,

смело стъпяйте във ред.

        Ах, дечица, пейте,

        стъпяйте напред!

 

Вашта песен ободрява,

вдига чувствата у нас,

ваший вид ни наумява,

че в голям живеем час.

 

Малки сте, но пламенейте,

дяца нежни като цвет!

        Ах, дечица, пейте,

        стъпяйте напред!

 

Вашто име, вашто племе

крийше до днес мрак и срам,

но да бъдете големи

никой веч не пречи вам.

 

В славни часове живейте,

падна турчинът проклет!

        Ах, дечица, пейте,

        стъпяйте напред!

 

Ваште батювци при Шипка

се покриха с лаври там:

който храбро в боя припка,

той днес бива пръв, голям!

 

Както тях и вий ще лейте

кръв за правда и за ред:

        ах, дечица, пейте,

        стъпяйте напред!

 

Стъпяйте, войници малки,

с пряпореца ваший бял,

с тия войнствени игралки,

с ваший малък генерал!

 

Йоще злото не отрови

на устата ви смеха

и тиранските окови

вие гледате в праха.

 

Викайте и се гордейте.

Тъй сте хубави наглед.

        Ах, дечица, пейте,

        стъпяйте напред!

 

Скоро вий, душици прости,

ще пораснете при нас,

ще наякнат ваште кости,

ще сдобийте мъжки глас

 

и тогаз ще разумейте,

що най-мило й в тоя свет…

        Ах, дечица, пейте,

        стъпяйте напред!

 

С тия чувства да старейте,

с тях гордейте се навред!

        Ах, дечица, пейте,

        стъпяйте напред!

 

С кръв и жъртви страховити

волен станахме народ,

вий плода ще да вкусите

на столетни мъки, пот.

 

Но да пазите умейте

бащиния свят завет!

        Ах, дечица, пейте,

        стъпяйте напред!

Март 1878, Русе