Лев Толстой
Казаци ^[0] (4) (Кавказка повест)

IV

Цялата част на Терската линия, по която са разположени гребенските станици, дълга около осемдесет версти, има еднакъв характер и по облик на местността, и по население. Терек, който разделя казаците от планинците, тече мътно и бързо, но вече широко и спокойно, като постоянно засипва със сивкав пясък ниския, обрасъл с тръстики десен бряг и подрива стръмния, макар и невисок ляв бряг с корените на столетните му дъбове, гниещи чинари и млади издънки. По десния бряг са разположени утихналите, но още неспокойни аули; по целия ляв бряг, на половин верста от реката, на разстояние седем-осем версти едно от друго, са разположени станиците. Някога по-голямата част от тия станици са били по самия бряг; но Терек, отклонявайки се всяка година на север от планините, ги е подровил и сега се виждат само гъсто обраслите развалини, градини, круши, фурми и тополи, обвити от къпини и подивели лози. Никой вече не живее там, виждат се само по пясъка следи от елени, вълци, зайци и фазани, обикнали тия места. От станица до станица върви път, проправен в гората на пушечен изстрел. По пътя са разположени постове — кордони от казаци; между кордоните в кули стоят часовои. Само една тясна, около триста метрова ивица гориста плодородна земя е владение на казаците. На север от тях започват пясъчните хълмове на Ногайската или Моздокската степ, която се простира далече на север и се слива, бог знае къде, с Трухменските, Астраханските и Киргизкайсацките степи. На юг отвъд Терек са Голямата Чечня, Кочкаликовският хребет, Черните планини, още някакъв си хребет и най-после снежните планини, които едва се виждат, но на които никой никога не е бил. В тази именно плодородна, гориста и богата с растителност ивица живее от незапомнени времена войнственото, красиво и богато староверско руско население, наричано гребенски казаци.

Много, много отдавна техните прадеди, староверци, избягали от Русия и се заселили отвъд Терек, между чеченците на Гребена, първия хребет на гористите планини Голяма Чечня. Живеейки между чеченците, казаците се сродили с тях и усвоили обичаите, начина на живот и нравите на планинците: но запазили и там в цялата им предишна чистота руския език и старата вяра. Едно предание, и досега свежо сред казаците, разказва, че цар Иван Грозни дохождал при Терек, призовал старците от Гребена при себе си, подарил им земята отсам реката, посъветвал ги да живеят задружно и им обещал, че няма да ги принуждава нито да стават негови поданици, нито да сменят вярата си. И досега казашките родове се смятат родствени с чеченските и любовта към свободата, безделието, грабежа и войната съставят главните черти на техния характер. Влиянието на Русия проличава само откъм лошата страна: гнетът при изборите, свалянето на черковните камбани и войската, която стои или минава там. Казакът по инстинкт по-малко ненавижда джигита-планинец, който е убил брат му, отколкото войника, който живее у него, за да брани станицата му, но който е опушил с тютюн неговия дом. Той уважава врага-планинец, но презира чуждия нему потисник-войник. В същност руският мужик е за казака някакво чуждо, диво и презряно същество, образец на което е виждал в минаващите из тия места търгаши и в преселниците малоруси, които казаците наричат презрително шапкари. Гиздавото си облекло казакът е изработил по подражание на черкеза. Най-хубавото оръжие се доставя от планинеца, най-хубавите коне се купуват и крадат пак от тях. Младият юначен казак се перчи със знанието си на татарския език и напие ли се, дори и с брат си говори на татарски. Въпреки това този християнски народец, забутан в това кътче на земята, заобиколен от полудиви мохамедански племена и от войници, смята, че стои на висока степен на развитие и признава за човек само казака; на всичко останало гледа с презрение. По-голямата част от времето си казакът прекарва в кордоните, на поход, на лов или риболов. Той почти никога не работи в къщи. Пребиваването му в станицата е изключение от правилото и тогава той гуляе. Всички казаци си имат свое вино и пиянството е не толкова обща склонност, колкото обред, неизпълнението на който би се сметнало за отстъпничество. На жената казакът гледа като на оръдие за своето благосъстояние; само на девойката позволява да се разхожда, а жената принуждава от младини до дълбока старост да работи за него и гледа на нея с ориенталските изисквания за покорност и труд. Вследствие на такова разбиране жената, развивайки се усилено и физически, и нравствено, макар и да се покорява външно, получава, както изобщо на Изток, несравнено повече, отколкото на Запад, влияние и тежест в домашния бит. Отстраняването й от обществения живот и свикването с тежката мъжка работа й дават толкова по-голяма тежест и сила в домашния бит. Казакът, който в присъствието на външни хора смята за неприлично да ласкае или да говори празни приказки с жена си, неволно чувствува превъзходството й, когато остане насаме с нея. Цялата къща, цялото имущество, цялото стопанство е създадено от нея и се крепи само с нейния труд и с нейните грижи. Макар да е убеден твърдо, че трудът е срамен за казака и подобава само на работника-ногаец и на жената, той смътно чувствува, че всичко, от което се ползува и което нарича свое, е плод на този труд и че жената, майка или съпруга, която той смята своя робиня, може да го лиши от всичко, от което той се ползува. Освен това постоянният тежък мъжки труд и грижите, оставени в нейни ръце, са дали особено самостоятелен, мъжествен характер на гребенската жена и са развили в нея удивително физическа сила, здрав смисъл, решителност и твърдост на характера. В по-голямата си част жените са и по-силни, и по-умни, и по-развити, и по-красиви от казаците. Красотата на гребенската жена е особено чудна със съчетанието на най-чист тип черкезко лице с широкото и могъщо телосложение на северна жена. Казачките носят черкезко облекло: татарска риза, антерия и пантофи; но забрадките си връзват по руски. Гизденето, чистотата и изяществото в дрехите, както и подреждането на къщите са навик и необходимост на живота им. В отношенията си към мъжете жените и особено девойките се ползуват с пълна свобода. Станица Новомлинская се смяташе за корен на гребенското казачество. В нея, повече отколкото в други, са се запазили нравите на старите гребенци и жените от тази станица още от старо време се славели с красотата си по целия Кавказ. Средствата за живот на казаците са: лозята и овощните градини, бостаните с любеници и тикви, риболова, лова, нивите с царевица и просо и военната плячка.

Станица Новомлинская се намира на три версти от Терек, отделена е от него с гъста гора. От едната страна на пътя, който минава през станицата, тече реката, а от другата се зеленеят лозя, овощни градини и се виждат пясъчните хълмове (наносни пясъци) на Ногайската степ. Станицата е обградена с насип от пръст и бодливи тръни. От нея се излиза и влиза през висока врата с високи стълбове и малък, покрит с тръстика покрив, до която е поставено на дървен лафет оръдие, неугледно, не стреляло сто години, някога пленено от казаците. Казак, облечен в униформа, с шапка и пушка, понякога стои, понякога не стои на пост при вратата; понякога застава, понякога не застава мирно пред минаващия офицер. Под покрива на вратата върху бяла дъсчица с черна боя е написано: „Къщи 266, от мъжки пол — 897 души, от женски пол — 1012“. Къщите на всички казаци са издигнати върху стълбове на един аршин и повече от земята, спретнато покрити с тръстика, с остри стръмни покриви. Всички те, ако не са нови, са прави, чисти, с разнообразни високи входни врати и не са долепени една до друга, а са разположени просторно и живописно по широки странични тесни улици. Пред светлите големи прозорци на много къщи, зад оградите, се издигат високо над къщите тъмнозелени тополи, нежни светлолисти акации с бели ароматични цветове и до тях дръзко са блеснали жълти слънчогледи и виещи се жилави стъбла на тикви и лози. На широкия площад се виждат три дюкянчета с чудесна стока, семки, рошкови и медени сладкиши, а зад високата ограда, зад редицата стари тополи, се вижда, по-дълга и по-висока от всички други, къщата на полковия командир с двукрили прозорци. Хора, особено лятно време и в делник, се виждат винаги малко по улиците на станицата. Казаците са на служба: те са по кордоните или в поход: старците са на лов, риболов или са отишли с жените на работа в овощните и зеленчуковите градини. Само съвсем старите, малките и болните остават у дома.