А. Дж. Ридъл
Атлантската чума (44)

42.

Оперативна база на „Имари“ в Сеута

Северно Мароко

Майор Александър Рукин нагласи снайперската пушка. През оптиката виждаше мистериозния полковник да приближава на кон лагера на берберите. Беше облякъл цивилни дрехи, сякаш това щеше да помогне на плана му.

Полковникът бе доста уклончив по отношение на причината да напусне лагера и Рукин възрази само колкото да изглежда обезпокоен. В действителност това бе възможността, която чакаше. Беше поставил проследяващо устройство и микрофон в дрехите на полковника, така че щяха да знаят точно къде ще отиде и всичко, което ще каже. Един отряд го следеше отблизо, в случай че реши да се опита да избяга. Това щеше да го разобличи напълно. По един или друг начин Рукин скоро щеше да разбере какво е намислил този „Алекс Уелс“.

Полковникът дръпна юздите на коня, скочи на земята и вдигна ръце във въздуха.

Трима бербери изтичаха от шатрата. Носеха автомати и извикаха нещо, но полковникът ги гледаше невъзмутимо. Те заобиколиха полковника, халосаха го по главата и го завлякоха в шатрата.

Рукин поклати глава.

— Божичко. Предполагах, че този глупак има по-добър план. — Вдигна пушката и я подаде на Камау.

— Май повече няма да видим нашия мистериозен полковник.

Камау кимна и погледна към шатрата в далечината, преди да последва майора надолу по стълбите.

— Дойдох да ви помогна — настояваше Дейвид.

Берберите разкъсаха дрехите му и ги изнесоха навън.

Вождът им пристъпи напред.

— Не ни лъжи. Дошъл си да помогнеш на себе си. Ти не ни познаваш. Не те е грижа за нас.

— Аз…

— Не ни казвай кой си. Искам да се убедя с очите си. — Вождът махна на един мъж при входа и той излезе и почти веднага се върна с малък вързоп. Пусна чергилото на входа и помещението потъна в сумрак, осветен единствено от свещите на масата. Вождът взе вързопа и го хвърли в ръцете на Дейвид.

Дейвид бръкна вътре.

— На твое място не бих го направил.

Дейвид вдигна глава, после почувства нещо. Студена кожа, плъзгаше се нагоре по ръката му. Друга се плъзна надолу по крака му. Змии. Очите му привикнаха със сумрака и той ги позна на мига: египетски кобри. Едно ухапване беше достатъчно. Щеше да бъде мъртъв до десет минути.

Опита се да овладее забързаното си дишане. Не биваше да издишва рязко — можеше да ги стресне. Остави въздуха да излезе бавно през ноздрите му, помъчи се да овладее всичките си страхове. Втренчи поглед надолу, към едно място на пода. Усети как нещо го докосва под ключицата, но не си позволи дори да помръдне. Сякаш змиите бяха изчезнали.

С периферното си зрение забеляза, че вождът го приближава.

— Боиш се, но умееш да владееш страха си. Нито един разумен човек на този свят не е лишен от страх. Само тези, които могат да го надмогват, живеят свободно. Ти си човек, който е живял сред змии и знае как да се скрие от тях. Умееш да лъжеш и го правиш така, сякаш сам вярваш в лъжите си. Това е много опасно. В този момент повече за теб, отколкото за мен. — Кимна на змиеукротителя и той пристъпи към Дейвид и внимателно прибра змиите.

Вождът седна срещу Дейвид и каза:

— А сега можеш да ме излъжеш — или да кажеш истината. Внимавай какво ще избереш. Защото тук лъжците умират.

Дейвид разправи историята, която бе дошъл да каже, и когато свърши, вождът поклати замислено глава.

Дейвид се опита да си представи възможните въпроси и да подготви отговори. Но нямаше въпроси. Вождът се изправи и излезе.

Трима мъже влязоха, уловиха Дейвид и го завлякоха при големия огън, запален в центъра на селището. От шатрите излизаха хора. Точно преди да стигнат огъня Дейвид се дръпна рязко и отхвърли мъжа вдясно. Ала този вляво продължаваше да го стиска за ръката. Дейвид го удари в лицето, мъжът пусна ръката му и тупна в несвяст на пясъка. Дейвид се обърна, но върху него се нахвърлиха още трима души, събориха го и приковаха ръцете му. После някой се извиси над тях — вождът. Нещо се спусна надолу — сабя, а може би копие. Блестеше с оранжево сияние и от него се вдигаше дим. Вождът забоде нажеженото желязо в гърдите на Дейвид. Замириса на изгоряла кожа. Дейвид стисна зъби и се опита да не изкрещи, ала миг по-късно изгуби съзнание.